Д-р Кристина Чачева: Поставихме дрен на бебето в утробата на майка му

Ако не помогнем на хората, защото искаме пари, ще бъдем жалки

https://zdrave.to/index.php/zdravni-novini/d-r-kristina-chacheva-postavihme-dren-na-bebeto-v-utrobata-na-majka-mu Zdrave.to
Д-р Кристина Чачева: Поставихме дрен на бебето в утробата на майка му
Младите акушер-гинеколози д-р Кристина Чачева и д-р Марина Михова се прочуха с първата по рода си у нас операция на белия дроб на нероденото бебе Християна от Симитли. Те бяха в екипа на столичната болница “Надежда”, който направи сложната вътреутробна интервенция на бременната в 6-ия месец майка. Премиерът даде предложение здравното министерство да ги награди. Тези дни докторките получиха парична награда от по 2000 лв.

Бебето, което е било в много тежко състояние поради голям излив в белите дробове, е било оперирано вътреутробно в 26-а гестационна седмица. След успешната манипулация Християна е родена почти 5 седмици след това, но в много добро състояние на 17 декември 2015 г., и носи името на едната лекарка.

Родителите нямат възможност да поемат разходите за операцията, затова д-р Кристина Чачева, специалист по фетална медицина, се отказва от своя хонорар, за да им помогне. Тази операция не се поема от Здравната каса. Съвсем отскоро Касата заплаща вътреутробното лечение на бебета, които са с анемия.

По думите на д-р Чачева, “ако не помогнем на хората, защото искаме пари, ще бъдем доста жалки, а рискът при интервенцията е да изтекат околоплодните води и да се стигне до преждевременно раждане.”

“Такива операции сме гледали по конгреси в чужбина и аз винаги съм си мислила, че мога да бъда зрител, а не участник”, коментира пък д-р Марина Михова, също специалист по фетална медицина, която осигурявала ултразвуковия контрол за манипулацията.


- Успели сте да сложите дренажа от втория път, д-р Чачева...
- Първият опит за дренаж беше неуспешен, тъй като момиченцето много бързо извади дрена. Бебетата понякога могат да правят такива неща вътреутробно. Втория път обаче го поставихме така, че то да не може да го достигне, под рамото, възможно най-отзад на гръбчето, и задържахме бременността още 4,5-5 седмици.

Сложихме малко упойка в крачето на нероденото бебе, което в момента на операцията тежеше около 850 грама. След това успяхме да сложим дренажа в дроба на нероденото бебе, който да отведе течността. Иглата влиза през корема на майката, през стената на матката и през стената на гръдния кош на бебето и всичко това се гледа на ултразвук. Интервенцията беше успешна и на ехографа веднага се забелязаха по-активните движения на плода. 

- А как разбрахте за проблема на бебето?
- Проблемът на бебето беше забелязан от лекарка, която води женска консултация. То беше събрало много вода в плеврите и кожата и вече имаше сърдечна недостатъчност. Нямаше друг шанс, освен да направим дренаж в белия дроб. 

Ако се предприеме оперативно раждане в такъв ранен етап от бременността, бебето трябва да има много здраво сърце, за да понесе натоварването и да оцелее. В случая това не беше решение.

- Майката в добро здравословно състояние ли остана?
- Междувременно се получи т.нар. 

Синдром на огледалото - 

при плод с плеврален излив и майката започна да събира вода основно в съдовата система и да развива състояние, подобно на прееклампсия. Имаше риск да се наложи ранно оперативно раждане, ако нейното състояние не може да се подобри. След повече от месец обаче жената дойде, защото й изтекли водите. Бебето вече беше в значително по-добро състояние и без излив.

- Има ли риск за бебето и майката при такъв тип операции?
- При всяка инвазивна манипулация съществува риск. Вътреутробни операции и процедури се извършват само ако това е наистина наложително и оцеляването на плода е застрашено, така че рискът е винаги оправдан. Особеното в тази ситуация е, че не може да се достигне до плода, без да се мине през коремната стена на майката, която сама по себе си е здрава и няма нужда от операция. Ето защо, макар и минимален, риск съществува и за майката.

