- Д-р Aксенович, в книгата ви “Конструкция ABIEM: как да трансформираме енергията на човека”, пишете, че 80% от операциите днес, които се извършват в ортопедията, не са нужни. Отговорно изявление, но ...- Това е моята гледна точка. На база на личния ми опит - 19 години в ортопедичната клиника на Новосибирския институт по травматология и ортопедия, където оперирах предните участъци на гръбначния стълб, разбрах, че с ръцете си мога да постигна много по-добри резултати, отколкото с ножа. За съжаление, векторът на съвременната медицина е насочен предимно към развитието на оперативните методи. С ускорени темпове върви т.нар. бизнес развитие на медицината: всички професорски места в лечебните заведения от Западна Европа са финансирани от фармакологичните фирми и компаниите, които произвеждат операционно оборудване. Медикаментозното лечение успешно води човек до ножа, а той също е поставен на поточната линия.
Изследванията в областта на биомеханиката на гръбначния стълб показват, че гръбнакът е не само механична система, но притежава още и енергийна функция. Нашият гръбначен стълб е ос, александрийска колона, енергиен център на човека, който като лъчите на слънцето дава енергия на всички органи, тъкани и клетки в човешкото тяло. От поведението му зависи развитието на много патологични ситуации. Болестите често възникват не поради механични, а именно заради енергийни причини. И ножът не може да помогне тук. Може да навреди. Разбира се, не говоря за тези ситуации, когато по жизнени показатели се налага спешна хирургична помощ.
- Вие сте наследник на новосибирската вертебрологична школа, работили сте с основателя й - проф. Цивян, защитили сте дисертация на тема “Механогенеза на детския гръбначен стълб”, получавали сте награди, имате изобретения. Но в един момент решавате да зарежете хирургията, да не оперирате. Каква е причината за такова драстично решение?
- Пътят ми от обикновен травматолог-ортопед, вертребролог към изследовател и изобретател, ще се нарека така, не е толкова бърз, вървях по него бавно. Отначало направих изобретение за имплантируема електростимулация на гръбначния стълб, многофункционален костюм за eнергостимулация на гръбнака и т.н. В резултат на научната си работа, стигнах до заключението, че гръбначният стълб е многофакторна система, която създава около себе си определено биополе. За съжаление в днешния свят тази дума се превърна в общо понятие, при това с негативен оттенък. Така че, с изобретенията си пътувах в различни командировки, участвах в научни конференции в Русия и в чужбина. Цели две години
изпитвах изобретенията си в Унгария
А след това, както често се случва в живота, започнаха да злоупотребяват с името ми.
- И захвърлихте всичко...
- Как да съм го захвърлил? Започнах да лекувам с ръце и... останах в Унгария. Казах си: “Имам ръце и глава - мога да живея”. Бях млад и тази област - лечение на ортопедичните заболявания с ръце - тогава не беше толкова рекламирана. Необичайно беше. Но имах много пациенти. Имам дори свой рекорд - 118 души на ден.
Обичам професията си, обичам да лекувам хората.
- Имате ли мечта?
- Да дам живот на апарата си (генератор на енергията под формата на сфера с вградени пирамиди, патентована в Унгария през 2006 г.) и да продължа да работя в областта на изучаването на енергийните отношения в организма. Още в началото на нашия разговор споменах, че гръбначният ни стълб е енергийна система и обменните процеси, ако говорим за физиологичното ниво, може да се подобрят, ако им се въздейства правилно. Междупрешленната остеохондроза днес е бич, национално бедствие. Следствие е не само от това как седим и как ходим: изкривяването на гръбначния стълб и другите патологии може да възникнат и в резултат на стрес. Апаратът ми е проектиран да действа на хипофизната зона - основният енергиен център на мозъка, а от него, чрез енергийния стълб - гръбначният стълб - на цялото тяло от главата до петите. За да се превърне негативната енергия в позитивна.
И втората част на мечтите ми: да се появи ученик, на когото да мога да предам знанията си. Ученик с фундаментално медицинско образование, но не мързелив.
- Казват, че основният проблем на хората с анкилозиращ спондилит е поставянето на правилната диагноза в ранен етап от развитие на болестта.
- Това наистина е така. Колкото по-късно се уточни диагнозата и лечението се забави, толкова по-устойчиво се срастват прешлените, и толкова по-малък е шансът да се съхрани подвижността на гръбначния стълб.
Няма еднозначен биохимичен анализ за това възпалително заболяване с автоимунен характер, уви. Но изследването с рентген при такива пациенти още в ранен стадий на заболяването открива т.нар. симптом на Скоти (срастване на кръстните и илиачните кости, които са долната опора на гръбначния стълб), което сега се счита за най-точен индикатор за ранен спондилит.
- Как да разграничим анкилозиращия спондилит от радикулита, който е почти като негово “копие”?
- Важно е да знаете, че болката при спондилита е по-силна от тази при радикулита, тя обхваща целия гръбначен стълб, заради нея се затруднява дишането. Ако при спондилита болката може да изчезне и да се появи отново, а сковаността на гръбначния стълб само се увеличава, то при радикулита, веднага щом болката стихне, се възстановява и подвижността на гръбначния стълб. “Бехтеровските” болки в състояние на покой набират сила, а от движенията стават по-притъпени. А любимото им време за появата им е втората половина на нощта. Радикулитните болки започват да измъчват човек в разгара на физическата активност и отзвучават в състояние на покой.
