Павлина Григорова е борбена личност, която не се примирява със своята съдба на човек с няколко заболявания и невъзможност да ходи. Тя се придвижва със скутер по улиците и е по-дейна от здравите. Помага на стотици хора в крайна нужда за всичко, което се сетите. Затова се учудих, когато видях тези думи на тъга и безсилие във фейсбук страницата й:
„Днес съм много тъжна. Много голяма буца има в гърлото ми. Месеци викам – пиша, изпращам писма до Министерски съвет, до Министерство на здравеопазването, а вчера и до президента. Защо ли? Защото една наредба ни избива. Умираме като улични псета в самота и без грижа.
Намират ни по вонята на трупове. Тази сутрин дойде вест от едно видинско село, в което живееше Пенка Колева. Чакаше да мине на пореден ТЕЛК, от 1 април беше без пенсия. Къщното куче излязло на улицата. Съсед влиза да го прибере, викал-викал, тя не се обадила. Намерил я угаснала. Вече не й е нужен личен асистент, пенсия, лекарства.
Минути по-късно дойде друга вест. Марио Стоев - пишещ брат. Угаснал. Намерен от „патронаж“ случайно. Имаше ТЕЛК 90% с чужда помощ - но уви сам. Питам се, колко още? Кой е следващият? Докога? Това за мен са убийства на машината на системата! Нищо човешко, нищо социално няма в тази наша държава!
Тъжна съм. Сривам се. И аз – една от хилядите – питам съдбата: Какво ме чака? Още нямам дата за явяване пред комисия на ТЕЛК, въпреки всичките писма и жалби. Чакам... Аз или ти, ще сме случайно намерени?
Спете спокойно вечния си сън, приятели!“
Помолих Павлина Григорова да разкаже за нейните познати хора с увреждания, които са починали сами в домовете си, без да дочакат помощ.
„За кого да разкажа – за Марио ли, за Пенка Колева ли, за Петра ли, за Надял ли?! Само преди малко ми звъннаха за още една приятелка, намерена мъртва в дома си – Богиня Богомолова – живееше във Вакарел. Това е поредният човек с инвалидност, чакащ дата да бъде преосвидетелстван от ТЕЛК или решения от Комисията, който междувременно умира.
Какви документи издава личният лекар за явяване пред ТЕЛК?
Те може да чакат и обжалване на становище на НЕЛК. Тези хора остават без една стотинка доход, без личен асистент, без лекарства. Обикновено питат в такива случаи „Къде са им децата?“.
Ще отговоря, че ние не създаваме деца да бъдат наши роби. Те не са длъжни да ни хранят, да ни купуват лекарства. Те си имат свои семейства и живот. Ние не можем да тежим като воденични камъни на децата си. България е единствената държава в света, която не се грижи за своите инвалиди, а пита „Къде са им децата?“, гневи се Павлина Григорова. А за случая на починалата в очакване на преосвидетелстване от ТЕЛК Пенка Колева г-жа Григорова обясни:
„Пенка Колева беше с болест на Адисон. Последната инвалидна пенсия получи през март. Тя е от Видин, но се премести в едно видинско село, за да не е зависима от асансьор, да може да излиза сред хора, да си купува сама хляб. Успя да го постигне. Но от април нямаше доходи. Десетина дни не ми беше писала и започнах да я търся по телефона. В един момент ми вдигна мъж: „Госпожо, чакаме полицията. Кучето й излезе навън и ми подгони патиците. Влязох да го прибера и намерих Пенка умряла.“
Миналия месец Пенка не си купи никакви лекарства, защото нямаше пари. Беше вдовица, а синът й почина от ковид в началото на пандемията. Хора със съдбата на Пенка са много. Защото нямаме адекватна социална грижа Законът за личната помощ го превърнахме в Закон майка и дете.“
Павлина Григорова също чака дата за ТЕЛК. На поредното обаждане в картотеката на ТЕЛК в Плевен оттам й отговорили: „Госпожо Григорова, вие не разбрахте ли, че скоро дата за ТЕЛК няма да видите!“
Павлина недоумява защо не й насрочват дата за явяване на ТЕЛК: „Писах за това до Министерство на здравеопазването. Зам.-министър в отговор изпрати молба до РЗИ-Плевен да ми издаде дата за ТЕЛК. Обади ми се д-р Башлийска от РЗИ-Плевен и ми каза, че единственият вариант да ми помогне е да помоли колегите си от трети състав на ТЕЛК да ме преосвидетелстват час по-скоро.
