- Д-р Шаламанова, зачестилите летни инфекции при различни групи деца са сериозен повод да говорим за това с вас. - Най-често срещаните летни инфекции при децата се причиняват от ентеровируси, вируси и бактерии, предизвикващи стомашно-чревни симптоми. Това, което ги обединява, е механизмът на предаване на инфекцията – фекално-орален. Искам да отбележа, че понятието летни стомашно-чревни инфекции е относително, защото техните причинители се срещат целогодишно, но при определени обстоятелства. Свързани са не само с недобра лична хигиена, но и с влошената обществена хигиена се увеличава опасността от заразяване и се създава дори риск от епидемични взривове с тези инфекции. Такива обстоятелства са бедствията, например наводненията, а също така събирането на много хора на малки територии с недостатъчни пречиствателни съоръжения, както се случва в някои курорти през летния сезон. По-голямата заболеваемост от ентеровирусни инфекции също е свързана с тези причини, а освен това тези инфекции се предават макар и по-рядко и по въздушно-капков път.
- От какво най-често се причиняват ентеровирусните инфекции? Как се случва заразяването?
- Ентеровирусите навлизат в организма през устата и гърлото и попадат в храносмилателния тракт, където се осъществява вирусното размножаване. Т.е. те се наричат така не защото причиняват винаги и само диария, а защото се размножават в лигавицата на червата и се отделят с фекалиите. Източник на инфекцията са болните с изявена и субклинична картина - изтрита, когато симптомите не са напълно разгърнати, инфекция и здравите заразоносители, които отделят вируса в продължение на 1-2 месеца. Субклиничните инфекции са характерни за възрастните, по-рядко се срещат при децата. Болестотворни за човека са около 70 и повече серотипа ентеровируси. Факторите на предаване на причинителя са замърсените с фекалии ръце и предмети от външната среда, хранителни продукти, особено плодове и зеленчуци, водни басейни, замърсени с канални води. Те предизвикват най-различни клинични форми, като най-често причинителите предизвикват патологични промени на входната врата на организма - уста, гърло, черва. След
размножаването в храносмилателния тракт
ентеровирусите попадат в кръвообращението, откъдето някои видове се разпространяват към други органи: гръбначен мозък, главен мозък, менинги, миокард, кожа. В тези органи те могат да причинят сериозни увреждания и да предизвикат заболяване.
- Д-р Шаламанова, моля ви накратко посочете първоначалните признаци, ако има такива, последващите симптоми и клиничната картина като цяло?
- Инкубационният период варира в границите от 2 до 7, рядко до 15 дни. Клиничните форми, в които протичат заболяванията, причинени от ентеровируси, са: летен грип, ентеровирусен екзантем, херпангина, „Ръка, крак, уста“ синдром, асептичен менингит, енцефалит, паралитична болест, миокардит, неонатални инфекции. Първите четири клинични форми се срещат най-често, даже и под формата на епидемични взривове, като всяка година доминира някоя от тях.
Ентеровирусните инфекции протичат или започват като грипоподобно заболяване - с втрисане, висока температура над 39.0 С, главоболие, силна отпадналост, общо неразположение, болки по ставите и мускулите. Може да има повръщане, леко изразена диария, болки в корема. Оттук е и името на инфекцията - летен грип. В някои случаи има и обрив, който се появява след един до три дни - червени петна на нивото или над нивото на кожата, мехурчета, по-рядко е хеморагичен кръвоизлив - така нареченият ентеровирусен екзантем. Много честа клинична форма е херпангината, която протича с висока температура и болки в гърлото при преглъщане. Често се съчетава с повръщане и болки в корема. При преглед по небните дъги и фаринкса се виждат малки везикулки - мехурчета. Т.нар. „Ръка, крак, уста” синдром се манифестира с афтозни изменения по езика и букалната лигавица, обриви по дланите и ходилата и около коленните стави. Продължителността на тези заболявания е от 7 до 10 дни. След преболедуване към серотипа ентеровирус, причинил заболяването, се създава имунитет, който обаче не предпазва от другите серотипове и са възможни последващи боледувания. Невроинфекциите се срещат по-рядко, като цяло имат доброкачествен ход на протичане и обикновено завършват с оздравяване за 10-15 дни. В някои случаи обаче протичат тежко с трайни усложнения.
За съжаление
понякога с летален изход,
а това е свързано с вирулентността на ентеровирусите. Също така и с количеството, което попада в организма, както и с особености на имунното и общото здравословно състояние на заболелия. Миокардитът и неонаталните инфекции са много тежки и обикновено завършват с фатален изход, но се срещат изключително рядко. Паралитична болест, която се причинява най-вече от полиомиелитните ентеровируси не се е наблюдавала през последните 10 и повече години благодарение на полиомиелитната ваксина.
- Стигнахме до лечението на ентеровирусните инфекции – в какво се изразява то?
