Въпросът, който поставя нашият читател, е актуален, защото касае много хора. Световната здравна организация определя анемията сред възрастните хора в световен мащаб като едно от най-значимите заболявания, характеризиращо се с т.нар. полиморбидност, което означава натрупани през годините заболявания. За да бъдем максимално полезни, ще ви предложим коментар по темата на трима руски професори, специалисти в тази област.
„Става дума за тежка разновидност на анемията - обяснява проф. Павел Воробьов – лекар-хематолог, доктор на медицинските науки, - която е обусловена от дефицита на витамин В12. От нея най-често страдат хората над 70 години. По принцип този проблем се дължи на атрофичен гастрит, който нарушава усвояването на този витамин в кръвта. Най-характерните симптоми на В12-дефицитната анемия са следните: изразена бледност, а понякога и слабост, която болните, пък и техните лекари, често отдават на сърдечносъдови проблеми. Затова тази разновидност на болестта често остава неразпозната, проявява се вече в късен стадий и дори застрашава живота на възрастния болен човек. За съжаление не са редки случаите, когато приключва със смъртен изход. А в същото време анемията с дефицит на витамин В12 се лекува елементарно. Достатъчно е да се провежда едномесечен курс с инжекции с витамин В12 два пъти в годината и от проблема няма да остане и следа. Най-важното е да бъде открита навреме, което предполага да се извърши общ и биохимичен анализ на кръвта. Като непременно се измери и нивото на витамин В12 в кръвната плазма. По отношение на желязодефицитната анемия ситуацията е по-различна. Не са достатъчни само симптомите, за да се определи диагнозата, важни са изследванията, които да покажат нивото на желязо в кръвта. Искам да подчертая, че що се отнася до поливитаминните препарати, по принцип в тях се съдържа малко желязо. Затова при желязодефицитна анемия е добре да се проведе терапия с препарати на основата на желязото, непременно предписани от лекар. Никакво самолечение тук няма място. И тези препарати трябва да бъдат приемани правилно, което означава, че се усвояват трудно, ако едновременно с тях приемате антациди, тетрациклинови антибиотици, калциеви препарати. Ако до месец нивото на хемоглобина не се повиши и продължава да пада,
терапията се прекратява,
а болният трябва да бъде насочен за нови изследвания”, заключава професорът.
Заблуда е, че при анемия трябва да се яде черен дроб. Най-много желязо се съдържа в говеждия език, следват – говеждото и свинското месо. Това твърди проф. Станислав Выдиборец – доктор на медицинските науки, завеждащ на Катедрата по хематология и трансфузиология в Националната медицинска академия за следдипломна квалификация. „Диетата допълва основното лечение - обяснява той. – Но аз не бих препоръчал черен дроб като диета при това заболяване. Да, той съдържа много витамини, микро- и макроелементи, но желязото от него трудно се усвоява. Запомнете, най-много желязо съдържа говеждият език – 22-23 микрограма на 100 грама, следват говеждото и свинското месо. В стограмово парче кокоше или заешко месо има 8-10 микрограма желязо, приблизително толкова е и във фасула. Но всички трябва да запомнят едно: желязото от растителните продукти се усвоява 10 пъти по-трудно. Освен това някои компоненти на храната влошават усвояването на желязото. Например калцият в млечните продукти блокира усвояването на този микроелемент. Чаят също съдържа съединения, които образуват неразтворими комплекси с желязото. Пийте тази напитка два часа преди или след приема на препарати с желязо.”
Заради дефицита на желязо човек бързо се уморява, получава учестено сърцебиене при най-леки физически натоварвания и при ходене дори. А също и „мушици” пред очите и сънливост. Не е изключено пациентът да получи и припадък, защото на мозъка не му достига кислород – тук е мястото да отбележа, че кислородът се доставя именно от хемоглобина. По тази причина възниква кислороден глад – хипоксия. Понякога се появяват и тъпи болки в областта на сърцето, защото сърдечният мускул също страда от недостига на кислород.
