Oстеоартроза не означава артрит

 Англосаксонският термин за остеоартроза е остеоартрит (osteoarthritis). В българския език това е равнозначно на остеоартроза. Като се изхожда от латинския език, който заедно с гръцкия са основата на медицинската терминология, думите, които са с окончание - itis, означават възпаление, а тези, които са с окончание - osis, означават дегенеративен процес. С други думи остеоартрозата (ОА) е дегенеративно ставно заболяване, при което болестният процес започва от хрущяла (микроскопични анатомични промени и нарушения в неговия метаболизъм, които в по-късен стадий водят до неговото износване и разрушаване. Налице са също така промени в подхрущялната кост (костна пластина)”, обясни д-р Любомир Маринчев.

Възпалителните промени са вторични и те могат периодично да съпровождат дегенеративните ставни промени. Тогава се говори за изострена или активирана остеоартроза. При ревматоидния артрит (РА) болестният процес има първично възпалителен характер и започва от синовията (вътрешния слой на ставната капсула).

От друга страна, има разлика по отношение на видовете и големината на засегнатите стави при двете заболявания. При остеоартрозата обикновено се засягат коленните, тазобедрените стави, по-често несиметрично или не напълно симетрично. Освен болка при движение, в ставите се усеща и понякога чува хрущене и “скърцане”.

Ставната болка се усеща в началото на движението, намалява при раздвижване и се засилва отново при по-продължително натоварване, т.е. това е болка от механичен характер. Често се засягат различни отдели на гръбнака (шиен, гръден, поясен), т.е. отнася се за спондилартроза. Налице са болка и

ограничение на движенията в гръбнака

Като последствие и усложнение е увреждането на коренчетата на гръбначно-мозъчните нерви с прояви на радикулит, радикулоневрит или дискови хернии. Налице са изтръпване, мравучкане, слабост и затруднени движения в засегнатите крайници. При т.нар. ерозивна остеоартроза, която се среща по-често при жени около или в менопауза, се засягат малките стави на пръстите на ръцете, с образуване на плътни или твърди възелчета, които често се възпаляват и са болезнени. Това са т.нар. възли на Бушар и Хеберден.

При ревматоидния артрит ставите се засягат симетрично, засегнати са много или всички стави, почти винаги са засегнати китките, или поне едната китка, ставите на ходилата (пръсти - от 2-ри до 5-ти, глезени), коленни и тазобедрени стави. Ставната болка е от възпалителен характер, т.е. засилва се при покой, нощем и рано сутрин.

Налице е сутрешна скованост,

която продължава час и повече. Засяга изключително шийния отдел на гръбнака. Почти винаги са налице промени в лабораторните изследвания, които показват възпалителна активност (ускорена СУЕ, повишен CRP, наличие на ревматоиден фактор, не винаги, не рядко повишени левкоцити и др.).

Рентгеновите промени показват разрушаване (деструкция) на ставите, като износването на ставния хрущял е в по-напреднал стадий. Много важно е да се знае, че ревматоидният артрит нерядко засяга вътрешните органи, очите и нервната система, т.е. той е системно заболяване на целия организъм.

Излагането на тези основни разлики определя различните принципи и подход в лечението на двете заболявания, но крайната цел е забавяне и спиране хода на болестта, както и предотвратяване инвалидизирането на болния човек.