През 2013 г. придобива специалност по кожни и венерически болести към Катедрата по кожни и венерически болести, Медицински университет - София.Професионалната й реализация е свързана с Университетска болница “Александровска”, Клиниката по кожни и венерически болести - София, Дерматологична клиника “Евродерма“, МЦ “Полимед”АД.
Член е на Българското дерматологично дружество, на EADV - Европейската академия по дерматология и венерология, и на БЛС - Българския лекарски съюз.
- Д-р Герговска, кои алергични реакции най-често се провокират от слънчевата светлина?
- Различни алергични реакции, провокирани от слънчевата светлина, могат да се проявят по кожата в много широк спектър - от слънчева уртикария до фотодерматит, а лечението е трудно и изисква време.
- Как да разпознаем слънчевата алергия?
- Слънчевата алергия лесно се познава по разпределението на обрива. Провокираните от слънце кожни обриви обхващат различни области от кожата, изложени на слънце: лицето (най-често челото, бузите, брадата, ушните миди). Засягат се деколтето, страничните повърхности на шията и тила, както и гърба на ръцете, без да се засяга кожата, която е покрита от дрехи, също така и горните клепачи, областите под брадичката и зад ушите. Рядко, но са възможни и изключения.
Често УВ-А лъчите преминават през тънките летни дрехи или се случва да се засегне и само едната страна на лицето - например при пътуване с кола. Възможна е появата на обриви, свързани с предварително нанесен върху кожата козметичен крем, парфюм или лекарствен продукт, и след това допълнително да се провокират от слънчевите лъчи. В тези случаи обривът е разположен само в областта на нанесения продукт върху кожата.
- Има ли различни видове фотоалергични реакции?
- Фотоалергичните реакции се разделят на две основни групи, като в първата попадат кожни обриви, причинени от директното излагане на слънчевата светлина. Тези обриви не се появяват, ако липсват слънчеви лъчи.
Във втората група промените по кожата са налице, независимо от ултравиолетовите лъчи, но обривът се влошава значително, когато пациентът се изложи на слънце.
- Кои са най-често срещаните фотоалергии?
- Слънчевата уртикария и фотоалергичният контактен дерматит са най-честите фотоалергии. Соларната (слънчева) уртикария засяга хора във възрастта между 8-75 г.
- Кои фактори може да предизвикат слънчева уртикария?
- В някои случаи слънчевата уртикария е свързана с конкретен фотоалерген, а в други се провокира при прием на лекарства, които водят до повишена фоточувствителност. Поставянето на диагнозата не винаги е лесна задача, обривът е силно сърбящ и обикновено се появява след кратко излагане на слънце и бързо изчезва в случаите, когато пациентът се прибере вкъщи и влезе в затворено пространство. При по-дълго стоене на слънце е възможно да се появят световъртеж и главоболие.
- Споменахте и фотоалергичния дерматит. Кога се проявява той?
- Фотоалергичният дерматит се появява в случаите, когато върху кожата се нанесе крем или лосион, и след това се излезе на слънце. Причината се дължи на наличието на определени фотосенсибилизаращи съставки в някои козметични продукти, които под въздействието на УВ-А лъчите се превръщат във фотоалергени. Това най-често се случва, ако се прилагат ароматизирани козметични продукти или на лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, като обривът клинично наподобява екзема. Този вид фотоконтактен дерматит може да протича остро или хронично, а обикновено на местата на преминалия обрив остават хипо-или хиперпигментации. Този вид обрив се диагностицира с фотоалергичен тест - фотопач.
- Има ли и други форми на проява на слънчевата алергия?
- Интересна и особена форма на слънчева алергия е полиморфната светлинна ерупция. Обривът при различните пациенти стои много различно и оттам е дошло и наименованието „полиморфен”. Наблюдават се червени малки петна, мехурчета, дребни пъпчици или големи плътни плаки, като оплакванията обикновено са придружени от силен сърбеж в засегнатите участъци.
