След счупване на ръката ми поставиха тази диагноза. Интересува ме какви са причините за това усложнение след счупване. Възможно ли е проблемът да е в следствие на неправилно лечение или неправилно поставен гипс на ръката?
Зудековата костна атрофия е едно от най-честите усложнения след счупванията в областта на локус типикус - типичното място в лъчевата кост - радиус. Този тип усложнение може да се срещне и при някои други травми на предмишницата, както и при сериозни и тежки изгаряния.
Зудековата костна атрофия носи името на своя откривател и първият човек, описал специфичните промени след счупване на характерното място в радиуса. Специфичното усложнение се развива след характерните организмови реакции, с които защитните сили на организма ограничават пострадалото място на костта. Вследствие на някои биохимични реакции настъпва вазодилатация в района на счупване и отделяне на вътресъдова течност, най-често кръвен серум и лимфа, в района на счупването. Получава се активна хиперемия на района. Също така рефлекторен механизъм предизвиква появата и на венозен застой.
От всички нормално протичащи реакции в организма, като страничен ефект може да се развие разстройство във вазомоторната функция на вегетативната нервна система. В крайна сметка се стига до атрофия на травмираните участъци от костта, поради хроничен натиск и невъзможност за адекватно изхранване на костта по кръвен път. Околните тъкани - мускули, фасции, връзки също страдат, защото и до тях е нарушен кръвният транспорт.
Подобни усложнения може да се развият при още някои ситуации. Такива са случаите, когато не се постигне правилна репозиция на костните фрагменти при настъпващата фрактура, както и при закъсняло раздвижване на пръстите на ръката, което е важно за възстановяване на мускулната функция и респективно на кръвотока към мястото на счупване. Същите усложнения може да се срещнат и при много стегнати гипсови или бинтови превръзки.
От страна на защитните функции на организма, в областта на счупването се развива оток, цианоза, болки при движения в пръстите и затопляне на кожата. Цианозата е характерен белег, тъй като кръвоснабдяването в зоната на счупване е нарушено. Затоплянето на кожата се постига вследствие на отделяните течности от кръвното русло, които имат по-висока от телесната температура.
Всичко това се проявява в рамките на седмица от настъпване на болестта. В следващите няколко етапа от развитието й започват още по-усилени болки и невъзможност за движение на пръстите, невъзможност за мускулна контракция, кожата се изопва. Тя става влажна и лъскава, което е характерен белег за появата на вътрешен едем. Мускулният апарат и сухожилията претърпяват промени и впоследствие фиброзират. Последната фаза от клиничната манифестация на болестта е свързана с проява на костна и мускулна атрофия.
Лечението на болестта е трудно и зависи основно от стадия, в който се намира заболяването. Основно в ранните стадии е навременно започване на раздвижване на крайниците. За предпазване от настъпване на зудекова атрофия основно е правилната имобилизация и репозиция на фрагментите на счупената кост. За пълното възстановяване се прилагат кортикостероиди, локални хепаринови деривати и качествена рехабилитация, с която да се възстанови движението в засегнатите стави и съкратителната способност на мускулите.
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай