Д-р Стефка Харитонова завършва Медицинския университет във Варна през 1996 г. През 2004 г. придобива специалност по педиатрия.Започва професионалната си кариера в Курортна поликлиника, където работи като участъков лекар 3 години. И до днес работи във Варна. Има богат опит в детското здравеопазване. Провежда детски консултации от раждането на бебето, както и профилактика. Завършила е двегодишен курс по хомеопатия през 2004 г.
- Д-р Харитонова, можем ли да сме напълно спокойни за здравето си, ако профилактичните прегледи не показват поводи за безпокойство?
- Много българи смятат, че когато са си направили задължителното профилактично изследване и то не е показало особени отклонения, то задължително те са здрави. Всъщност, грижата за здравето не се изчерпва с него. За съжаление, то е крайно невежо по отношение на диагностиката на истинското здраве на пациента. Задълбочеността на изследването е в изследването на витаминния състав на организма, а не в хемоглобиновата молекула. Това, че хемоглобинът е нормален, не означава, че вътрешното ви здраве е в норма. Това не означава, че сте здрави. Особено това се отнася за децата и тяхната профилактика.
- Вие сте педиатър и настоявате грижите за здравето на децата до две години да се осъществява само от педиатър. Какви са мотивите ви?
- Това, което искам да предизвикам като професионалист, е промяна в изискването за професионална компетентност и забрана за проследяване развитието на деца до две години и изобщо записване на такива деца при лекар, който няма специалност „Педиатрия“. Така е по цял свят. Защото съм свидетел как дете, наблюдавано от лекар, който не е педиатър, достига до тежка форма на неврологична симптоматика и рахит, само заради това, че е допуснато да се стигне до дефицит на витамин В12, както и на витамин D. Ако това състояние се контролираше от педиатър, който знае какво да търси в тези деца, щеше да се коригира своевременно и нямаше да се стигне до подобна тежка за детето ситуация. Затова държа на мнението, че право да наблюдават деца имат само педиатрите. Аз се боря много за това и мисля, че държавата може да го наложи като правило в името на грижата за децата. Както и да се помисли за финансово стимулиране на лекарите, които се занимават с тази изключително деликатна възраст.
- С какви други проблеми се сблъсквате в практиката си по отношение на грижите за здравето?
- Другото важно за запазване на здравето е завършването на лечението. За съжаление, масово явление е не достигането до финализиране на терапията. Причина за това не е небрежност, поне не в повечето случаи. Истината е, че българинът няма средства. Болният казва: „Аз не мога повече от пет дни да пия този антибиотик“.
Петдневното лечение не е ефективно
Минимумът за тежките инфекции, на които сме свидетели в последните години, е 10 дни. Масово обаче пациентите пият антибиотици само 5 дни. Така те реално не се оправят. В резултат се събуждат агресивните елементи на усложненията.
- Защо?
- Защото микробите не обичат немарливостта в отношението към тях. Т.е. трябва да се спазват правилата за изискваното продължително лечение.
- Какви рискове крие не проведеното докрай лечение?
- В резултат на недолекуването се създават устойчиви щамове. Ето как ние ги разпространихме. Не може да се отрече, че културата на аптеките нарасна и самолечението не е толкова достъпно. Но когато болният не може да изпълни лечението, щамът става устойчив, той сменя чувствителността си в хода на лечението – микробът е виртуоз. Затова е много важно, когато имаме пациенти с хроничен терен, да се прави изключително важната микробиология на всички форми на огнища – нос, гърло, пикочни пътища. Когато вътрешната микробиология се измени, тя се превръща в изключително агресивен нападател. Идва следващата беда – хронично носителство на въпросния микробен терен. То най-често води до равно на дисбактериоза състояние. Дисбактериоза означава хронично гълтане на микроби в храносмилателния тракт, които унищожават естествената му бариера, което автоматично води след себе си до нови тежки храносмилателни нарушения.
- Какво е характерно за тези храносмилателни нарушения?
- Те са свързани с често обострящи се гастрити, не от пролетен сезон, както сме свикнали да знаем, а от всички беди на микробните несъвършенства и не лекувани състояния. Защото, когато унищожа бариерата, естествено като дойде последващата салата, тя няма да може да се усвои правилно, защото аз вече няма да имам добро храносмилане.
Дефицитът на ензимите,
който се е получил в резултат на хроничния микробен терен водят от своя страна до развитие на гастрит, колит и всички усложнения по пътеката на храносмилателния тракт. Ето как ще се събуди поредната невъзможност за бързо възстановяване, защото автоматично това ще доведе до диети, които къде правилни, къде неправилни ще събудят потребността от възстановяване на храносмилателния тракт. Тук важното е той да бъде възстановен правилно, за да може да усвоява всички онези хранителни добавки, които са ни посъветвали да вземем, за да върнем баланса в организма си.
- Защо в Европа тези състояния се оправят за няколко дни, а на нас, българите, са ни необходими месеци?
- Причината е проста – хигиена. Организмът клинично оздравява от добрата атмосферна среда. Лошата атмосфера, върху която не се работи, докара на нашето население безкрайно много вредни емисии. Пясъкът, който пренасяме заради липсата на адекватно бетонирани площи, мръсните газови емисии, заедно с микробите и влагата се настаняват в нашия бял дроб. Морето ни е пълна катастрофа. Така нашите разходки в градска среда, вместо да са оздравително движение, се превръщат в причина за заболяване. Лошата хигиена на пътищата, лошата хигиена на филтрите на сградите, водата – всичко това влияе много лошо на здравето на децата. Преди години това, което се налагаше да изписваме на децата, бяха два медикамента – парацетамол и препарат за други инфекции. Сега трябва да сме фармацевтична енциклопедия, за да можем да лекуваме, защото болестите се усложниха, а с това и лечението. Като добавим към всичко това и лошото хранене, което аз считам за основна причина за влошеното здраве на българина, клиничната картина става катастрофална. Само адекватна политика в областта на здравеопазването би ни спасила от това да се превърнем в стресирани, хронично болни и вечно недоволни членове на нездраво и депресирано общество. А това е в ръцете на политиците.
Милена ВАСИЛЕВА