- Появиха ли се през последните години нови лекарства?
- Нестероидните противовъзпалителни средства (диклофенак, ибупрофен, индометацин, кетопрофен, напроксен, пироксикам), както и лечението с глюкокортикоидни хормони (преднизолон, кортикостерон) в продължение на няколко десетилетия си остават единствените лекарства срещу спондилит. И по мое мнение са доста коварни. Те намаляват болката, успокоявайки пациента, че болестта започва да отстъпва. Но превръщането на гръбначния стълб в “бамбукова пръчка” продължава, сякаш нищо не се е случило... След много години на наблюдение на пациенти с анкилозиращ спондилит, знам точно какво ще се случи с онези, които наивно се доверяват на хапчета и инжекции, игнорирайки не медикаментозните начини за лечение. А те могат да помогнат много по-ефективно от лекарствата!
В началото виждам тези пациенти в “поза молител”, с наведена глава, прегърбени, свити в коленете крака, а ръцете - в лакътната става. Гръбначният им стълб не е напълно вкостенен, все още може да ходят. А след това... след това нещата се развиват точно, както в автобиографичния роман на Николай Островски (писателят е страдал също от спондилит и остава прикован на легло), в който той пише за Павел Koрчагин: “Този млад човек го чака трагедията на неподвижността, а ние сме безсилни да я предотвратим.”
- Не е трудно да се досетим, че като най-важен начин за борба с болестта ще посочите движението?
- Безусловно. Ежедневно, преди закуска и вечеря трябва да се правят упражнения за разтягане на прешлените.
1. В изправено положение, двете ръце здраво стиснати зад главата, гърбът - изправен, лопатките приближени, лактите - разтворени. Напрягайки диафрагмата в това положение 10-15 секунди, стегнете корема си така, сякаш се опитвате да долепите коремната стена до прешлените.
2. Висете на лост, като започнете с 1-2 минути и стигнете до 7-10 минути. След това висете с главата надолу от 1-2 до 4-5 минути, но само ако някой ви държи за глезените. Не се опитвайте да правите това упражнение сами, ако нямате човек до себе си - това ще свърши с травма!
3. В изправено положение, двете ръце здраво стиснати зад главата. Опитайте се в това положение да приближите лактите си до носа, издишайте, и без да прегъвате гърба си, опънете брадичката си към гърдите.
4. Застанете в изправено положение и се наведете. Без да прегъвате краката си, опитайте се да достигнете с пръстите си пода.
5. Седейки, протегнете крака. Без да ги сгъвате, наведете се напред, опитвайки се да хванете с пръстите на ръцете си стъпалата.
6. Застанете в изправено положение и разтворете краката си. Правете кръгови движения с тялото си при неподвижен таз. След това - кръгови движения с главата, при неподвижен гръден кош.
Всяко от тези упражнения трябва да се прави по 6-7 пъти, а “висенето” - по един път. След упражненията е много полезно 5-7 минути да масажирате гърба си с масажор, на който между две дръжки са нанизани на въжета дървени колелца. След това - контрастен душ. Трябва да спите само на твърдо легло. Най-добре е върху дъски, обвити с шперплат, подплатен с филц.
- Има много народни рецепти за анкилозиращ спондилит. Кои от тях използвате в практиката си?
- Това е масажът с мед Ползата от него е не само за подобряване на капилярното кръвообращение, но също така и за “умиротворяване” на имунната система, която при болестта на Бехтерев атакува клетките на собственото си тяло.
Просто имайте предвид, че начинаещият масажист трябва да започне да прави тази процедура само с върховете на пръстите си, за да не причинява болка. След това нека се научи да работи с всички пръсти. И едва тогава може да пусне в ход цялата длан.
Масажът с мед не трябва да се прави всеки ден! Оптималният курс на лечение е две седмици, общо 6 сеанса, по три на седмица. След това трябва да се направи почивка поне един месец.
Продължителност на масаж - не повече от 1 час, но “медени” трябва да са само последните 30 минути след като сте направили разгряващ масаж. Тази подготовка се прави с плавни, разглаждащи движения с дланите, като ги движите нагоре и надолу по гърба на пациента, който трябва да лежи по корем. И не забравяйте предварително да намажете кожата му с крем или борово масло.
Медът трябва да е течен, най-добре - липов или цветен. Масажираното място трябва да се намаже с не много дебел, но достатъчен слой мед. И след това се започва масажът, в зависимост от придобития опит на масажиста - с възглавничките на пръстите, пръстите или дланите, като се прилага последователно натиск, а след това отдръпване от кожата на пациента. В този случай ръцете трябва да се залепват за кожата, сякаш слагате чаши на гърба. След известно време на мястото ще се появи лепкава сива маса. Кръвоносните съдове се разширяват, кожата се зачервява, затопля, медът попива в кожата, носейки на тялото изцеление. Масажистът-терапевт трябва постоянно да избърсва ръцете си с кърпа, за да отстрани залепналата маса. Постепенно цялата ще попие в кърпата. Това е сигнал за края на масажа.
Масажистът не трябва да работи дълго на едно и също място от гръбначния стълб, в противен случай ще се появят синини. След сеанса трябва да навлажните една кърпа с гореща вода, да я поставите на гърба на пациента за около 1 минута, като повтаряте процедурата 2-3 пъти. След това, в областта на гърба трябва да се втрие борово масло - 15-20 мл, а отгоре да се покрие със суха кърпа за 10 минути.
Милена ВАСИЛЕВА
