- Доц. Христов, през последните години стана много модерно да се говори за т.нар. метаболитен синдром. Какво обхваща този така популярен синдром? Каква е връзката му със захарния диабет?- Захарният диабет е част от веригата метаболитен синдром. Метаболитният синдром е сборно понятие, което включва пет признака. И ако определен човек има наличие на три от тези пет признака, можем да обявим, че страда от метаболитен синдром. Аз ще ви ги изброя тези пет признака. Първият е обиколка на талията – повече от 94 см за мъже и повече от 80 см за жени. Това е признак, че има натрупване на т.нар. висцерална или абдоминална (коремна) мастна тъкан в областта на пояса, която е изключително опасна. Когато с обикновен шивашки метър се измери и се установи, че се надхвърлят тези цифри, означава, че има повишено натрупване на абдоминалната мастна тъкан. А самата тя става продуцент на елементи на субстанции, които въздействат върху кръвоносните съдове и по-точно увреждат съдовия ендотел – вътрешната обвивка на съда. Всичко това постепенно води до атеросклероза.
Вторият признак е промяна в стойностите на мастния профил. Тук ще уточня нещо съществено: отчита се т.нар. добър холестерол, а не стойностите на общия холестерол, както обикновено хората са свикнали да приемат. И така: добрият холестерол трябва да бъде по-висок от 1,3 милимола на литър при жени и повече от единица при мъже. Т.е. да има протекция. Ако той е с ниски стойности, ситуацията се влошава в посока на ранна атеросклероза.
Третият признак е нивото на триглицеридите. И за двата пола нивото на триглицеридите трябва да е повече от 1,7 ммол/л. А съчетанието нисък протективен (добър) холестерол и високи триглицериди се нарича атерогенна дислипидемия. Това съчетание е по-опасно, отколкото високите нива на общия холестерол, както много хора си въобразяват. Т.е., нещата трябва ясно да се разграничат, за да се разбере колко е важен балансът между добрия холестерол и триглицеридите. Четвъртият признак е наличието на повишено артериално налягане според нормативите 140/85. И петият признак на метаболитния синдром е нивото на кръвната захар.
- Моля да обясните ясно и точно кога се приема, че нивото на кръвната захар е повишено?
- В това отношение има три много важни елемента, които обаче в общата практика често се пропускат. Първият елемент:
измерване нивото на кръвната захар на гладно
като пациентът не е приемал храна минимум 12 часа преди това. Което означава ранна вечеря с по-лека храна. При това първо измерване нормалните стойности, горната граница на кръвната захар не трябва да надвишава 5,6 ммол/л. Много държа този показател да се запомни, защото според старите лабораторни граници той е 6,1 ммол/л. Не, това не е точно, не е вярно – критичната горна граница за кръвната захар е 5,6 ммол/л. Искам ясно да посоча първата уловка – само с измерване нивото на захар на гладно не може да се установи промяна в захарните стойности. Задължително трябва да се изследва нивото на захар и след обременяване.
- Какво значи това – по друго време на деня ли?
- Не, не по друго време на деня. Второто измерване се извършва пак сутрин, след обременяване със стандартна проба със 75 грама глюкоза. Това означава следното: пациентът отива да измерят кръвната му захар на гладно, след което изпива тези 75 грама глюкоза. Тя се разтваря и точно 2 часа след това отново се проверява стойността на кръвната захар, следващата стойност.
- Каква трябва да бъде тя?
- Нейната норма е до 7,8 ммол/л. Ако е между 7,8 и 11 ммол/л, има нарушение на толеранса, което също означава, че е налице разстройство в обмяната и в метаболизма. А това разстройство, както виждате, се открива само след т.нар. обременяване, т.е. след второто измерване нивото на кръвна захар. Ще обясня защо е задължителна тази втора проба. Защото нивото на кръвната захар на гладно може да е нормално, но след това „обременяване” то да е над нормата, да кажем 9 ммол/л. А такава стойност вече говори за патология. Идва ред и на третия важен елемент – стойността на гликирания хемоглобин, който трябва да бъде до 5,7% при здрави хора. Между 5,7% и 6,5% вече е състояние на пред диабет.
За по-голяма яснота ще повторя стойностите, които показват дали даден човек има вече диабет: над 6,5% гликиран хемоглобин е равно на диабет. Над 7 ммол/л кръвна захар на гладно е равно на диабет. Над 11 ммол/л след обременяване – равно на диабет. Виждате ли колко
много са подводните камъни
Затова е важно да се научат и да се запомнят основните елементи на метаболитния синдром. Както споменах, само 3 от 5 признака са достатъчни, за да определим наличие на метаболитен синдром – да кажем повишено кръвно налягане, нарушен холестерол, голяма обиколка на талията.
