Лупусът може да изглежда като грип, сърдечна или бъбречна криза. Затова ревматолозите наричат болестта “великият имитатор”. Става въпрос за хронично автоимунно заболяване на съединителната тъкан, което засяга най-често млади, работоспособни хора, и то предимно жени в детеродна възраст. Симптомите му обаче наподобяват много някои от тези заболявания и затова до окончателната диагноза се стига след дълъг период от време.
Какво е лупус, как се поставя диагнозата на заболяването и има ли лечение за него, разговаряме с ревматолога в столичната болница “Св. Иван Рилски” проф. д-р Златимир Коларов.
- За лупус много хора чуха, когато попзвездата Селена Гомес обяви, че страда от него. Това рядко заболяване ли е, проф. Коларов?
- Това е рядко срещано заболяване, но то не изпълва критериите на т.нар. редки болести. Лупусът е най-сериозната ревматична болест. Той се включва в групата на системните заболявания на съединителната тъкан, известни като колагенози. Организмът произвежда антитела, с които се бори с външни агенти, вредни за него. Като щади своите тъкани, той атакува външните бактерии, вируси, гъбички. Това е естественият имунитет. В даден момент по неизвестни засега причини организмът изключва, изгубва способността да се разпознава и започва да произвежда антитела срещу себе си. По този начин унищожава своите тъкани. Тогава се получават тези групи от системни заболявания на съединителната тъкан. При лупуса се срещат различни антитела. Това дава основание да се определя като витрина на антителата. Т.е. почти всички антитела, които съществуват, могат да се срещнат при тези болни. И те са насочени в голяма степен към различни органи и системи.
Специфична за болестта е тази полиморфна, пъстра клинична картина. Тя може да има леки форми, които да са кожно-ставни - само с кожни прояви и ставни оплаквания, до ангажиране на различни органи и системи. Една от най-тежките прояви на болестта е т.нар. цереброваскулит, при която се засягат мозъчните съдове, лупусният нефрит, което е критична форма, ангажира бъбреците. Възможно е да се открият изливи в коремната кухина, в белия дроб, трите кръвни реда - левкоцити, тромбоцити и еритроцити, и т.н. И тази полиморфна клинична картина може да включва много и различни по характера си други вътрешни болести.
Проф. д-р Златимир Коларов
- Което е объркващо за лекаря, камо ли за пациента...
- Не е необходимо пациентът да разпознава, че е болен от лупус. Няма как да го разпознае. Наистина, понякога и за лекари с опит е трудно той да бъде разпознат. Моят съвет винаги към тези болни е появи ли им се проблем, да търсят квалифицирана медицинска помощ. Първо, общопрактикуващият лекар трябва да пусне необходимите изследвания, може да не са за лупус, за други неща, но от резултатите да прецени дали да го изпрати при специалист. Затова откликнах и на молбата ви за интервю, защото считам, че медиите са много важни, за да стигне информацията до хората. Истинската информация, не от екстрасенси, хомеопати и всякакви други психопати.
Съвременните възможности за диагноза и за лечение се повишиха много. Преди 40 години, като студент, а и когато започнах работа, диагнозата лупус ние, лекарите, я приемахме едва ли не като присъда. И аз си спомням една от първите ми болни в Бяла Слатина, момиче на 16 години, което почина. Майката се грижеше много и тежко го изживя. Сега нас, ревматолозите, тази диагноза не ни притеснява. Имаме съвременни средства да се борим. Светът, не само България, набра опит и това не е онази страшна болест, която беше преди. С огромно удовлетворение констатирам, че сега нашите диагностични възможности са много по-големи.
- С кои болести може да се сбърка лупусът?
- С много болести може да се сбърка. Той може да протича с кожни обриви, с температура, може да има ставни болки. Но те не са специфични и характерни. Ставни болки има при много болести. Температура има при още повече болести.
Може да има косопад, афти по устата, по половите органи. Може да има анемия. Но има много видове анемии, едни от тях са различните автоимунни анемии. Тоест в тази разнообразна клинична картина няма нещо специфично, което да накара болния да мисли за лупус.
- Как се поставя диагнозата?
- Първо, когато дойде болният при нас, ние се ориентираме по оплакванията. След това пускаме стандартни панели на изследване. Стандартни кръвни изследвания, биохимия, бъбречни, чернодробни проби, автоимунните изследвания, комплементът, който е катализаторът на автоимунната реакция. И излизат вече съответните промени.
- Защо заболяването се нарича лупус - вълк?
- Едно време са казвали вълчоядено, все едно вълк ги е ухапал. Това е заради кожните белези по лицето като ухапване от вълк. И това е било основание да го нарекат лупус, от латински вълк. Сега при ранна диагноза и съвременно лечение тези форми не се срещат. Среща се обаче пеперудообразният обрив, който обхваща бузите и носа. Обривът се получава при излагане на слънце и е израз на т.нар. фоточувствителност на тези болни. Но това не е повод всеки път, щом ни жарне слънцето, да се притесняваме, че имаме лупус. Има много хора, които са с нормално зачервени страни. Други страдат от розацея. Отговора каква е причината за пеперудообразния обрив ще получат в кабинета на специалиста, в случая ревматолога.
- Има ли заболяването предпочитания за пол и възраст?
- Има. При жените лупусът се проявява 8-9 пъти по-често, отколкото при мъжете. Това дава основание да се обсъждат и хормонални фактори за появата на болестта, но те не са доказани. Лупусът
има късно и ранно начало - в детската възраст. Но най-често се проявява при жените между 20 и 40 години. Тогава той протича по-активно, а и по-тежко.
- Казвате, че не са ясни причините и все пак - нещо провокира появата му - нали така?
- Предполага се, че това е слънчевата светлина. Не е хубаво болните с лупус да се излагат много на слънце. Някои търсят причини в радиацията. В дългата история на изучаване на тази болест се обсъждат и някои инфекции, но за никоя не е доказано, че предизвиква лупус. Честотата на заболяването при жените ни кара да търсим вина и в женските полови хормони. Определено е доказано, че не е желателно жените да взимат хормонални таблетки като контрацептиви. По-добре е да търсят механични средства да се предпазват от бременност. Тази фино балансирана хормонална система, ако няма някаква основателна причина, не е хубаво да се нарушава.
- Лекува ли се лупусът, проф. Коларов?
- Лупусът не се лекува, овладява се. Болестта се контролира, затова пациентите трябва да се следят непрекъснато. Имаме различни групи лекарства - кортикостероиди, антималарици, имуносупресори, сега вече имаме и биологични препарати. Въпросът е да се прецени кой на какво лечение трябва да бъде. Моята препоръка към пациентите е да не прибягват към самолечение, а когато почувстват, че не са добре, че имат проблем, да потърсят помощ от лекар специалист. Всяка болест може да бъде овладяна, дори излекувана, ако се започне лечението й навреме.
Румяна СТЕФАНОВА
