Световната здравна организация изпрати тревожно предупреждение - до 2050 г. всеки втори европеец ще страда от алергия. Учените не са достигнали до единно заключение за точната причина за появата на алергиите. Някои от тях твърдят, че чувствителността към алергени е наследствена. Други са убедени, че получаваме алергия при контакт с алергени, когато имунната ни система е слаба поради заболяване или по сходна причина и не можем да се защитим ефективно. Поради това не сме устойчиви на алергените и развиваме алергия.

Алергиите могат да бъдат предизвикани от няколко фактора, а сред най-често срещаните са някои видове храни - например ядки, морски дарове, яйца, соя, мляко, зърнени закуски (особено царевичните). Познаваме ли добре симптомите на хранителната алергия? Има ли разлика между алергия и хранителна непоносимост? По тези въпроси разговаряме с д-р Ваня Цветкова, клиничен алерголог.

Д-р Ваня Цветкова е специалист по вътрешни болести и клинична алергология. 1980-1986 г. следва висше медицинско образование във ВМИ - Плевен. През 1992 г. придобива специалност “Вътрешни болести”, а през 2007 г. - специалност “Клинична алергология”. Член е на Българското дружество по алергология и на Европейската асоциация по алергология и клинична имунология. Работи в Клиниката по алергология в Университетска болница, Плевен, като завеждащ на отделение. 

- Д-р Цветкова, при проблем с определени храни като пациенти чуваме различни диагнози - хранителна алергия, хранителна непоносимост и уртикария? Каква е разликата между тях?
- Уртикарията може да бъде самостоятелна болест или синдром, или симптом като проява на хранителната алергия. Хранителната алергия при възрастни по принцип е по-рядко срещана в сравнение с децата. Разбира се, в медицината никога не може да има точен процент, но повечето автори приемат, че хранителната алергия при възрастните е само в 1% от случаите.

- Симптомите при хранителна непоносимост и алергия различни ли са?
- Симптомите са почти едни и същи при чистата хранителна алергия и при хранителната непоносимост. При хранителната непоносимост проблемите в храносмилането превишават другите прояви на алергия - чрез кожата или чрез дихателната система. Друга особеност, която би могла да ги разграничи и да ориентира самия пациент, това е фактът, че при хранителна алергия минимални количества от съответната храна (например фъстъците като много разпространен и чест причинител на алергии) може да предизвикат незабавна, тежка или бърза реакция в рамките на 30 минути. Докато при непоносимостите реакциите не са нито толкова бързи, нито животозастрашаващи. Обикновено симптомите от стомашно-чревния тракт са: гадене, повръщане, коремни болки и диария. Вие разбирате, че тези симптоми са общи и могат да се сбъркат с много други болести. Затова пациентът не бива да разчита, че сам може да ги определи. И наистина е необходимо да се консултира с тесен специалист, за да бъде по-точна диагнозата. Но е важно да се самонаблюдава. Защото сам би могъл да стигне до извода след консумация на каква група храни или храна се проявяват тези симптоми. Ако в рамките на 20-30 минути след приема на храна получи обриви, прояви от страна на дихателната система като затруднено дишане, затруднено преглъщане, отоци по различни части на тялото, включително устни и клепачи, нещата са много сериозни и изискват незабавна намеса на лекар. Защото през следващия етап може да се стигне до системна (обща) реакция или алергичен шок. 

Опасността произлиза и от това, че понякога алергенът, който предизвиква такива крайно тежки състояния, може да бъде скрит в някаква храна и човек да не подозира присъствието му там. Например фъстъците. Те са т.нар. скрити алергени. Затова при такива пациенти се налага специално обгрижване. Те трябва да носят в себе си автоинжектор, с който биха могли да си помогнат сами.

- Когато симптомът е разстройство, с изхождане вече на вода, след приемане на животински и растителни белтъчини, тогава говорим за хранителна непоносимост ли?
- Ако само това са симптомите и се установи при консумация на каква храна пациентът получава тези оплаквания, тогава се приема, че става дума за хранителна непоносимост, защото не се стига до реакция на имунната система. Но в този случай храната може да се приема в малки количества, защото тогава е възможно да не се получат тези симптоми. Може да се предприемат и други мерки. Например при непоносимост към лактоза може да се пие мляко без лактоза. Храните могат да предизвикат освен прояви от стомашно-чревния тракт и от дихателната система. Но това по-често се случва при децата. Могат да предизвикат астматични пристъпи, алергични прояви от носа и очите. Когато се получи бърза реакция, може да се появи зачервяване по тялото, обриви, бронхоспазъм, пациентът започва да диша свиркащо, може да спадне кръвното налягане и да се получи шок. А това може да се случи и при прием на най-обикновен аспирин. Той е много сериозен алерген. Затова хора, които са склонни към алергии, трябва много да внимават с това лекарство. Понякога непоносимост може да се прояви само с едно пристъпно зачервяване и сърбеж. Пациентът дори може и да не забележи от коя храна се получава това. А след известно време при консумация на същата храна отново може да получи сърбеж, внезапно зачервяване или гастро-чревни оплаквания, които не са особено подчертани. В сирената и в червеното вино например има едно вещество тирамин. А в шоколада се съдържа фенилателамин. Те могат да доведат до тежко главоболие и хипертония, предизвикани от тези естествени амини. Но това се проявява обикновено при хора, които имат повишена чревна пропускливост. По принцип с ядките, яйцата и рибите трябва да се внимава много. С лекарствата - също. Хроничните инфекции много често са като отключващ фактор за алергия при пациенти, които са генетично предразположени.