- Кои хора са най-често засегнати от проблема?
- Жените се засягат 2-3 пъти по често от мъжете, като заболяването започва през първите 35 г. от живота. Най-често кожните обриви се появяват в началото на отпуската при първите по-интензивни излагания на слънце и преминават, когато пациентът се завърне вкъщи. Характерна е появата на обриви по кожата в областите, които обикновено са закрити през зимния сезон, като гърдите, ръцете, краката.
- Знае ли се причината за появата на този вид алергии?
- Приема се, че заболяването може да се дължи на генетични фактори, проява на свръхчувствителност към различни фотоантигени или проява на автоимунна реакция към фотопроменен алерген.
Канадката Уини Харлоу направи кариера на модел благодарение на виталигото си
- Може ли слънчевата алергия да хронифицира и в кои случаи?
- Специфичен вид слънчева алергия, която се дължи на дългогодишно “злоупотребяване” с излагането на слънце, е т.нар. хроничен актиничен дерматит (фотосензитивен дерматит). Характеризира се с екземни промени по участъци от кожата, изложени най-много на слънце, като лицето, ръцете, деколтето. Засягат се по-често мъже, най-вече след 60 г. При тези пациенти често има алергия към различни растения или парфюми, като се смята, че може да се дължи на променена реактивност към ултравиолетовите лъчи.
Причина за появата на фотоалергия могат да бъдат и различните лекарства, прилагани системно или локално и последващо излагане на УВ-А лъчи и, или лъчи от видимата светлина. Реакциите са два вида - фотоалергични и фототоксични.
- По какво се различават фотоалергичните и фототоксичните реакции?
- Фототоксичните реакции настъпват бързо - появяват се за минути до часове и бързо преминават, като наподобяват изгаряне на кожата и рядко се появяват мехури върху зачервените участъци.
Фотоалергичните реакции се срещат много по-рядко, развиват се по-бавно, в рамките на 24 до 72 часа и бавно преминават. Оплакванията наподобяват екзема и са съпроводени от силен сърбеж, като могат да се разпространяват и на области извън изложените на слънце участъци на кожата.
- Как се провежда лечението на кожните алергии?
- Лечението на кожните алергии е трудно, като включва най-вече стриктно избягване на слънцето, прилагането на фотозащитни кремове с висок фактор, носенето на защитно облекло - шапки, шалове, подходящи дрехи.
Слънцезащитните кремове е препоръчително да бъдат с висок фактор и да се нанасят 15 до 30 минути преди излагане на слънце, като през два часа процедурата да се повтаря.
За повлияване на сърбежа и успокояване на възпалителните реакции се използват локални кортикостероиди, а при тежки, не повлияващи се от лечението случаи, се прилагат антихистамини и системни кортикостероиди.
При липса на терапевтичен ефект, се прилагат и други лекарства като метотрексат, циклоспорин А, азатиоприн и др.
- Има ли кожни заболявания, които се влошават през летните месеци?
- Прекомерното излагане на слънце освен до изгаряне, води и до поява на витилиго при податливите към това заболяване. Ако витилиго вече е налице, излагането на слънце може да задълбочи проблема. Популярно е схващането, че слънчевите бани помагат при витилиго, но най-често това се оказва погрешно и води до задълбочаване на степента на развитие, тъй като в засегнатата кожа липсва естествената меланоцитна защита от ултравиолетовите лъчи.
- Често срещано ли е това заболяване?
- Заболяването засяга между 1-2% от населението, като средно при половината от пациентите началото му е след 20-годишна възраст.
- Какви са причините за появата на витилиго?
- Причините за възникването му все още са неясни. Няколко хипотези се опитват да обяснят появата на витилигото. Автоимунната хипотеза се основава на грешки в имунния отговор, водещи до деструкция на меланоцитите. Друга хипотеза набляга на натрупването на медиатори (ацетилхолин, мелатонин и др.) около нервните окончания с последващо увреждане на меланоцитите.
Автодеструктивната теория обяснява увреждането на меланоцитите от токсични междинни съединения, продукти на биологичната синтеза на меланина в самите меланоцити. Генетичната хипотеза се основава на повишена честота на HLA-DR4, HLA-B13 и HLA-B35 при пациенти с витилиго.
- Козметичен дефект или заболяване е витилиго?
- Според някои лекари, витилиго се класифицира като козметичен дефект, а не като заболяване, поради липсата на друга физическа симптоматика, освен депигментирането на кожата. Психичните травми и тежките емоционални състояния често отключват развитието на болестта. Своевременната компетентна помощ и преодоляването на стресовите състояния може да окаже благотворен ефект върху лечението на витилиго. Въпреки това, поради промяната на външността на пациента, заболяването може да донесе негативен емоционален, психологичен и социален ефект.
- Как започва заболяването?
- Заболяването започва с появата на по-светли петна по кожата след излагане на слънце, като оплакванията много рядко могат да бъдат предхождани от зачервяване и сърбеж. Най-често се засягат откритите части на тялото - лицето (клепачи, ъгли на устните), шията, пръстите на ръцете и китките; местата на травма и натиск (лакти, колене, страничните части на трункуса и седалището); кожата около ареолите на гърдите и генитално.
При някои пациенти се наблюдава дерматомно сегментно засягане, а при други витилигото започва с хипопигментни мкули около пигментни невуси (невус на Sutton).
- Съпроводено ли е това с конкретни клинични оплаквания?
- Обикновено при пациентите липсват клинични оплаквания. Особени клинични форми са побеляването на космите по главата, миглите, веждите, брадата, пубисното окосмяване. В много редки случаи се наблюдава и засягане на цвета на очите или пигмента на ретината, поява на възпалителни промени около хипохромните петна и трифромно (трицветно) витилиго.
- Как се поставя диагнозата?
- Диагнозата се поставя клинично, като рядко се налага вземане на кожна биопсия и провеждане на хистопатологично изследване.
Провеждат се и лабораторни изследвания за други придружаващи заболявания.
- Как протича лечението и можем ли да очакваме пълно излекуване на заболяването?
- Витилигото е трудно за прогноза и лечение заболяване, изискващо комплексни грижи. От медикаментозната терапия с известен успех се ползват локални кортикостероиди под формата на кремове или унгвенти, калциневринови инхибитори. Средство на избор е фототерапията: хелиотерапия, таласотерапия, PUVA или селективна фототерапия.
PUVA е един от по-старите методи за лечение на витилиго, базиран на вещества, наречени псоралени. Прилага се локална или системна терапия.
Оралната - системна PUVA терапия (терапия, при която медикаментите - сенсибилизатори, се поемат чрез устата) се прилага на хора, които имат по-обширно витилиго (заема площ повече от 20%) или при пациенти, които не понасят локалното лечение. Хирургичното лечение включва пластики и алотрансплантанти. Приложение намира и лазерното лечение с 308 nm Excimer лазер.
- Кога се налага прилагането на депигментация?
- Депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност, като се използват монобензилов етер на хидрохинона, депигментираните зони остават завинаги.
Слънчевата уртикария
Слънчевата уртикария е реакция срещу специфични или неспецифични фотоалергени и се дели на два типа. В последно време се описва и трети тип слънчева алергия, която се появява след процедури като премахване на нежеланото окосмяване с лазер или IPL, като в тези случаи сърбящият обрив се появява обикновено между 6-72 часа след първата процедура. Обривът е разположен около фоликуларните отвърстия на космите и обикновено е бързопреходен, като преминава до 7 дни. Причината за появата на този вид обриви се търси в появата на свръхчувствителност към определена дължина на вълната, която се излъчва от лазерната апаратура, или също така може да се дължи на неврогенни стимули или наличието на новопоявили се алергени, образувани вследствие на настъпилото разрушаване на космените фоликули от лазерните лъчи.
Милена ВАСИЛЕВА