Организмът се опитва да компенсира този недостиг, засилвайки сърцебиенето и увеличавайки честотата на дишане. Но ако този кислороден глад нараства, а кръвоносните съдове са увредени от атеросклероза, се повишава вероятността болният да получи инфаркт на миокарда или инсулт, както и други сериозни нарушения. Освен това желязото с помощта на ферментите регулира клетъчното делене в организма. Ако то не достига, ако съществува дефицит от този микроелемент, тогава страдат системите, които бързо се делят: кръвта, кожата, лигавиците.
Например девойката иска да е красива, но заради този дефицит кожата й е суха, а косата чуплива, сива, безцветна, ноктите се чупят лесно, развива стоматит. При децата дефицитът на желязо се проявява с ранички в ъгълчетата на устните. Не е изключено дете с анемия да се напикава заради отслабване на мускулите и отвора на пикочния мехур. Дълбокият дефицит на желязо при възрастните хора предизвиква следните симптоми: заради неговия недостиг в мускулите (именно в мускулите се намира 15% от цялото съдържание на този микроелемент) възрастният човек трудно повдига крака си, за да го постави на първата степенка на трамвая например. Или на какъвто и да е друг транспорт. Заради слабост на отвора на пикочния мехур възниква незадържане на урина при кашлица и смях.
Анемията често влошава настроението на човека,
защото желязото регулира дейността на ферментите, влияещи на психо-емоционалното състояние. Затова при дефицит на този микроелемент се появяват раздразнителност и апатия.
При анемия хората често се оплакват от гастрит с понижена киселинност. Не стига, че организмът и без друго страда от дефицита на желязо, но на всичкото отгоре атрофията на лигавиците на храносмилателния тракт не позволяват на този важен микроелемент да се усвоява нормално. В хранопровода възниква усещане за топка, за буца. Формира се т.нар. вторичен колит – възпаление на червата.
Променя се и очната лигавица: склерите посивяват, очите стават сухи – възниква конюнктивит. Често болният развива бронхит или фарингит, и то без да има наличие на някаква инфекция.
Желязото от месото се усвоява пет пъти по-добре от това в зеленчуците. В това ни уверява проф. Светлана Луговская от Катедрата по клинична лабораторна диагностика в Руската медицинска академия за следдипломна квалификация, доктор на медицинските науки. „Най-полезно е т.нар. двувалентно желязо, което се съдържа в животинските продукти, - обяснява специалистката. – То се усвоява пет пъти по-добре от това в зеленчуците. При ниска киселинност на стомашния сок желязото от растителните продукти въобще не се задържа в организма. Затова най-добрата профилактика на анемията е в ежедневната употреба на месни продукти. Червеното месо, рибата, телешкият черен дроб и някои морски дарове са богати на желязо. Имайте предвид, че значителният дефицит на желязо не може да се запълни с диета. Но в същото време е абсолютно недопустимо да се самолекуваме с препарати на основата на желязо. Това трябва да реши лекуващият лекар. Освен това при приема на такива лекарства, не трябва да се пие кафе и чай непосредствено преди или след техния прием. И още: ако са назначени калциеви и магнезиеви препарати, също не бива да се съчетават с лекарства с желязо. Едните се приемат сутрин, а другите – вечер. Полезни са портокаловият сок, богат на витамин С, а също и по малки количества от бели, сухи вина. Разбира се, много е важно да се приемат витамини от групата В, както и фолиева киселина. И не на последно място, трябва да се има предвид, че млякото, млечните продукти, хлябът и яйцата забавят усвояването на желязото”, допълни експертът.
Между другото!
Ако искате да разберете дали страдате от дефицит на желязо, отговорете на следните няколко въпроса:
1. Уморявате ли се бързо, нервничите ли, лошо ли спите?
2. Капе ли ви косата, чупят ли ви се ноктите, кожата ви бледожълта ли е, усещате ли парене на езика, храната струва ли ви се странна на вкус?
3. Менструалният ви цикъл намалял ли е или точно обратното – засилил се е?
4. Не ядете ли вече месо?
5. Често ли без сериозна причина пиете лекарства?
Ако сте отговорили с „да” на повечето въпроси, може би вече сте жертва на желязодефицитната анемия.
Яна БОЯДЖИЕВА