- Кои са причините за възникване на хранителна непоносимост?
- Недостатъчност на храносмилателен ензим, необходим за пълно разграждане на съответната храна Например лактозен дефицит. Затова и има непоносимост към млякото. Най-честите непоносимости са към млякото, фъстъците, морските дарове. Също трябва да се имат предвид и храните, които са много богати на хистамин. Това могат да са пресните храни, доматите, спанакът, месото (телешко, говеждо), морските дарове, дълбоко замразените риби (от тях риба тон и сьомга).

Друга причина за чувствителност към храните може да бъдат сулфитите в добавките. Между другото, сулфити се съдържат във вината, в консервите, задължително присъстват и в сушените плодове.

Много важно е да се знае, че консервираните храни, сухите колбаси от говеждо и свинско месо съдържат хистамини. Други такива продукти са ягодите - типичен класически пример за хистамино-либератор.

- Какво представляват хистамино-либераторорите?
- Приети в малки количества, хистамино-либераторите, например ягодите, може да не предизвикат реакция, но в по-големи количества да се получи алергичен отговор. Шоколадът и яйчният белтък също са хистамин освобождаващи храни. Канелата, екзотичните плодове като ананас и папая и най-вече някои зеленчуци и храни, които съдържат лецитин (жълтъкът например). 
Друг причинител са хранителните добавки. Като най-често предизвикващи проблеми и непоносимост са оцветителите. Най-често в тях се слагат стабилизатори, ензими, ароматизатори, препарати срещу потъмняване на храните и антимикробни агенти. Това са т.нар. натриев бензоат и калиев абсорбат, които се използват за консерванти. Например най-разпространеният оцветител в световен мащаб, който предизвиква такива реакции и който трябва да се избягва, това е тартразинът. Той има много широка употреба. Другите широко употребявани са бензоената киселина и натриевият бензоат, които се поставят в редица напитки за деца и възрастни. Освен това не трябва да забравяме и натриевите бисулфати, които са част от редица храни и напитки. В някои напитки се използват хинин и хининоподобни субстанции.



- Досега говорихте за хранителната непоносимост, а какво е характерно за хранителната алергия?
- Хранителната алергия е реакция на имунната система, която се проявява след консумация на определени храни. Но тя може да се сбърка с т.нар. хранителна непоносимост, която не е свързана с имунната система и най-често се проявява само с проблеми в храносмилането. В повечето случаи проявите и на хранителна алергия, и на хранителна непоносимост си приличат. Затова се приема, че диагностиката на хранителната алергия или непоносимост е доста трудна. Дори и да се докаже наличието на хранителна алергия, в един момент проблем остава лечението. Отключването на алергична реакция в организма, независимо дали е хранителен алерген, алерген от животински произход, медикаментозен алерген, т.е. някакво лекарство, може да бъде само отключващ фактор и след това алергията да перифицира продължително време. Т.е., продължава дълго време, въпреки че причината за момента е отстранена. Реакцията може да стане продължителна и да премине в хронична уртикария.

Интересен феномен е, че много от хранителните добавки предизвикват и кръстосана реакция с някои храни.

- Какво означава “кръстосана алергия”?
- Това означава, че когато хранителните добавки се приемат съвместно с някои храни се получава свръхчувствителност. Например алгинатите и растителните дъвки, които се използват като сгъстители на храни, предизвикват свръхчувствителност към бобови растения. Това е много интересен факт, който трудно може да бъде доказан в практиката. Разбира се, има модерни изследвания вече, с които може да се открие. Въпросът за кръстосаната реактивност е много интересен проблем в медицината и малко известен на широката общественост. Например фактът, че съществува реактивност между хранителни и инхалаторни алергени.

- С какво се характеризира тази реактивност?
- Хранителните алергени са познати на вашите читатели. А инхалаторните са тези, които се приемат чрез дихателната система. Т.е. полените на цъфтящите дървета и треви, домашният прах... Всички тези, които се поемат от лигавицата на носа и белия дроб чрез вдишване, се наричат инхалаторни алергени. Самата молекула, която се съдържа в тях и предизвиква алергичната реакция, може да я има и в хранителен алерген, част от храната. И тогава възниква кръстосана реактивност.

