- Проф. Христова, как влиза в нашия организъм борелията, която причинява Лаймска болест?- Борелията е близко родствена бактерия с причинителя на сифилис. Приличат си морфологично и генетично. Само че при сифилиса заразяването става по полов път, а борелията прониква в организма чрез ухапване от кърлеж. Ако някой от членовете на семейството се е разболял, няма как по битов път да предаде борелията на друг член от семейството. Единственият начин, по който се предава Лаймската болест, е чрез кърлеж, който вкарва борелията директно в капилярите. На това място борелията предизвиква локално възпаление седмица или две след ухапването от кърлеж. Зачервяването по крака или по корема започва да расте, защото организмът не може да се справи с бактериите. Понякога расте цялото петно, а понякога само външният му ръб. Зачервяването е в средата, след това има светла зона, която е оградена с активен, надигнат понякога червен ръб. Той се разширява бързо - с няколко сантиметра за няколко дни и може да достигне 30 - 40 см в диаметър. Обикновено това петно - еритема мигранс - не причинява никакви субективни оплаквания на пациента - не боли, не сърби, може само леко да пари. Но когато еритемата понарасне, може да се усеща обща отпадналост, умора, защото организмът се бори с инфекцията. Има случаи да липсва еритема мигранс. Рядко се появява субфибрилна температура - до 37,5 градуса, и то не постоянно, а лимфните възли да се увеличат.
- Имат ли основание хората да се страхуват от ухапвания на кърлежи, които са преносителите на Лаймска болест?
- Добре е да се страхуват, защото обръщат внимание навреме и не получават усложненията от нелекувана Лаймска болест. Когато се лекуват още в началото на заболяването, то вече не е опасност. Всички пациенти се излекуват на 100%. Преди време си влачеха болестта с години и после не може да се приложи достатъчно ефективно лечение. Една година след заразяването може да разчитаме на 50 - 60% излекуване. Две години след заразяването с борелия на практика лечението е неефикасно.
- Всички кърлежи ли са носители на бактерията, предизвикваща Лаймска болест?
- Слава богу, не, а и тези, които са носители на борелията, не успяват да я предадат в 100% от случаите. Заразени са от 10 до 30% от кърлежите в различните региони, а заразеният кърлеж успява да предаде инфекцията средно в 10% от случаите. Това означава, че от 1 до 3% от ухапванията водят до заразяване с причинителя на Лаймската болест. За да предаде борелията, кърлежът трябва да поседи на кожата поне 12 часа. Ако се свали след 3 - 4 часа, не би трябвало да има проблем. Най-много кърлежи има в гробищните паркове. Вероятно там не се пръска срещу насекоми. Затова след Задушница сме претоварени с пациенти.
- Трябва ли веднага след ухапване от кърлеж да се направи изследване за Лаймска болест?
- Изследването не може да се направи веднага след ухапването от кърлеж. Има две седмици инкубационен период и поне още две седмици преди да се развият антитела в организма, които се доказват при изследването. За да не е фалшиво отрицателно изследването, а да има поне 80% вероятност, трябва да минат поне 20 - 25 дни от ухапването.
Има логика да се пие превантивно три дни антибиотик, ако кърлежът е стоял дълго време в кожата (над 24 часа) и е голям шансът да предаде бактерията. Веднага щом се появи типичната еритема по кожата, тя се лекува с антибиотик и не се чака изследването. Ако няма оплаквания в началната фаза, както се случва най-често, и първото изследване на двадесетия ден е отрицателно, добре е да се направи още едно изследване след месец. Тогава вече е сигурно, че няма или има Лаймска болест.
Ако няма типични клинични прояви, по-добре е да се изчака с лечението, докато изследването не даде категоричен резултат.
Рутинното изследване е с имуноензимен метод (ЕЛАЙЗА) за доказване на антитела. Търсят се два вида антитела - IgM и IgG. Ранните антитела са IgM, с които организмът реагира веднага при каквато и да е среща с микроб. Когато премине острата фаза, се образуват IgG антитела, които са по-специфични и които запазват продължително спомена за тази инфекция.
