Днес медицината е категорична, че в човешкия организъм няма нищо излишно. Това се отнася и за сливиците.
След 12-годишна възраст сливиците намаляват своите размери, а с навършването на 20 години те напълно атрофират, тъй като порасналият организъм вече не се нуждае от допълнителна защита от инфекции.
Но понякога при децата сливиците се разрастват и образуват аденоиди, които някои специалисти се опитват да лекуват, а други - отстраняват.
Според отоларинголозите хроничният възпалителен процес в сливиците е опасен с това, че често преминава в другите органи и поразява кръвоносните съдове, сърцето, бъбреците. Разрасналите се и възпалени сливици създават проблеми със слуха, дишането, може да пострада и дикцията. Още по-опасно за организма е когато аденоидите предизвикват нарушения в кръвообращението на черепната кухина, нощно напикаване или бронхиална астма. В тези случаи сливиците задължително трябва да се отстранят.
Аденоидите понякога се смятат погрешно за детска болест, която може да изчезне с възрастта. Но дотогава детето може да се промени така, че да стане неузнаваемо, т.е. да се формира т.нар. аденоиден тип лице, характеризиращо се с тесен череп и постоянно полуотворена уста. Горните зъби растат неправилно, долната челюст е издадена напред, а говоренето е “през носа”.
Има четири основни причини за махане на небните сливици, като при отделни пациенти те могат да се комбинират:
1. Големите небни сливици “запушват” гърлото. Проблемът се изразява в това, че:
• детето трудно преглъща, има неясен говор, спи с отворена уста и хърка по време на сън;
• недостатъчното снабдяване на организма с кислород води до нощно изпотяване, неспокоен сън - през деня детето е сънливо, раздразнително, разсеяно;
• дишането през устата води до изсъхване на лигавиците - зачестяват инфекциите на горните дихателни пътища.
Това е относително рядко и най-често преходно състояние. При деца сливиците по принцип са големи, което е още по-забележимо на фона на малкото гърло. Изплезването на езика води до доближаване на сливиците, което ги прави да изглеждат и още по-големи. Накрая, често след инфекция (дори при липса на други симптоми!) сливиците “набъбват” временно.
2. Трайно или често инфектираните небни сливици водят до често възпаление на гърлото.
Небните сливици имат мрежа от цепнатини и каналчета, наречени крипти. При инфектиране на сливиците с някои патогени и/или поради слаба индивидуална устойчивост (а най-често поради двете причини) сливичните крипти се превръщат в трайно огнище на инфекция, което трудно се премахва медикаментозно. Постоянната локална инфекция има два ефекта:
• местни постоянни или повтарящи се инфекции - ангини, фарингити, лимфаденити, абсцеси; след отстраняване на сливиците тези инфекции най-често отзвучават;
• общо засягане на организма, най-вече по имунен механизъм - по-рядко, но по-сериозно и често необратимо увреждане.
Трайното инфектиране на небните сливици е най-честата причина за оперативното им отстраняване.
3. Големите сливични крипти често водят до лош дъх и инфекции.
При някои пациенти сливичните крипти са особено големи, което е свързано с постоянна задръжка на храна, секрет, микроорганизми. Отделящите се бяло-жълтеникави материи са с лош мирис, особено за самите пациенти. Често възникват локални инфекции, които се повлияват добре от антибиотици, но само временно. Пациентите почистват механично тези своеобразни “налепи” и често сами предизвикват локални травми.
4. Необичайно увеличената и/или променена небна сливица е източник за опасения. Сливиците могат да бъдат място за доброкачествени и злокачествени тумори. Отстраняването на значително променена сливица е от съществено значение за спокойствието и на пациента - болестта е махната радикално; и на лекаря - след изследване на махнатата тъкан диагнозата е много по-точна.
Милена ВАСИЛЕВА
Кога се оперират сливиците?