- Бихте ли дали примери за такава кръстосана реактивност?
- Мога да дам примери за някои много интересни кръстосани реакции. Например за пациенти, които са алергични към латекс (това е доста разпространена алергия). Те много често биха могли да проявят кръстосана реактивност с банани, авокадо и сусамени зърна. Тревен полен, който се отделя при цъфтенето на тревите, може да даде кръстосана реактивност с домати и с грах. Микрокърлежите (акари), нормални обитатели на домашния прах, дават кръстосана реактивност с охлюви. Но трябва много ясно да се разграничава тази кръстосана реактивност, когато е клинично проявена или имунологично установена, защото не съществува пълно покритие между тях. 

Например не рядко се получават положителни кожно-алергични проби или наличие на специфични IgG антитела към хранителни алергени и полени, без клинични прояви. И затова след тези кожно-алергични проби или кръвни изследвания за специфични IgG към дадени алергени се провеждат т.нар. провокационни тестове със съответните храни.

- Защо се налага провеждането на допълнителни тестове?
- Защото наличието на положителни кожни проби за алергия при липса на клинични прояви може да означава, че не са се появили подходящите условия да се прояви алергията. Но този пациент потенциално би могъл да прояви алергия. И обратно, когато пациентът има прояви на алергия и се направят тестове, в 100% не е сигурно, че може да се изолира точният алерген поради тези причини, за които говорихме - кръстосана реактивност, разлика между имунологично обусловена хранителна алергия и хранителна непоносимостИнтересен синдром, който е свързан с хранителна алергия, е т.нар. орален алергичен синдром.

- Как се поставя диагнозата при хранителна алергия?
- Диагнозата на хранителната алергия е една от най-трудните в алергологията. Много е лесна, когато симптомите се появят веднага след консумирането на една или друга храна в рамките на половин час. Когато обаче липсва връзка между симптомите и консумацията на храна, когато липсват класическите алергични симптоми или има хронично протичане, тогава диагнозата се затруднява, защото вероятните алергени са много. Все пак трябва да подчертая, че хранителната алергия се среща по-често при болни с атопия и атопични заболявания.

- Какви тестове се използват най-често в диагностиката на хранителните алергии?
- Най-често тестовете включват рутинните лабораторни изследвания. Следващата стъпка е определянето на общи и специфични IgG алергени към храни. Общите IgЕ се изследват в кръв. Специфичните - по два начина: чрез кожни проби и чрез кръвни изследвания. Специфичните IgG се използват за изясняване на етиологията на не- IgG медиирана непоносимост (свръхчувствителност) към храни. Определя се чрез радио-алерго сурбентен тест или чрез ИЛАЙЗА. Но те нямат така широко разпространение в ежедневната практика, както определянето на специфично IgG, защото се правят само на няколко места в България. Между другото, в Плевен също има лаборатория вече, в която се правят такива тестове.

Това е когато говорим за хранителна алергия. Когато се подозира непоносимост към съответна храна, тогава модерното изследване е IgG. Диагностиката специално за хранителната алергия не се ограничава само с изследването на IgЕ. Много пациенти смятат, че като си направят кожен тест и имат положителна кожна реакция към някаква храна, това наистина е причината за проблема. След това се оказва, че не е така. Трябва да се проведе и елиминационна диета в продължение на три седмици.

Атопия е:

Атопията е генетично предразположение на организма да образува тези патологични антитела срещу алергените. За хранителна алергия трябва да се мисли и при хора, които имат други болести, нарушаващи лигавицата на стомашно-чревния тракт, на храносмилането, които злоупотребяват с алкохол или са опаразитени. Това са рискови фактори и следователно те трябва да бъдат изключени не само като такива, но и като причина за оплакванията.
Освен храносмилателните ензими има и други причини за хранителен нетолеранс - това са заболявания на червата (синдром на дразнимото черво). Като признаците са: коремни болки, запек и диария.
Повтарящ се стрес и психологически фактори, без да е изяснен механизмът, също може да бъдат причина за хранителен интолеранс. И много важно е да споменем и цьолиакията. Тя е хронично страдание на храносмилателната система и се предизвиква от консумация на храни с глутен, който се намира не само в пшеницата, но и в други зърнени продукти. При истинската цьолиакия има участие и имунната система. При тези пациенти няма риск от алергичен шок.

Какво е орален алергичен синдром?

Пациентите, които имат орален (на устата) синдром, получават дразнене, сърбеж, смъдене, зачервяване на лигавицата на устната кухина, понякога оток на устните и езика при контакт с определената храна. Например при консумация на киви. При такива пациенти задължително се прави тестване и почти в 90% се установява, че имат алергия и към полени. Т.е., към растителни алергени. Това е пример и за кръстосана реактивност.
Например т.нар. поленово болни пациенти проявяват чувствителност към различни подправки - към див пелин, към горчица, праскова, пъпеш, банан и т.н.

Елиминационната диета изключва от менюто „заподозрените“ храни

Подготви Милена ВАСИЛЕВА