- Доц. Христов, има ли някаква статистика за това колко хора страдат от този метаболитен синдром?
- Метаболитен синдром имат около 30-35% от човечеството в една или друга степен.
- Защо стана толкова популярно, едва ли не модерно това състояние?
- Може да се каже и модерно, но фактите са такива. А причините са до болка познати на всички нас: заседналият начин на живот, стресът и нерационалното хранене. Хората все повече и повече са зад волана, все повече и повече са стресирани в ежедневието, все повече и повече се хранят неправилно, натрупвайки огромна част от калоража вечер. Когато се върнат от работа, се успокояват, но какво правят – сядат пред телевизора. Никакво движение, никакво натоварване, само поглъщане на калории. Те не се изразходват през нощта и се трупат килограмите.
- Вие много наблягате на висцералното затлъстяване. Защо то е най-опасно?
- Акцентирам върху него, тъй като е най-рисково, защото отделя субстанции, които се наричат адипоцитокини. Аз го споменах и в началото на нашия разговор. Тези субстанции въздействат върху кръвното налягане, върху съдовите стени, върху мастния профил, предизвикват оксидативен стрес. И всичко това в съчетание уврежда кръвоносните съдове от всякакъв калибър.
- Неправилното хранене ли води до това така опасно висцерално затлъстяване?
- В основата на всичко това е нерационалното хранене, поглъщането на висококалорични храни и питиета. Никой не се задълбочава да си раздели калоража така, че да има нормален прием на калории според килограмите. Нужно е, да не кажа задължително едно нормално разпределение на храненето. Това, до известна степен означава, между отделните приеми на храна обезателно да се консумират плодове и зеленчуци, колкото и банално да ви звучи. Обезателно
да се изключат висококалоричните храни
Защото всички беди идват оттам – нерационално хранене на фона на заседнал живот и стрес. Повечето хора са стресирани. Нали виждате какво става - в битката да се наложи професионално, човек живее забързан и напрегнат живот. Без никакъв спорт, без движение. Запомнете: Седенето е по-опасно от пушенето!
- Доц. Христов, като ви слушам излиза, че е доказана връзката между метаболитен синдром – диабет-висцерално затлъстяване. Няма съмнение в това – така ли?
- Да, разбира се. Всяка година заради метаболитен синдром 25% от хората се превръщат в диабетици. Разбирате ли, целият контингент от хора с метаболитен синдром генерира 25% диабетици. Знаете ли колко диабетици има регистрирани в света? 385 милиона души.
- А тенденцията каква е?
- Тя нараства и надхвърля прогнозите. Това го подчертайте.
- Уж всичко е простичко, а не съумяваме да го следваме и да предотвратим тази лоша тенденция.
- Ние проведохме скрининг на метаболитен синдром сред голям контингент от хора. Открихме такива с преддиабет, т.е. тези, които имат някакви увеличения на нивото на кръвната захар, но все още не са в диабетната зона. Или отклонения в толеранса. Измерихме ги на антропометър, за да видим степента им на висцералното затлъстяване. Аз им изнесох лекция, консултирахме тези хора, дадохме им напътствия за начина на живот, за правилно хранене, за спорт и т.н. И тези от тях, които следваха нашите препоръки, които бяха постоянни, аз ги следя, трябва да ви кажа, че почти всички, голяма част от тях успяха да свалят килограми и да подобрят показателите.
- А какъв е вашият извод? Какво може да мотивира хората да следват тези така важни препоръки?
- Скрининг, разговор, внушение, ако щете. Особено за тези, които имат наследствена предразположеност. Т.е. баща, майка, баба, дядо, брат, сестра, които страдат от втори тип захарен диабет. Те трябва да се контролират всяка година.
- Прочетох някъде, че съществува връзка диабет-метаболитен синдром-рак. Ще я коментирате ли? Има ли такава?
- Да. Доказано е, че диабетиците
имат по-често склонност да боледуват от рак
на дебелото черво, от рак на гръдните жлези при жените, от рак на гениталиите. Така че страдащите от диабет наистина са рискови за някои форми на рак. Това е статистически доказано. И самото наднормено тегло също е рисково, където съществува т.нар. инсулинова резистентност. В такова състояние практически панкреасът се свръхстимулира да отделя повече инсулин, за да преодолява тази периферна резистентност. Знаете какво е резистентност - неспособността на периферните тъкани да усвояват глюкозата. Това създава напрежение в продукцията на инсулин и процесите тръгват към реакция на полиферация, която е свързана с възможност за развитие на ракови клетки.
