- Д-р Недев, наш читател от гр. Търговище моли за по-подробен и професионален коментар на две заболявания - радикулит и спондилит. Да започнем от радикулита. Какво е характерното за това заболяване?
- Радикулит най-общо казано означава възпаление на радикулното коренче. Но съществуват много причини, които могат да го предизвикат, затова е изключително важно да се отдиференцира, т.е. да се постави правилно диференциална диагноза. Ще се опитам да обясня достъпно, защото нещата всъщност са малко по-сложни.
В термина “радикулит” като в кошница образно казано, влизат много заболявания, които могат да дадат клиниката на радикулита. Затова има различни видове: радикулитът може да бъде токсо-инфекциозен, т.е. възникнал по инфекциозни причини.
Може да бъде компресионен, т.е. изразяващ се в различни компресии, което означава притискане на нервните коренчета. Може да бъде от химическо естество, от етрогенно естество и прочее. Както споменах по-горе, в него влизат много заболявания, които могат да дадат клиниката на радикулита: тумори, специфични заболявания, неспецифични възпаления като туберкулозата например. Или неспецифични възпаления след сепсис, както и при абсцеси на гръбначния канал. Паразитни заболявания също могат да го причинят, например в момента имаме 5 случая на локализация на кучешка тения и заболяване на гръбначния канал. Разбира се, вирусни заболявания като херпес зостер например или херпес симплекс, също могат да поразят нервните коренчета. Пък и всички вирусни заболявания.
- Да започнем от токсо-инфекциозния радикулит...
- Преди да се спрем на токсо-инфекциозния радикулит, ще отбележа нещо съществено. В медицината употребяваме термина радикулпатия и това всъщност е синдром, характерното за който е радикулопатната болка. И след това вече слизаме към частното, т.е. да определим дали например коренчето е възпалено от прекарана простуда, от вирус. И мисля, че тука е мястото да посоча най-важното за токсо-инфекциозния радикулит. Той трябва да отмине за три седмици. Това е много важно да го отбележите. Когато един радикулит продължи повече от три седмици, винаги се подозира дискова херния.
Хората трябва да го знаят, да го научат и да го запомнят: три седмици могат да се лекуват сами, може джипито да им предпише лечение, но отминат ли те, задължително трябва да се отиде при специалист невролог или неврохирург. Където
задължително ще се направят изследвания:
първо - подробен неврологичен статус, нека го кажа ориентировъчен статус, според който се поставя диагноза. След това са нужни и някои невро-рентгенологични уточняващи изследвания. Най-елементарното е рентгенова снимка, след това може да се предприеме електромиография или скенер, понякога и ядрено-магнитен резонанс. Разбира се, и кръвна картина.
- Вие обяснявате механизма, по който се поставя диференциална диагноза, както казахте, нали така?
- Искам да кажа, че след като се направят тези изследвания, на принципа на надграждане се поставя диагнозата. Често е трудно да се постави точната диагноза, въпреки че понякога клиницистът може да я реши с един поглед. Но по принцип етиологичната, причинната диагноза е по-трудна и се поставя на принципа на изследванията. Ние не можем на всички пациенти да извършваме магнитен резонанс, защото Здравната каса не разрешава. Но когато има проблем и патология, която специалистът трябва точно да сепарира, е много важно това изследване, особено в хирургията. Една радикулопатия може да се лекува от обикновен лекар, защото лечението е схематично, разполагаме с безкрайно много медикаменти. Затова лечението може да се проведе от джипито. Тук искам да вмъкна, което не е тайна за никого, че много хора дори се самолекуват - смесват аулина с аналгина, разчитайки, че това е болкоуспокояващо. Всъщност, болкоуспокояващият ефект е съпътстващ медикамента. Имайте предвид, че съществуват рискове при лечението с нестероидни и кортикостероидни препарати. А основните рискове понякога са по-големи от самото заболяване радикулит. Т.е. рискът за пациента е по-висок от лечението, отколкото от болестта. Защото тези препарати могат да причинят кръвоизливи на стомашно-чревния тракт. Освен това за по-възрастните хора съществува и някакъв инфарктен риск. С една дума - не прибягвайте до самолечение.
Да, кортикостероидите са животоспасяващи медикаменти в някои случаи, но имат много странични ефекти - кървене в стомашния тракт, стероиден диабет, високо кръвно налягане, т.е., те са рискови и за хипертониците. За съжаление, много пъти пациентите не преценяват тези рискове, а се доверяват на препоръките на съседа например. Затова,
доверете се на специалистите,
защото общо взето чрез консервативно медикаментозно, терапевтично и рехабилитационно лечение, радикулитът ще отзвучи. Пак ще се повторя - правилно е това да се случи за три седмици.
- А кога се стига до операция? И защо?
