Децата със слухови проблеми могат да намерят адекватно лечение. То обаче не свършва с поставянето на кохлеарни импланти. След операцията детето трябва да се научи да чува и говори. Как става това, кой може да помогне в този процес на него и семейството му разговаряме с Фани Михайлова - слухово-речеви рехабилитатор.
- Г-жо Михайлова, какво се случва в едно семейство, когато се разбере, че детето им не чува?
- Ще се опитам да очертая пътя, през който преминават семействата на деца с увреден слух. Например ражда се дете в семейството, видимо всичко изглежда добре, но в определен момент някой от семейството или познат забелязва, че то не реагира адекватно на звуци от околната действителност и гласовете на близките. В този момент родителите започват да търсят отговори. Следва консултация с личния лекар, след това се прави консултация с лекар УНГ. За съжаление, у нас много често този период е по-продължителен. Не рядко са случаите, в които слуховата загуба се диагностицира, когато детето е на 2 или 3 години. В зависимост от възрастта на детето следва изследване на слуха. Колкото по-рано се установи нарушението на слуха, толкова по-скоро ще стартира процесът по слухопротезиране и, разбира се, последващата слухово-речева рехабилитация.
- Родителите как се справят с тази ситуация?
- Много често родителите преминават през различни етапи. Психологични изследвания показват, че след осъзнаването на диагнозата родителите обикновено преминават през различни етапи - шок, отрицание, гняв, депресия, безразличие, реорганизация или приемане на глухотата и адаптация, и активно включване във възпитанието, слухово-речевата рехабилитация на детето, неговото обучение и социализация. Някои от тези етапи се преминават от тях за няколко дни, други продължават с години. Една от най-важните задачи на специалистите е да разкрият
огромното значение на семейната среда
за развитието на детето с увреден слух, както и да подчертаят необходимостта от пълноценното им участие в общуването с него. Трябва да сме сигурни, че говорим на разбираем за семейството език, не използваме професионални термини и не забравяме, че с последиците от взетите решения ще живеят те, а не ние. В нашата съвместна практика се стремим да изградим работеща стратегия за работа с родители на деца с увреден слух.
- В условията на този шок може ли да се прекъсне връзката между родител и дете?
- Да, откриването на слухово нарушение, поне в началото, шокира родителите и прекъсва за известен период нормалната комуникация дете-родител. Точно в този момент възниква и големият проблем относно по нататъшното общуване в семейството и се заражда така наречената “комуникативна криза”. Ограниченото и недостатъчно общуване може да доведе до по-честа заболеваемост, социална изолация и отчужденост у детето.
- Могат ли специалистите да помогнат в тази ситуация?
- Да. При поставяне на диагноза от лекар, обикновено родителите
разбират само, че детето им не е като другите
Първоначално част от тях не задават почти никакви въпроси, тъй като, за да възприемат тази нова и шокираща за тях информация, им е необходимо време. Други ни затрупват с въпроси, които до голяма степен нямат отношение към поставената диагноза. Именно в този момент предоставянето на достатъчно и в достъпен вид информация от страна на лекаря и впоследствие от слухово-речевия рехабилитатор е съществен елемент от цялостния процес на работа с родителите. Умението да ги изслушваме, да разбираме техните емоции и да им вдъхнем увереност, че могат да се справят с вземането на всяко решение, е първата крачка в изграждането на отношения, базирани на доверие, разбиране (без да бъдат съдени) и оказване на професионална подкрепа.
- Кога е най-добре да се сложи имплант или апарат на дете, което не чува?
- След поставяне на диагнозата веднага на детето се поставя личен слухов апарат. Той се носи между 3-6 месеца. След поставянето на устройството с детето започва да се провежда интензивна рахабилитация. Важно е да се отбележи, че слуховите апарати е необходимо да се носят от детето през цялото време на бодърстване. Това е и първата много важна задача, с която трябва да се справят родителите, подпомагани, разбира се, от рехабилитатора. Те трябва да научат детето да носи апаратчето. Точно от този момент нататък детето и родителят започват да общуват помежду си, особено в моментите на игра и съвместни дейности. Много важно е родителите да си водят записки относно реакциите на детето.