Писах и на омбудсмана г-жа Ковачева. Тя прати писмо до началника на РЗИ-Плевен с молба да ми бъде дадена дата за преосвидетелстване, за да не настъпят усложнения в състоянието ми. Имайте предвид, че медикаментите, които приемам, не се реимбурсират от Здравната каса. Тях ги няма в България. Държавата не работи с лекарства-сираци.
Приемам терапия за сърцето, за щитовидната жлеза, за хипофизата, за надбъбречната жлеза. Но дори един комбиниран хормон за щитовидната жлеза не се внася в България. Плащам си и едното ми лекарство го купуват приятелки от Виена, другото – от Берлин. То лекарства липсват, та какво остава в България да се провежда комплексно лечение за редките болести!“
Пациентската история на Павлина Григорова е сложна. Получава инсулт, който се оказва провокиран от заболяване на щитовидната жлеза. Поддържа много висок пулс, който не се влияе от бетаблокери. В Болница „Токуда“ правят аблация на дефектния участък на сърцето й, която сваля леко пулса й. Покойният проф. Лозанов установява междувременно, че Павлина е с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – синдром на Рефетов, при което не усвоява хормоните на ниво молекула. После става ясно, че организмът й не усвоява и много лекарства, включително бетаблокерите.
Преди 7 години й отстраняват щитовидната жлеза. Но същата вечер изпада в особено състояние – изпитва жестока болка във всички мускули и оттогава не може да ходи. Същевременно, прави тотален срив на всички жлези с вътрешна секреция.
Павлина Григорова обясни какво дава освидетелстването от ТЕЛК за нея и за всички хора в нейното положение: „Експертното решение на ТЕЛК е врата към всякакви социални услуги,социална пенсия, личен асистент, помощни средства и др.
Може да имаш право на инвалидна количка, но без експертно решение на ТЕЛК, няма да ти я дадат. От 1 юни официално съм без асистент. Жената, която идваше за по два часа, снощи дойде, пусна прахосмукачката, избърса прахта, целуна ме по челото и каза: „Когато мога, ще мина пак“. Просто ще идва на добра воля.
Всичко това трябва да се промени тотално. Оставам с убеждението, че има неписана наредба да не се допускаме до ТЕЛК, за да останем колкото се може по-малко.“
Павлина помага на много деца и възрастни със здравословни проблеми. На въпроса защо го прави, тя отговори: „Както помагат на мен, така и аз се стремя да помагам. До последния удар на сърцето ми, което е с пейсмейкър, ще подавам ръка на всеки, който ме е потърсил.
Превърнала съм се в професионален просяк. В Плевенска област е тежко положението и много хора имат нужда от помощ. Живея в град Левски и съм много благодарна на кметицата Любка Александрова. Един инвалид не е оставила на произвола на съдбата.
Мога ли да обжалвам решение на ТЕЛК?
Отивам например при нея да оправим здравните осигуровки на мъж, получил инсулт, за да го лекуват. Намират се пари, внасяме здравните осигуровки, вадим човека от гробищата. В България болните разчитат на дарителски кампании за лечение. Докога ще зависи от парите на дарителите дали ще живеят, или ще умрат?“, възмущава се Павлина.
Павлина Григорова е сред организаторите на Националния протест на хората с увреждания, който се състоя на 13 юни пред Министерството на здравеопазването. Павлина си бе намерила превоз и бе дошла на инвалидната си количка пред министерството.
Тя бе и представителят на протестиращите, който влезе в сградата и изложи исканията пред началника на кабинета – юристът доц. Васил Пандов. Последваха обещания, че се работи по проблема – че работна група вече подготвя промени на наредбата за медицинската експертиза.
В суматохата на протеста жена направи епилептичен припадък и охраняващите полицаи извикаха линейка. През цялото време, през което жената беше в несвяст, един от полицаите я придържаше да не падне от малко столче.
На помощ се притече и Веска Събева – председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. След като инцидентът отмина, г-жа Събева обяви, че Асоциацията на родителите на деца с епилепсия завежда дело в съда срещу Министерство на здравеопазването за това, че води политика в ущърб на пациентите, че не може да им гарантира дори лекарства в аптечната мрежа. Конкретният проблем е изчезването на много лекарства за епилепсия от пазара и трудния път на пациентите да ги купуват от чужбина.
Мара КАЛЧЕВА