- Да, интересен е радикулитът, който подлежи на оперативно лечение. Ако се установи такава патология, която е необратима компресия да речем в гръбначния стълб и притискане на нервно коренче, това е предпоставка да се обсъди оперативно лечение. При операцията има специфични критерии, които клиницистът споделя с пациента. Защото той трябва да е убеден, че в случая няма друг изход. Вижте, от 100 случая на радикулит, когато има притискане на нервно коренче, в Америка и в Европа се оперират 10 болни.
Когато има дискова патология или притискане на дегенеративен субстрат, какъвто е остеофитът, или стеснение на гръбначния канал в различните му зони, тогава се предприема оперативно лечение. Ако това не се направи, могат да се получат необратими процеси в нервните структури. В част от случаите се получават парези на определени мускулни групи, не е изключено да се стигне до пареза на долните крайници или на 4-те крайника, ако дисковата херния е шийна.
- Д-р Недев, да се спрем по-подробно на дисковата херния, за да стане по-ясно на всички защо ако след триседмично лечение радикулитът не отзвучи, е нужна консултация със специалист.
- Първо, дисковите хернии са социалнозначимо заболяване. Второ, 10 % от тях са шийни, един процент гръдни и останалите, т.е. масовият процент принадлежи на поясната област. Причините за дисковата херния могат да бъдат различни. Нека отбележа, че обикновено това е болест на хората, занимаващи се с по-тежък физически труд - миньори, пристанищни работници, шофьори. Но има и други причини, които са наследствени и конституционални. Какво имам предвид. Понякога може човек
да получи дискова херния
при психична провокация, без никога да е вдигал тежко. Например един счетоводител, който не е вдигал по-тежко от химикал. И в последно време те зачестяват, а за да бъда актуален, ще ви кажа, че много млади мъже, които тренират във фитнеса с цел да се превърнат в рамбовци и херкулесовци, получават дискови хернии.
Те понякога се стимулират и с кортикостероиди, и с анаболи. А тези средства отслабват здравината на прешленния диск, което в комбинация с тежките натоварвания във фитнеса, води до разкъсване на диска и до дискова херния. Затова във фитнеса си има определени правила и пози за хора, които са с предразположеност и риск. Това вече го знаят фитнес-инструкторите. А нищо не им пречи да се консултират с лекар, който ще им обясни по какъв начин да тренират, за да не си докарат неприятности.
- Може ли по-подробно да обясните проявите на дисковата херния?
- Тя има няколко фази като първата фаза е лумбалгичната, т.е., както народът го казва - лумбаго. Тя се проявява с някакъв дискомфорт в шията например. Но ние ще се съсредоточим на поясната лумбалгична фаза, която се проявява с болка и дискомфорт според засегнатата зона. Просто човек за първи път забелязва някакъв дискомфорт в гръбначния си стълб. Продължаваме с т.нар. дископатия, както народът казва. Тя се проявява с набъбнал диск, който дразни една богато инервирана връзка, която укрепва гръбначния канал отпред. Тогава обикновено се получава локална болка - може да е и по-силна, но тя често е резервирана, ако заболяването спре дотук.
Втората фаза е ишиалгична, пак повтарям, говорим за поясната дискова херния, защото е най-масова. И радикулопатна болка, когато говорим за целия гръбнак. Тази болка може да продължи различно дълго време като с медикаментозно лечение и режим на покой, който е много важен за тези заболявания, както и чрез физиотерапия и кинезитерапия, тя отзвучава. И ако във времето човек се профилактира, т.е. ако вземе мерки
да намали телесното си тегло,
да не се подлага на тежки физически натоварвания, да спазва определен режим, да поддържа гръбначната мускулатура в добър тонус, тогава първата фаза може да отзвучи без последствия. Искам да кажа, че гимнастиката, плуването, йогата, са подходящи за такава профилактика. И дебело да подчертая, че това е нужно, защото мускулният корсет е естественият стабилизатор на гръбначния стълб.
- Какво се случва, ако се стигне до втора фаза?
- За втора фаза говорим, когато дискът вече се скъса, обикновено най-често избива в страничните участъци на диска и започва да притиска едно или две съседни коренчета. Това е фазата на т.нар. коренчева болка. В зависимост от степенните разлики на компресията, зоната и т.н., е различна и клиничната картина.
Втората фаза се дели на фаза без неврологична отпадна симптоматика и на фаза с отпадна физиологична симптоматика. Във фазата с неврологична симптоматика вече е време за консултация с неврохирург и експертна оценка за това дали трябва да се направи операция. В тази експертна оценка се включват и невро-рентгенологичните изследвания, които споменах по-горе - скенер, ядрено-магнитен резонанс, миография. Като цяло с ядрено-магнитен резонанс може да се постави точна диагноза и да се даде прогноза на заболяването.
- Ние вече говорихме за оперативното лечение, искам да ви попитам попадате ли на пациенти, които не се съгласяват на операция, или изчакват по някаква причина? И до какво може да доведе това?