- Къде е страната ни в момента в тази област?
- В България в момента се извършват първите стъпки в тази насока. Това е свързано както с влошената финансова ситуация и липсата на специалисти в тази област, така и с повишената готовност да се прекъсват проблемни бременности.

- Споменахте, че сте сбъднали истинската си мечта...
- Не си спомням някога да съм искала да бъда нещо друго освен лекарка. През 1996 г. започнах следването си в Медицинския университет в София, бяха много тежки години, по стечение на обстоятелствата го 

завърших в Германия 

След това приех предизвикателството да оглавя отделението по пренатална диагностика на голяма клиника в Хамбург. Въпреки че имам специалност “Акушерство и гинекология” и по-тясна специалност “Акушерство и перинатална медицина” - това е допълнителна квалификация, която изисква още повече клиничен опит, въпреки че съм проследила много рискови бременности, водила съм голям брой раждания, моята страст си остава пренаталната медицина.

- Защо се налага непрекъснато да сте “в час” с новостите в професията ви?
- По време на работата ми в Бон имах възможността да се занимавам с нови методи за пренатална терапия и да работя по изграждането и утвърждаването на немския център за фетална хирургия и минимално-инвазивна терапия. Затова съм убедена, че винаги трябва да сме отворени за новости и да подкрепяме хората, които ги въвеждат.

- Как разбирате дали едно бебе е здраво, като го видите с ехографа?
- Трябват ми няколко секунди, докато видя дали всичко му е наред. Ако има проблем, много бързо ми се набива в очи.

- Какви проблеми на бебетата виждате най-често тук?
- Най-честият проблем на бременността е изоставането в растежа. Българките раждат значително по-дребни деца от германките и като дойдох, в началото всички бебета ми се струваха изоставащи. Това ужасно ме притесняваше, докато свикна. Иначе причината е, че жените тук са доста по-дребни.

Тъга по родината връща д-р Чачева в България

Д-р Кристина Чачева дори не взема хонорар за труда си. През 1996 г. тя започва следването си в Медицинския университет в София. Впоследствие обаче заминава за Германия, където се дипломира като лекар и започва специализация. “Там имах късмета да попадна в един от най-големите и добри центрове за пренатална диагностика и терапия, който се намира в Университетската клиника по акушерство и гинекология в Бон, работих и се учих от най-известните и изтъкнати специалисти в областта на пренаталната диагностика”, споделя д-р Чачева. По-късно тя оглавява отделението по пренатална диагностика на голяма клиника в Хамбург. Тъга по родината обаче обзема младата лекарка. За късмет на българските майки и бебета тя решава, че би могла да намери своето място за работа и развитие в България. Така след 14 г. в Германия д-р Чачева се завръща на родна земя.

Всеки е ковач на собствената си съдба

“Сега “виждаме” много повече, отколкото основоположниците на тази нова наука някога са си представяли, че е възможно да се види, и всяка следваща година, посещавайки голямо научно събитие, се научаваме да търсим неща, които самите ние не сме си представяли, че е възможно да се видят предишната”, казва д-р Марина Михова. Също като колегата си д-р Чачева, и тя се увлича по ските. От 5 г. насам всяка зима, когато има достатъчно свободно време, младата лекарка е по родните ски писти. Лятото пък обича да се излежава с книга на плажа. “Наслаждавам се на всеки миг, прекаран с дъщеря ми. Обичам да се разхождам в парка и да правя фигурки от пластилин с нея. И често имам чувството, че научавам повече от нея, отколкото тя от мен", шегува се д-р Михова. Нейното мото е: “Всеки е ковач на собствената си съдба”.


Люба МОМЧИЛОВА

Горещи

Коментирай