Глюкокортикостероидите, обяснява д-р Анна Цанаева, са стероидни хормони, които се изработват в кората на надбъбречните жлези и притежават мощно и разнообразно действие: противовъзпалително, противооточно, противоалергично, имуносупресивно, регулиращо метаболизма на въглехидрати, белтъчини и мазнини.
Наблюдението на тези ефекти в организма довело до сензационното откритие на едноименните лекарствени препарати преди повече от половин век. И досега те остават най-мощните от съществуващите противовъзпалителни препарати.
Стероидите намериха широко приложение в ревматологията, трансплантологията, алергологията, хематологията, лечението на бъбречни и чревни заболявания, на болести на черния дроб, очите, кожата, белите дробове и т.н.
В процеса на клиничното прилагане на тези препарати много скоро станало очевидно, че независимо от високата си ефективност, те се асоциират с широк спектър тежки странични ефекти. Това съществено ограничава тяхното използване в клиничната практика.
Лекарят привежда далеч не пълен списък на страничните действие на глюкокортикостероидите:
• нарушен сън;
• емоционална възбудимост;
• прекалено повишен апетит и покачване на килограми;
• хипертонична болест;
• повишено ниво на кръвната захар и риск от диабет;
• язви на храносмилателната система;
• акне;
• потискане функцията на надбъбречните жлези;
• отслабване защитата от инфекциозни заболявания;
• остеонекроза;
• миопатия;
• остеопороза;
• атеросклероза;
• задържане растежа при децата;
• мастна дистрофия на черния дроб.
В днешно време са разработени по-строги показания за приемането на глюкокортикостероидите в ревматологията и схемата на лечение. „Ще приведа примери от световната тенденция по минимизиране приемането на глюкокортикостероидите с цел избягване на страничните ефекти, казва специалистът“.
1. Инжекционно (локално) вливане на препарати, които се произвеждат както в ставната кухина, така и в периартикуларните тъкани (сухожилните влагалища, ставните торбички, връзките) за по-ефективно въздействие върху възпалителното огнище и минимално въздействие на организма като цяло.
2. Системното прилагане зависи от това какво е заболяването. Например при системна кожна туберкулоза, васкулити, идиопатични възпалителни миопатии стероидите са препарати от първа линия. В такива случаи ползата превишава рисковете.
Но по време на ремисия на заболяванията може значително да се намали дозата или често дори да се отменят хормоните, което по-рано дори не се разглеждаше като вариант. Подходът се е променил кардинално. Що се касае до останалите болести, като ревматоиден артрит например, приемането на тези препарати е значително минимизирано, а често и не се препоръчва въобще, за разлика от старите схеми на терапия.
„В заключение искам да кажа, че глюкокортикостероидите не се отнасят еднозначно и задължително към „лошите“ или „добрите“ препарати. Те си имат ясни показания за приемане, които са написани в протоколите по лечение на конкретните автоимунни заболявания“, казва в заключение д-р Анна Цанаева.