- Да, за съжаление, в клиниката идват много хора с тежки паретични увреждания на нервите, защото са предпочели да се лекуват с медикаменти. А операцията при такива увреждания вече не дава добър резултат. Получават се допълнителни сраствания, тежки парези също. Нека припомня, че нервната тъкан е единствената, която не регенерира в човешкия организъм. Въпреки че периферните нерви са най-устойчиви на компресия и агресия, когато те вече са некротизирали, хирургът нищо не може да направи, той може само да профилактира по-тежкото увреждане на зоната. Затова казвам, в много случаи пациентът отива късно при специалист. В модерните школи се казва, че
една пареза се лекува
толкова бързо, колкото удар с нож в коремната кухина или гръдния кош, т.е. 4-6 часа оптимално време. Но аз вече няколко пъти споменавам, че има степенни разлики - различно широк канал, голям компресионен фрагмент. Много е важно пациентът да не пропусне шанса и да се съгласи на операция във фаза, когато вече не може да му се помогне и да се търси 100-процентова възстановяемост.
- Надявам се хората да си дадат сметка за това. Аз искам да ви попитам как се отнасяте към мануалната терапия и подобни практики?
- Мануалната терапия има своето приложение, стига човек да попадне в ръцете на съвестни и компетентни лекари, дори да са просто народни лечители. Мануалната терапия може да помогне в случаите на т.нар. блокажи - това е феномен в ставичките на гръбначния стълб. Междупрешленни блокажи, където мануалният терапевт или чакръкчията могат да помогнат.
- А в случаи на дискови хернии, тогава не е ли опасно?
- Само при много внимателно манипулиране не е опасно. Ако се манипулира грубо, наистина става опасно. В клиниката срещаме пациенти, които предния ден са били при мануален терапевт или чакръкчия и на другия ден идват при нас много тежко увредени с парези.
Ширят се най-различни методики, някои от които много груби - екстензии, удължаване на гръбначния канал. Всичко това може да засили компресията, тъй като дискът се плъзга и може да излезе още по-голям фрагмент при подобна манипулация. Т.е., по-добре не го правете, или ако решите да го направите, нека да е под контрола на опитни и морални хора. Знаете ли, че макар и рядко, има случаи например при метастаза в гръбначен прешлен и едно грубо манипулиране може да доведе до фрактури. Както и при остеопороза, при нея също има много голям фрактурен риск. Може да се стигне до спонтанни фрактури, при които определени фрагменти да доведат до симптоматичен радикулит.
Мозъчните тумори също могат да доведат до симптоматичен радикулит и понякога да са първата фаза на заболяването, преди да настъпят тежките, масивните парализи при туморите в гръбначната ос. Имаме стотици случаи на тумори в гръбначния стълб, много от тях са следствие от метастази, които са с временно добра прогноза. Понякога се стига и до трайно добра прогноза при карциноми, които се влияят от онкологичното лечение. Но при доброкачествените тумори мога да твърдя, че имаме перфектни успехи. Хората идват парализирани, впоследствие се движат нормално. Често се стига до тотално възстановяване. В началото на разговора споменах за различните видове радикулит, ето това е един от тях - симптоматичен радикулит вследствие тумори.
Спондилитът често се дължи на туберкулоза
Спондилитът също може да протече с радикулопатна болка. В зависимост от поразяването на прешлените, спондилитите са два вида - специфични и неспецифични. Специфичните са на базата на туберкулоза, която за съжаление се завръща.
“В нашето отделение в годината имаме поне един-двама болни с туберкулоза на гръбначния стълб. Т.е., специфичният спондилит се дължи на туберкулозата и започва с тежка денонощна болка. Започва с възпаление на диска, после обхваща двата прешлена. Но ако се хване навреме, се лекува успешно с противотуберкулозни антибиотици. Ако се пропусне удобното време, се правят операции, стабилизиращи гръбначния стълб, за да не се стигне до прегърбване.
Другият вид спондилити са неспицифичните, които се дължат на банална инфекция. Част от случаите могат да бъдат и следствие от ятрогенна намеса, но те са изключително редки. Има и спондилити, които са асептични, т.е. от самото дразнене, от агресията в диска, но пак много нисък процент - около 2% от всички случаи”, сподели д-р Недев.
Масови са и дегенеративните заболявания - стареещ гръбнак, т.е. спондилоза, както се нарича. Според различните течения на Запад се нарича спондилоза, на Изток - остеохондроза, но това е все същият стареещ гръбнак с остеофитоза, със стесняване каналите на нервните коренчета, както и стесняване на самия гръбначен канал. Разбира се, тук имат значение и наследствените фактори - вроден по-тесен канал като с възрастта се стига до притискане на нервни структури и също се налага оперативно лечение.
Яна БОЯДЖИЕВА
