Малинка Тодорова е 67-годишна жена от Горна Оряховица, инвалид първа група. Въпреки своите проблеми и трудното си придвижване Малинка иска да помогне за лечението на своята 39-годишна приятелка Бистра Дживтерева, която е с прогресивна мускулна дистрофия. Открила е израелска клиника в Тел Авив, в която могат поне да облекчат състоянието на Бистра и да спрат хода на болестта. Само един курс на лечение обаче струва 10 500 евро.
Всеки, който има желание, може да помогне със средства на дарителската сметка в Първа инвестиционна банка, клон Горна Оряховица: IBAN BG51FINV91501316474284, титуляр на сметката е Бистра Ангелова Дживтерева.
- Г-жо Тодорова, разкажете за заболяването на Бистра.
- Бистра Дживтерева е с мускулна дистрофия от 17 години. Ходила е къде ли не, но навсякъде са я връщали с думите, че тази болест няма лечение. Обиколила е почти всички софийски болници. Последно беше за осем дни в неврологията на клиника “Св. Наум” през декември 2014 г. Сложиха й тогава окончателно диагнозата прогресивна мускулна дистрофия. След като лекарите тук казаха, че в България няма лечение, решихме да търсим лечение в чужбина.
- Вие откъде се познавате?
- Приятелки сме, макар че аз съм на 67 г., а тя е на 39. Преди малко повече от година се запознахме в един дневен център за хора с увреждания в Горна Оряховица. Аз също съм инвалид първа група. От 17-годишна съм с атрофия на мускулите, оперирана съм. И аз трудно ходя, но когато сме с Бистра, си помагаме взаимно. Мускулите на ръцете й са почти загубени. Остават й мускулите на краката, макар че ходи много бавно и залита.
- Бистра има ли роднини?
- Майка й е 70-годишна, напълно сляпа жена. Баща й е 80-годишен, болен от склероза. Живеят в село Драганово на 14 км от Горна Оряховица. Бистра е осиновена от тях, когато е била 11-годишна. Дотогава е живяла по домове за сираци. Разболява се на 23 години. Това е човек, който нито е изживял детството си, нито младостта си. Точно затова се заех да й помогна.
Въпреки че Бистра не е добре, тя е принудена да се грижи за възрастните си родители. За майката и за нея имаше личен асистент, но в момента новата програма за лични асистенти не е въведена и те са сами. Родителите й не могат да си сипят ядене дори, камо ли да направят нещо друго. Бавно и трудно, но Бистра все още е в състояние да се обслужва. Споделя ми колко й е мъчително да готви, защото мускулите й са почти унищожени. Не може да държи нещо в ръцете си повече от няколко минути. Животът й е много труден. Тя е жена на 39 г., а прилича на дете - крехка, слабичка.
В началото ми казваше: “Аз няма да оздравея”. Но я убедих, че няма болест, която да не се лекува. Нейната болест също може да се стопира.
- Къде и какво лечение сте открили?
- Има лечение в Израел. За него ни разказа Светлана Цанева от Велико Търново, която има дете с мускулна дистрофия. Нейният син Ради няколко пъти се е подлагал на тази терапия.
Свързахме се с Клиниката за лечение по метода на биокорекция на проф. Василев в Тел Авив. Това е руски професор. Дадоха ни срок до 10 юли от болницата в Тел Авив да съберем сумата за първия курс на лечение - 10 500 евро. Когато я съберем, тогава ще ни определят датата, на която да приемат Бистра. Отделно трябва да си намерим пари за самолетни билети, за престой и за храна. Няма да е лесно, но се надяваме да помогнат добри хора. Изход винаги се намира, стига да не се отказваш.
Мара КАЛЧЕВА
Малинка Тодорова: Бистра е сирак, на 24 г. заболява от мускулна дистрофия!
Надеждата ни е лечение в Израел, всеки курс струва по 10 500 евро