- Предполагам, че диабетиците или поне повечето от тях са придобили нужните навици за контрол?
- Не бих казал. Не са свикнали. Имаме прекрасен експеримент - един път месечно в рамките на три последователни дни направихме разширени профили, обаче графично изобразени. И трябва да ви кажа, че самият факт за интензифициране на контрола и визуализирането му на една диаграма, която очертава колебанията, мотивира участниците в този експеримент да постигнат много по-добър контрол от останалите. И мога да уверя, че визуализиране плюс честота на самоконтрола има огромно значение за подобряване на статуса на един диабетик. Аз не обичам да плаша хората с тежките усложнения. По-добре да говорим за профилактиката, отколкото да натякваме за ослепяване, бъбречна недостатъчност и т.н.
- Като говорим за профилактика, накрая да кажем няколко думи за затлъстяването като лоша тенденция.
- Затлъстяването предполага обезателно движение. И не драстични диети, защото се получава обратен, йо-йо ефект, а постепенно допустимо ограничение в рамките например на 2 кг отслабване месечно. Като се стигне до 7% редукция на изходното тегло, постиженията в показателите са страхотни. А тези 7% намаляване на теглото да кажем се постигнат за 6 месеца. По-добре такъв принцип – постепенно, не драстично, за да може организмът да се адаптира. Обезателно трябва да има предписание, което да е индивидуализирано - според килограмите на човека, според хранителните му навици, според индекса на телесна маса, според разпределението на мастната тъкан.
Елементарните съвети от типа „не яж боб, не яж картофи”, не вършат работа. Нужен е индивидуален подход. За мен е много важна ролята на един информиран диетичен инструктор, обаче у нас такива кадри много рядко се продуцират. На Запад всички медицински сестри, които работят в диабетологията, владеят способността да дават диетични съвети и да правят индивидуален режим. Пак ще се повторя, но най-важното е да има честота на вижданията. Защото по никакъв начин не е достатъчно един-два пъти годишно консултация при джипито или при ендокринолог. Това е твърде рехава система. Трябва да има по-чест контрол. Сега много се практикуват онлайн контактите, които все пак улесняват нещата и дават технически по-добра възможност за диалог с пациента.
Има ли медикаменти против диабет, които могат да провокират рак?
Ставало е въпрос за една от формите на инсулина, но това се отрече, не е вярно. Лекарствата за лечение на диабета не предизвикват рак. Когато се говори за лекарства, по-добре е да се коментира намерението на Министерството на здравеопазването да се спре заплащането от Здравната каса на два медикамента за диабетни усложнения. Става въпрос за алфалипоевата киселина. Не е правилно, разбира се, ако това се приеме. Защото тя е мощен антиоксидант и е много ефикасна при полиневритни усложнения. А те се срещат при над 60 на сто от диабетиците. Това е много висок процент. Полиневропатията се проявява с неприятно изтръпване на краката, мравучкане. Понякога страдащите изпитват болки вечер преди заспиване. Затова не е редно да се лишават тези болни от лекарствените средства на основата на алфалипоевата киселина. Каква може да е логиката да ги спрат? Може би да подтикнат диабетиците към профилактика на усложненията?
Едва ли е само това. Може би това е едно от нещата, другото най-вероятно е липсата на ресурс. Не би трябвало да се посяга на това лекарство. То се влива венозно, след това лечебният курс продължава с прием през устата в продължение поне на месец. И дава много добри резултати.
От известно време има нов клас лечебни препарати, които излязоха наскоро. Те изпълняват ролята на блокатори на обратната резорбция на глюкозата в бъбрека. Много интересни средства – блокират обратната резорбция. Ще обясним: бъбрекът резорбира обратно захарта, която циркулира през него. Затова, блокирайки тази обратна резорбция, тези лекарства позволяват излъчване на по-голямо количество захар в урината и по този начин намалява нивото на кръвната захар. И вече се прилагат навсякъде. Регистрирани са и в Европа, и в Америка, у нас също има. Хубав клас нови лекарства, защото е постигнато усъвършенстване на т.нар. инкретини. Това е огромен клас средства под формата на инжекции или прием през устата, които дават много добри резултати.
Яна БОЯДЖИЕВА
