Стефка Попова е адвокат по професия и председател на Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК), в която всички са доброволци. Разговаряме с нея за проблемите в тази особена част от здравеопазването, без която съвременната медицина е невъзможна.
- Г-жо Попова, колко българи на ден реално се нуждаят от животоспасяващо кръвопреливане?
- По данни на Националния кръвен център близо 600 човека всеки ден имат нужда от кръв или кръвни продукти. Това са хора с различни хронични заболявания, хора, претърпели катасторофи или изгаряния, пациенти, които се нуждаят от операции, и много други. Около 80% от болничните манипулации са свързани с преливане на кръв.
- Реално тази нужда покрива ли се от съществуващата система, достатъчен ли е броят на кръводарителите?
- Не, за съжаление не се покрива. Например хората с таласемия, които се нуждаят от кръвопреливане всеки месец, често трябва да чакат, за да получат необходимото им преливане. Онкоболните също често са принудени да чакат, когато им се налага кръвопреливане, макар че това усложнява състоянието им.
Почти винаги роднините на нуждаещите се от кръв са принудени да търсят кръводарители. Близките даряват, ако имат такава възможност, но това рядко е достатъчно. Големият проблем е, че всяка болница изисква от близките на нуждаещите се от кръв да намерят дарители.
- Колко са кръводарителите в България?
- Под 170 000 са кръводарителите за 2014 г. Но това е малък процент - под 24 на 1000 души население, което ни поставя на едно от последните места в Европа.
- Всички те доброволни кръводарители ли са?
- Официално, по закон, кръводаряването е доброволно. Но у нас над 75% от даряващите кръв са или близки на нуждаещите се, или хора, на които им е платено на черно. Тези хора обсаждат кръвните центрове и изнудват роднините на нуждаещите се от кръв. По-малко от 25% са същинските доброволни кръводарители, които даряват безвъзмездно, непритиснати от обстоятелствата, за напълно непознат човек.
- Само при нас ли е така? Каква е световната практика?
- По света има много страни, в които процентът на доброволните кръводарители е значително по-висок. Но това зависи от нагласите на самото общество да помага безвъзмездно. Една от целите на “Програма 2020” на Световната здравна организация е до 2020 г. всички държави да успяват да набавят нужната им кръв изцяло от доброволни кръводарители, тъй като
те са най-безопасната група донори
Хората, които получават пари за своята кръв, нямат интерес да си кажат противопоказанията, нямат интерес да кажат например, че вчера са пили лекарства, че са боледували, и каквото и да е друго, защото ще бъдат спрени от кръводаряване. В такива случаи кръвта е негодна и автоматично ни връща в първоначалното положение - нужда от кръв.
- Кои хора са подходящи да станат кръводарители?
- Достатъчно е да сте в добро общо здраве, да не приемате лекарства, да сте на възраст от 18 до 65 години, теглото ви да е над 50 кг, минималните нива на хемоглобина за мъжете са 135, а за жените 125. Това се изследва непосредствено преди самото кръводаряване и лекар преценява дали сте здрав.
Мъжете може да кръводаряват до пет пъти годишно, а жените до четири, като минималният интервал между две кръводарявания е осем седмици. Така че на всеки два-три месеца човек може спокойно да дарява кръв. Вземат се по 450 милилитра.
Кръвта се възстановява количествено
само за 24 до 48 часа, а качествено - за около два месеца. По никакъв начин няма да навреди на здравето. Напротив, вече има изследвания, които доказват, че кръводаряването стимулира обновяването на клетките, сърдечната дейност и т.н. Няма странични ефекти, не създава дискомфорт. Битуват митове, че се кръводарява на гладно. Не, напротив - трябва човек да се е нахранил добре, да е пил вода, кафе, за да може кръвоносната му система да работи достатъчно активно и кръвното налягане да е в норми. Най-важното е да е пил достатъчно вода, за да не почувства слабост по време на кръводаряването. След кръводаряване е добре дарилият да не се натоварва, да приема повече течности и по-високоенергийна храна.
- Някои мислят, че има опасност да се инфектират при самото кръводаряване.
- Този мит също е разпространен, но е изключително погрешен. Всички консумативи, които се използват, са стерилни и за еднократна употреба. Единствено лекарите от кръвните центрове имат право да извършват тези манипулации, а те са професионалисти. Наистина няма опасност за дарителите.
