Не получаваме любов от майките си, защото те самите не са я имали

Пиша следващите редове с респект към страданието на много жени, неуспели да открият и преживеят радостта на майчинството (не защото не са могли да родят дете, а защото не са успели да се свържат с него). 

Пиша следващите редове с почит към съдбата на много жени, неуспели да извървят пътя към майките си и да получат тяхната топла, уютна и целебна прегръдка, да почувстват безусловната им любов и в последствие да срещнат подходящия за себе си партньор и да се радват на взаимна и споделена любов. 

Пиша следващите редове, водена от увереността, че във всеки от нас има сила, която да го подтикне да преодолее това болезнено преживяване, да отработи травмата и да направи любовта за себе си видима и възможна. 

Майката и детето
В поредица от статии ви разказвам с какво е важна връзката майка - дете за него и какви са отраженията на качеството на тази връзка в живота му. Целта на днешната статия е да ви вдъхна увереността, че през каквото и да сме минали като деца, каквито и да са били майките ни (тревожни или амбивалентни), преживяванията ни могат да бъдат терапевтично отработени и да изживеем живота си пълноценно, а майките си да гледаме с любов, признателност и благодарност за живота, който са ни дали. Когато погледнем с почит съдбата на майка си, ще разберем, че тя ни е дала достатъчно. Дала ни е най-ценното - живота. Дала ни е толкова, колкото самата тя е получила. Ако наистина сме ориентирани към здравето, любовта, успеха, радостта от живота, съзиданието и проявяваме отговорност към себе си, то ще вземем това, което сме получили от нея, и ще го употребим и развием в своя полза.

Никой не ни учи да родителстваме. Никой не е учил и майките ни как да бъдат майки. Справяли са се с тази роля сами. Затова се надявам следващите редове да са ви полезни.

„Добрата майка”
Доналд Удс Уиникът казва, че детето се нуждае от “достатъчно добра майка”. “Добрата майка” е емпатийна, отдадена, обгръщаща с любов и грижа, откликваща на радостите и безпокойствата на своето дете. “Добрата майка” вдъхва доверие и сигурност. Задава правила и граници.

Присъствието й изпълва детето с радост и с увереност, че може да се завърне при нея, да се освободи от страховете и да преживее отново сигурността, от която има нужда.
Емоционалната връзка с “добрата майка” е изпълнена с нежност и разбиране, освободена е от задушаващата прегръдка на задържането, подпомага отделянето или процеса на индивидуализацията, чрез който детето открива себе си и своето единствено място в живота и света.

„Лошата майка”
Тя не може да отиде отвъд изграждането на повърхностна връзка. “Лошата майка” е изпълнена със страхове дали ще се справи, ще може ли да обича детето си, защото “срещата” с него събужда спомени от нейното детство, когато самата тя може би не е получила обич. 

Страховете, които изпитва, създават отчужденост във връзката й с детето. Вместо да развива отношения с него, тя се връща в своя вътрешен свят, в който се приютява от несигурността, страха, от съмненията в себе си. Между майката и детето има невидимата празнота - аз съм аз, ти си ти. Майката несъзнателно запазва границата между собствения свят и този на детето, защото близостта с него я изпълва с тревога. Сякаш майката казва на детето си: “Ти нахлуваш в моя живот, плашиш ме, затова твоето нахлуване трябва да бъде спряно”.

“Лошата майка” е студена, неемпатийна, неоткликваща. Всяка покана за отклик (от страна на детето) се посреща с раздразнение или избухливост (от страна на майката). Отношенията към детето са изпълнени или с безразличие, зад което се крие страхът да не бъде ограбена, или със съблазняване, зад което се крие страхът да не бъде изоставена.

Спонтанност и радост във взаимоотношенията няма, защото те изпълват майката със страх да не се загуби контрол. 
Отношенията подчертават неравнопоставеността и независимо от формата на съблазняване - дали ще бъде подкупване, завоюване с присъствие, подаръци, отрупване, принуда или насилие - зад тях се открива една объркана майка, изпитваща несигурност в себе си, страх да не бъде изоставена, болезнено уязвима и слаба. Затова объркаността й обхваща прелъстяване и враждебност, достигаща до ярост, когато детето се разбунтува, когато отрича подкрепата, когато не иска да отговори на непрекъснатите й настоявания за признателност и благодарност. Всяко отричане от страна на детето, майката преживява като посегателство, като отнемане на значимостта й - аз вече не съм най-важната. 

Затова и съпротивата на майката, дори в несъзнаваната й форма е силна. Майката може да създава чувство за вина у детето, да го притиска или да се изпълва със студенина, когато разбере, че не може да го контролира, че господството й си е отишло. А може да изпадне в самосъжаление, да се затвори, за да се опита да скрие собствената си немощ и незначимост.
Тази връзка е осакатяваща. Детето живее в непрекъснат страх от изоставяне. Несигурността и ненадежността на връзката майка-дете може да породят враждебност и безпокойство, които ще оставят отпечатък върху целия живот на детето, (а най-вече в интимните партньорства). И всичките му действия ще са болезнено търсене на загубената приютеност.

Детето ще запази своята нерешителност, слабост и дълбока уязвимост вътре в себе си, ще се превърне в тъжно и потиснато същество, измъчвано от чувство за вина и заради другите, и заради себе си, (че не е станало това, което е могло да стане). Детето няма да преживее истинската радост от свободата.

Когато порасне, то ще е принудено да крие своята немощ, връзката му с друг човек ще е заплаха, защото навлизането на другия ще разкрива слабостта му.

Понякога копнежът по изгубената майчина любов може да придобие и дълбоко разрушителни форми - завръщането да бъде  чрез разрушаването на другия.

Когато имаме знание за тези процеси, постепенно стигаме  до разбиране, приемане, познание, смирение. 

Във всеки от нас съществува една здрава и силна част, която ни подтиква да преодолеем преживяното, да предприемем действия отвъд него, да отворим сърцето си за любовта. И да носим родителите си в него с любов. 

Борянка БОРИСОВА, психолог