При съмнения за ранно заболяване, правим тест за IgM, особено при деца. Проблем е при възрастни хора, които са имали среща с болестта и преди това. При тях често се доказват IgG антитела. Но трябва да се прецени дали това не е спомен от старото заболяване, с което пациентът вече се е справил, или е белег за хронифициране на Лаймска болест. Тези антитела се задържат дълго време, след като пациентът е успешно излекуван. Първи изчезват IgМ антителата, а IgG изчезват до няколко години.
- Какви са усложненията от Лаймската болест?
- Основно заболявания на опорно-двигателния апарат и на нервната система. Първоначални бързопреходни болки в големите стави - колене, глезени, китки, лакти, или по хода на ишиадикуса след време могат да се превърнат в сериозни усложнения. Краткосрочните неврологични симптоми като мравучкане по кожата или усещане за нещо, което пълзи по кожата, ако не се лекува Лаймската болест или се лекува неадекватно, след 2 - 3 месеца, понякога след 4 - 5, се развива вторият стадий на заболяването - това е ранна, но вече дисеминирана инфекция. Тогава бактериите от кожата навлизат в кръвта. Оттам те се насочват към тези органи и системи, към които имат афинитет различните видове борелия: опорно-двигателния апарат, нервната система, кожата - но вече с други кожни лезии, които са повече на брой и по-малки, очите и сърцето.
- Какви проблеми настъпват в очите и в сърцето?
- Във втория стадий, месеци след заразяването, настъпват възпаления като увеит например. При Лаймска болест може да настъпи миокардит на сърцето. Класическо усложнение на сърцето е така нареченият AV-блок, проводно нарушение, при което се блокира импулсът между предсърдие и камера. Настъпват ритъмни нарушения, екстрасистоли.
Но основните усложнения от нелекувана Лаймска болест са на опорно-двигателния апарат и на нервната система. Ако видът борелия има афинитет към нервната система, не може да очакваме съществено увреждане на ставите. Но когато афинитетът е към ставите, се развива артрит - възпаление на ставата, което може да бъде и с излив, с подуване. Болките не са симетрични - например боли ляво коляно и десен глезен. В ставата се разраства съединителна тъкан, която в един момент блокира нейното движение и инвалидизира болния. Това е така нареченият лаймартрит.
Засягането на централната нервна система е по-типично за децата. То се изразява в енцефалит, менингит - възпаление на менингите на главния или на гръбначния мозък, и миелит. При възрастни пациенти се засягат обикновено периферните нерви, с коренчеви болки като при ишиас или лумбаго. Болят силно през нощта, когато си отпочинал и не би трябвало нищо да те боли, и не минава от провъзпалителни лекарства. Нужно е антибиотично лечение за Лаймска болест. Засягат се и черепно-мозъчните нерви, като много типично усложнение е парализата на лицевия нерв.
В третия стадий, който е година и повече от заразяването, тези възпаления стават хронични, настъпили са морфологични изменения и дори да унищожим бактерията с антибиотици, тя вече е нанесла непоправими щети на организма. Тогава се наблюдава хроничен артрит с анкилоза (втвърдяване на ставата), хроничен миелополирадикулневрит (възпаление на гръбначния нерв и на излизащите от него периферни нерви), както и хронична енцефалопатия, която се изразява в апатия, паметови нарушения, силно затрудняване на висшата функция на мозъка.
- Какво е лечението и непременно ли трябва да се провежда в болница?
- Една ранна фаза на Лаймска болест не налага болнично лечение. Пациентът приема антибиотик през устата и може да ходи на работа. Но ако болестта е напреднала и има усложнения, се прави парентерална терапия в болница и след това антибиотичното лечение продължава през устата. Лечението е продължително, минимум 20 дни.
- Какви са данните за заболелите от Лаймска болест за тази година?
- Обикновено между 400 и 500 българи се разболяват годишно, според официалната регистрация. До август 2017 г. имаме 190 случая, а до същия период на миналата година са били 175 случая.
Мара КАЛЧЕВА