- Да припомните кои хора не трябва да кръводаряват?
- Бременните жени и кърмещите не бива да даряват кръв. Освен това не трябва да са в цикъл. Не трябва да са приемали лекарства в последните 48 часа, например антибиотици, противовъзпалителни средства и дори медикаменти, които се купуват без рецепта. Тук не се включват противозачатъчните. В последните шест месеца не трябва да е преливана кръв на дарителя. Много важно е да не е болен от различни вирусни заболявания, хепатит В, хепатит С, СПИН и т.н. Ако човек си е правил татуировка, акупунктура или е имал убождания при други манипулации, трябва да изчака шест месеца.
- С какво се занимава Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК)?
- Създадохме нашата организация, защото се убедихме, че има нужда от повече доброволни кръводарители в България. Хората, които учредихме БОДК, сме изцяло доброволци. Основната ни цел е да насърчим и популяризираме доброволното кръводаряване. Най-вече предоставяме информация, защото липсата й води до проблеми. Най-големият проблем в България е, че когато ти или твой близък има нужда от кръв, ти казват: “Търсете кръводарители, иначе няма как да ви се помогне”. В такъв момент притеснението у тези хора нараства още повече и се правят страшно много грешки, най-голямата от които е да се плати на продаващите кръвта си. С това се борим. За нас е важно хората да знаят, да имат информация. Те могат да се обърнат към нас да им помогнем. Преди две години създадохме системата “Дари кръв”, с цел да улесним и насърчим доброволните кръводарители и да помогнем на нуждаещите се. Доброволните кръводарители се регистрират и заявяват желанието си да помагат; регистрират се и нуждаещите се, за които след проверка от наша страна намираме дарители от базата данни на системата. По всякакъв начин се опитваме да помогнем на хората, които имат нужда от кръв, като им предоставяме необходимата информация и съдействие.
Подкрепяме кампаниите на кръвните центрове в цялата страна, провеждаме акции в големи компании и организации. Организираме целия процес, за да ги улесним максимално. Желанието ни е да покажем, че не е толкова трудно да се дарява кръв, и да насърчим повече хора да го правят редовно.
- Коя беше най-близката ви акция?
- На 5 юли се проведе втората ни съвместна акция с Центъра за цялостна трансформация “Мандала” в тяхната зала на бул. “Княгиня Мария Луиза” №58 в София. Със съдействито на екип от Националния кръвен център и в доста по-приятна атмосфера доброволците даряваха кръв. Много хора изтъкват, че не искат да даряват заради отблъскващата атмосфера в кръвните центрове и особено поради неприятния сблъсък с продаващите кръв на черно около самите центрове. Затова ние се стремим в тези изнесени акции
да създадем по-приятни условия за дарителите
Така се надяваме в един момент кръводаряването да стане навик и да бъде регулярно за всеки човек, на който здравето позволява.
За кампаниите също се стремим да правим предварителна регистрация, защото така се улеснява провеждането им, а и ангажиментът е по-сериозен и повечето регистрирали се хора идват реално - поне 90%. Това е ноухау, което сме възприели от сродни организации в чужбина с много опит. Акцията на 5 юли беше част от кампанията за отбелязване на Световния ден на доброволния кръводарител, който се провежда всяка година на 14 юни. 2015 г. минава под мотото “Благодаря ти, че дари кръв, за да ме спасиш”. Водещо е изразът на благодарност към тези, които го правят доброволно и безвъзмездно, и спасяват милиони хора по света.
Нуждата от кръв е ежедневна и не се съобразява с празници и с делници. Така че всеки ден имаме хора, които помагат чрез системата “Дари кръв”. Голяма част от регистрираните даряват основно на наши акции или когато се обърнем към тях за конкретна нужда. За наша радост хората вече са изградили доверие, че могат да процедират по този начин.
На по-малко от 40% от хората здравословното състояние позволява да даряват кръв. Тези хора трябва да разберат и оценят изключителната си привилегия да имат възможност да помагат. И наистина, доброволните кръводарители споделят, че изпитват огромно удовлетворение, че тяхната кръв спасява живот.
Мара КАЛЧЕВА
Горещи
Коментирай