- Какво се случва, след като детето вече има слухова протеза?
- През периода, когато детето е слухопротезирано със слухов апарат и се извършва редовна рехабилитация, но не се наблюдава прогрес в слуховото и речевото развитие, следва да обсъдим с родителите възможностите за кохлеарна имплантация. Решението за кохлеарна имплантация (КИ) е много важно и е необходимо да се вземе от цялото семейство, всички да бъдат информирани по подходящ начин за това, което следва от подобно решение. Добре анализираната, подробна и поднесената информация би подпомогнала семейството при вземане на решение, както и да могат да си изградят реални очаквания. Отново повтарям: КИ означава съвременен метод за слухопротезиране, това не е метод за лечение.
След извършване на операцията
следват между 4 и 6 седмици, докато шевът зарасне и последва включване на говорния процесор и първа настройка. Това се извършва в кабинет в присъствието на рехабилитатор и лекар по УНГ, инженер, детето и родителите му. Реакцията при включването на процесора при всяко дете е строго специфична. Понякога е много бурна, придружена със смях, плач или може детето само да се огледа учудено или изобщо да няма изразена явна реакция. Добре е да сме подготвили родителите предварително за възможните реакции. Освен това дори и многократно да сме разговаряли с тях относно първоначалните реакции, в повечето случаи техните очаквания са, че детето веднага ще започне да чува и ще каже първата си дума. За съжаление, това не е така. Работата върху изграждането на слуховите умения тепърва предстои и включва както възприемане на речеви звукове, така и на звуци от околната действителност.
- Какво следва тогава?
- Необходимо е да изградим реакция на звук от страна на детето. Най-лесно това се прави, като подаваме звук от барабан на детето и то, когато чуе звук, трябва да нарежда кубчета едно върху друго. При чуването на всеки следващ звук то реагира. След това звуковите стимули се променят и по този начин терапевтът разбира до каква степен детето чува с настройките, които са му направени. Важно е да се отбележи, че при децата с увреден слух слуховото онтогенетично развитие зависи не от хронологичната възраст, а от неговата слухова възраст. От момента, в който му е поставен имплантът и се включи говорният процесор. Откриването на звуците е важен момент и ние очакваме това да се случи в рамките на първите няколко седмици след първите настройки. Да се прави разлика между звуци от околната среда и глас. По няколко месеца отнема придобиването на умения за разлика между два звука, дължина и височина на тона, интонация, ударение и др. След това минава поне половин година, за да се научи детето да разпознава и разбира правилния отговор.
- Колко време минава, докато започне да говори детето?
- Първо трябва да кажем, че съществуват редица фактори, които влияят върху този процес:
• възрастта на детето, когато е имплантирано
• общо психо-физиологично състояние
• особености в здравословното състояние
• предишен слухов опит
• важно е и мотивацията на самото дете, особено когато е по-голямо
• мотивация на родителя и да е наясно какво ще се изисква от него, освен рутинните задължения
• финансовото поддържане на КИ (батерии, кабели, кутиики и прочее), което се пренебрегва в началото от много родители. Освен това посещението при различни специалисти, ремонтните дейности.
Имитацията или умението да повтори дума и изречение, започва между 9-и и 12-и месец след имплантацията. Разбирането (умение да разбере и осмисли слуховата информация и да отговори, разбиране на прости въпроси, сложни изречения) идва между 15-33-ти месец. Периодът е толкова продължителен заради различните групи деца.
- Какво е мястото на родителите в този процес, когато детето се учи да чува и говори?
- Родителите също следва да бъдат обучавани. Те играят ключова роля в слухово-речевата рехабилитация на своето дете. Ние се виждаме с детето няколко пъти седмично, а родителят е този, който е с него през цялото време. Разбира се, родителят не е необходимо да бъде специалист. Нужно е просто да следва наставленията, препоръките и да изпълнява поставените от рехабилитатора задачи. Именно за това е важно да имат близки взаимоотношения, основани на взаимно доверие.
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай