Голямото и непрекъснато прогресивно разпространение, обхващането на все повече контингенти от кърмаческата, ранната детска, юношеската и зрялата работоспособна възраст, зачестяването на случаите с тежко клинично протичане, което води до инвалидизация и смърт, все още неизяснената същност на заболяването и невъзможността да бъде излекувано напълно и завинаги - всичко това определя астмата като голям теоретичен и медико-социален проблем. Видни астматолози от петте континента я приемат като заболяване номер едно на бъдещето.“Астмата може да бъде излекувана напълно и без последствия, и то без прилагане на кортикостероиди”, твърди един български доктор. За първи път в света един лекар, и то български, д-р Иван Христов, твърди, че астмата е лечимо заболяване. Това звучи почти еретично, при положение че заболяването е обявено за нелечимо от Световната здравна организация.
- Д-р Христов, наистина ли е лечима астмата според вас?
- Да, така е. В основата на моята концепция е твърдението, че астмата е невро-ендокринно заболяване, а не алергично. Алергията се проявява едва във втория стадий на болестта, и то не при всички болни. В началото тя е именно само астма, след приема на десетки медикаменти става и алергична.
През 1992 г. в Бетезда, САЩ, се събраха 18 водещи световни астматолози, които след обстойна дискусия заключиха, че астмата е нелечимо и доживотно заболяване. Така го знаят и болните и живеят с мисълта, че са обречени. А това съвсем не е така - за белодробната астма има лечение.
- Откога се занимавате с лечение на тази белодробна болест? Колко са излекуваните от вас пациенти?
- Белодробната астма е най-разпространеното хронично заболяване на планетата ни - над 200 млн. души боледуват от нея. Повече от 50 години работя върху проблема. Извършил съм клинико-терапевтични наблюдения на повече от 45 000 болни от астма. Изобретател съм на антиастматичен некортикостероиден препарат. Имам нова, моя концепция за същността на астмата във всичките й аспекти.
Излекувал съм над 40 000 души, някои от които с много тежко протичане на болестта. Резултатът от лечението е напълно и окончателно излекуване. Терапевтичният курс продължава максимум една година. Тук не трябва да се подценява и икономическият ефект от лечението - при мен то струва 400 лв. на година, докато при масовия прилаган сегашен подход болните дават по минимум 1400 лв. годишно. Най-важното и основно различие при моя подход на лечение е, че
не се използват кортикостероиди
и че излекуването е гарантирано на 100%.
- Колко време провеждате лечението с патентованото от вас лекарство? Разкажете за метода, по който лекувате.
- Провежданото от мен алтернативно лечение продължава около една година, с резултат пълно и завинаги излекуване. Изключително рядко срещам пациент, който да не се повлияе от лечението.
Първо, определям каква е клиничната форма на заболяването - дали е централна или периферна астма. Поставянето на диагноза става бързо, за 10 минути знам какво точно му е на пациента. Когато дойде човек с хрипове в белите дробове, с кашлица, диша тежко, има астматичен бронхит. После прилагам моя лекарствена комбинация, която има световен патент и експертиза от Женева.
- Какъв е последният случай, по който работите? Какъв е пациентът ви?
- Една млада жена, на 39 години, от София. Боледува от 4-5 г., има постоянна кашлица, задушаваща, по 200-300 пъти в денонощието. Не пуши, но има често кихане и пристъпи на задух. В последните два месеца не е ходила на работа, работи като счетоводител и почти всеки ден са й правили инжекции с урбазон. Отделно един куп лекарства приемаше. За един месец при мен кашлицата, кихането и пристъпите спряха, спи спокойно вече. Оптимистична е прогнозата ми за нея, въпреки че е доста тежък случай. Но такива пациенти като нея са били и всички излекувани от мен с моята лекарствена комбинация.
- Млади или по-възрастни хора боледуват от астма?
- Имам пациенти от кърмаческа до дълбока възраст. От астма децата между 3 и 6 години
боледуват най-често заради стреса
в детските градини. При всички лечението продължава година или до пълното им излекуване. Няма никакви противопоказания - бебетата и малките деца също се лекуват с тази комбинация. Колкото по-рано се започне лечението при децата, толкова по-лесно и за кратко време се излекуват.
Детето на едни хора от Панагюрище е било на 3 г., когато се разболява от астма, в много тежко състояние. 2 месеца лежи в пулмологията в София, в интензивното. Родителите му казаха, че е посинявало от пристъпите, били са отчаяни, че ще го изгубят. Лекарства в големи дози, на 6 г. пак изкарва два месеца в болница. Когато ме потърсиха, вече беше на 7. Проведох една година лечение, вече 4 години няма нито един пристъп, здраво и живо си е.
- Налага ли се втори прием на лечебната ви комбинация?
- Много рядко, но може и да се наложи. Но пристъпите вече са много редки, почти липсват при някои, от време на време се обажда кашлицата само. Всички болни, преминали през кабинета ми, оставят торбите с лекарства.
- Какво заболяване е спастичният бронхит?
- Твърдя, че тази диагноза е неправилна. Спастичният бронхит се среща при кърмачета и малки деца. Тази диагноза се поставя от детските лекари, не от пулмолог. Поставя се например на 6-месечно дете, въпреки че се очаква то да развие след време алергия към косми, козина, влага, прах и др. и когато го направи, доказано с лабораторни изследвания, че вече има алергия, докторът зачертава спастичен бронхит и написва астматичен бронхит. Започва лечение с една торба лекарства за цял живот. Това не го разбирам...
- Как да живеем, за да се предпазим?
- От наследствено заболяване като астмата трудно можем да се предпазим. Налага се да се храним добре, здравословно, да се наспиваме, да избягваме стреса, задимените помещения, нездравословните си навици да изкореним.
Факти
“Всички говорим, че астмата е алергично заболяване. За първи път аз казах, че тя не е алергично заболяване, а нервно-ендокринно. Имаме алергия при астмата, а не алергична астма. У нас се лекува следствието, а не причината, което е силно погрешно. До 42% заболяването е наследствено. Трябва да се избягват стресовите ситуации, работата в запрашена обстановка, да се пазим от вирусни или бактериални инфекции”, съветва д-р Христов.
Люба МОМЧИЛОВА
