Промени в законодателството за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването ще предложи Центърът за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). Това съобщиха на специална пресконференция представители на неправителствената организация.

Учени: Чушките чили помагат за предпазването от смъртоносна болест

По думите на председателя на Центъра д-р Стойчо Кацаров те стартират проект, чиято цел е да предложат работещ за България модел за намиране на решение при съдебни спорове в здравеопазването - между пациенти, лекари и лечебни заведения. Предвижда се това да става обикновено чрез извънсъдебно споразумение, медиация или арбитраж. 

“В развитите страни лекарските грешки са нещо, което се показва, изучава, обсъжда от професионалната общност, за да не се допуска в бъдеще. И когато има предвиден ред, пострадалият да бъде обезщетен, без това да предизвиква невероятни скандали, може само да послужи като пример за останалите, за да не се допуска втори път. Случват се такива неща и пак ще се случват, със сигурност. По-добре е да ги видим, разгледаме, анализираме, така че да се предпазим от тях в бъдеще. А пък възникналите спорове да уредим по цивилизован, възпитан и културен начин и да не се правим, че не съществуват”, каза д-р Кацаров.

Той допълни, че с промените в законодателството ще има възможност да се решава извънсъдебно и да се договаря финансовото обезпечаване при медицинска или лекарска грешка, като думата за това ще имат застрахователите.

Д-р Гергана Николова: Вирус причинява 5% от онкозаболяванията

Д-р Кацаров припомни, че задължително всички лекари в България са застраховани. Извънсъдебното решаване на споровете ще важи за случаи, които се решават по Гражданскопроцесуалния кодекс. Ако обаче те са по смисъла на Наказателния кодекс и има прокурорско обвинение, търси се наказателна отговорност, тогава казусът няма да се решава извънсъдебно.

“Общоизвестен факт е, че т. нар. дела за медицинска грешка стават все повече с годините. Обезщетенията, които се претендират по тях, също се увеличават, но времето, за което те се разглеждат, както и тяхната себестойност не са намалели. Точно обратното. Делата продължават с години”, изтъкна Христина Николова, която от години е адвокат на пациенти в съдебни спорове заради медицински грешки. 

Христина Николова

В повечето случаи решенията са в полза на болниците

Основните причини са няколко. На първо място, абсолютно обърнатата доказателствена тежест, изцяло за сметка на пострадалото лице. От друга страна, цялата документация, която се използва като доказателство по делото, се изготвя от лечебното заведение. Тя се съхранява при него и съответно може във всеки момент да бъде допълвана, редактирана и манипулирана по всякакъв начин. Освен това пациентът трябва да докаже негативни факти, което само по себе си е правен нонсенс.

И накрая идва вещото лице, което говори на неразбираем за пациента и за съда език, а в повечето случаи вещите лица дори се стараят да говорят възможно най-сложно, за да не бъдат разбрани. Всичко това налага създаването на модел, при който двете страни ще бъдат уравновесени и защитени еднакво. Така че излизането на тези спорове от съдебната система е може би най-добрият вариант за тяхното решаване”, каза още адвокат Николова.

“Аз например имам дело от 2013 г. точно за лекарска грешка и сега сме едва на втора инстанция. Ами хората не са безсмъртни”, подкрепи колежката си Анели Чобанова - председател на сдружението Конфедерация за защита от дискриминация. Като дългогодишен член на Комисията за защита от дискриминация адвокат Чобанова се е сблъсквала с не един и два спора между пациенти и системата ни за здравеопазване.

Тя припомни случая с болните от цьолиакия (глутенова непоносимост или глутенова ентеропатия), които заради възрастово ограничение в списъка за диетични храни в НЗОК през 2014 г. подават жалба пред Комисията за защита от дискриминация. Решението на комисията обаче влиза в сила едва тази година.

“НЗОК не реагира въпреки влязлото в сила решение. На всичкото отгоре Касата въведе утежняващи указания, с които задължи пациенти от цялата страна да се преглеждат само в ИСУЛ и да им правят биопсии, за да доказват, че са болни от цьолиакия, и едва тогава да им се отпускат по Здравната каса безглутенови храни”, не крие възмущението си Чобанова. 

По думите й изключително фрапантен случай е т. нар. състрадателно лечение за онкоболните в терминален стадий на развитие, които са непоказани вече за методите на конвенционалната медицина.

В такива случаи, когато се знае, че положението е тежко и най-често безнадеждно, в цивилизована Европа се дава възможност пациентът да направи своя избор “да се лекува с конвенционални средства на медицината или да се възползва от други терапии, които са в клиничен стадий на изпитване, но са показани за даден пациент с онкологично заболяване. 

“Това дело също беше заведено през 2014 г., но получи благополучно развитие в окончателния му вид през 2018 г. 

Пациентите през това време починаха

В резултат на цялата си практика аз съм твърд радетел на друг способ за решаване на такива спорове - извънсъдебното споразумение (или чрез медиация, или чрез арбитраж). То би могло да спести, първо, много време, второ, много нерви и трето, много ресурс на хората. А най-вече живот и здраве, на каквото те имат право по европейски и международни норми”, изтъкна адвокат Чобанова. 

Проектът на Центъра за защита правата в здравеопазването ще улесни гражданските дела за медицинска грешка, които продължават с години, натоварват съдебната система и разходват големи средства за провеждането им. Проектът ще се финансира от Социален фонд на Европейския съюз по оперативна програма “Добро управление”.

Анели Чобанова: Какво е медиация и арбитраж

Основният принцип на медиацията е да се изследват причините и потребностите на двете засегнати страни, какво в действителност те търсят в конкретния спор - обясни адвокат Анели Чобанова. В повечето случаи, когато при нас идват пострадали пациенти или техни близки, те не искат пари. Много често казват: “Просто искам да дойде и да ми се извини за това, че е допуснал грешка”. 

Арбитражът е друга процедура, при която пак имаме изнесено трето лице, което решава спора, но при него процедурата е много по-бърза, в повечето случаи по-евтина и значително щадяща, тъй като там се разменят основно документи в писмен вид. Затова липсва напрежението, което се случва в съдебната зала. 

Присъствала съм на заседания, в които вещите лица се държат изключително грубо и неуважително към колегата, който защитава пациента, като се демонстрира едно превъзходство. Това са неща, които считам, че в извънсъдебната система могат да бъдат поне редуцирани, ако не изцяло изкоренени. 

Румяна СТЕФАНОВА