- Антибиотиците са излишни, те не само не повлияват на състоянието на пациента, но могат и да го усложнят, като натоварят допълнително стомашно-чревния му тракт. Това, че детето има температура, не означава, че трябва да се лекува с антибиотик. Нормално е при вирусни заболявания то да има висока температура в продължение на 4-5, а понякога и повече дни. Родителите трябва да знаят, че има технологично време, за да могат компенсаторните и имунните механизми на организма да се задействат достатъчно за преодоляване на заболяването.
- В тази връзка какво още трябва да знаят родителите? Какво не трябва да предприемат? Питам, защото някои прибягват до самолечение и разни билкови смеси, до хомеопатия и прочее модни тенденции, вместо да се обърнат към лекар.
- По време на боледуването детето трябва да си стои вкъщи. Не трябва да се разхожда навън, да контактува и играе с други деца, не трябва да се посещава от близки. Ако температурата е висока, му се дава антипиретик. Повишената температура е защитна реакция на организма, чрез която той се бори сам с инфекцията.
Температурата е противодействие на организма
срещу съответния вирус и нейното понижаване „на всяка цена” с лекарства създава благоприятни условия за по-нататъшното размножаване на микроорганизмите и разпространението им в тъканите. До 38.0 С не се дава антипиретик. Ако общото състояние на детето е добро, т.е. то е контактно, жизнено, играе, може да се изчака с приема на лекарства и при по-висока температура до 38.5 С например. Важен момент в лечението са храненето и приемането на достатъчно течности. Не е задължително детето непременно да яде така и това, което е консумирало в условията на здраве. То не трябва да се насилва да яде, защото може да започне да повръща. Проблемът става сериозен, когато детето отказва да приема течности и повръща заради прехранване, защото това може да влоши състоянието му поради обезводняването. Т.е. много е важно на болното дете да се дават достатъчно количество течности.
Относно хомеопатичните препарати аз нямам опит, но мисля, че поради малките количества на активните съставки в тях и големите разреждания при приготвянето им те не могат да осигурят достатъчен и оптимален лечебен ефект. Добре е детето да бъде прегледано от лекар специалист, който да назначи най-подходящото в случая лечение с оптимални дози за неговата възраст и тегло, за да бъде достатъчно работещо и ефективно.
- Д-р Шаламанова, вие споменахте по-горе за усложненията от ентеровирусните инфекции, какво още трябва да добавим в това отношение?
- В повечето случаи ентеровирусните инфекции са самоограничаващи се, сравнително леко протичащи заболявания и продължават от 7 до 10 дни. Острата фаза, когато всички симптоми са силно изразени, е около 4-5 дни. Т.е. те рядко са причина за хоспитализация. Дотам се стига, когато децата имат многократни повръщания и затруднен прием на течности. А поради болезнените лезии в устата и гърлото възниква необходимост от венозна рехидратация. Аз обясних и за по-тежките клинични форми. Да, макар и рядко ентеровирусите причиняват менингит - възпаление на мозъчните обвивки, енцефалит – възпаление на паренхима на главния мозък, който може да протече като менингоенцефалит със засягане и на мозъчните обвивки. Това са сериозни заболявания на централната нервна система и преди няколко години в някои райони на страната се срещаха с висока честота. Има ги всяка година, но се случват сравнително рядко.
В болница се постъпва спешно при следните случаи:
• При оплаквания от много силно главоболие, което е продължително, постоянно и не се повлиява от приложените болкоуспокояващи лекарства.
• При изразена фотофобия – дразнене от светлина.
• При дезориентираност.
• При сънливост до степен на затруднен словесен контакт.
А специално за кърмачетата незабавно лечение в болница се налага при следните прояви:
• Повишена температура.
• Неспокойствие, постоянен плач или често изпискване.
• Сънливост.
• „Бомбирана“ - изпъкнала над нивото на черепните кости фонтанела.
Предпазване от заразяване с ваксинопрофилактика
Освен ентеровирусните има и друга група инфекции, протичащи с изразени стомашно-чревни оплаквания, като по-голямата част от тях – около 90%, се причиняват от вируси. Вирусните чревни инфекции са едни от най-разпространените инфекциозни заболявания както в развиващите се, така и в напредналите страни. Причинители са ротавируси, норовируси, аденовируси и др. Вирусните чревни инфекции се случват често през цялата година, защото вирусите, които ги причиняват, са много устойчиви във външната среда, а инфектиращата доза е много ниска. През лятото могат да зачестят и повече, когато са нарушени санитарно-хигиенните норми поради някои особености на този сезон. Източник на инфекцията са болните и безсимптомните вирусоносители, които отделят вируса с фекалиите интензивно от 7 до 10 дни в големи количества, но може и до един месец. Ротавирусите причиняват 50-60% от вирусните диарии, особено при кърмачета и деца до 5-годишна възраст. Клиничната картина на ротавирусната инфекция се манифестира с профузна водниста диария, повръщане, повишена температура до и над 39.0 С. Бързо се стига до дехидратация, ако не се започне навреме лечение. Заболяването продължава около 10 дни, като в повечето случаи протича тежко. Затова е необходимо болнично лечение с венозни вливания на глюкозо-солеви разтвори за 4-5 и повече дни. Често се усложнява с вторична дизахаридазна недостатъчност, което удължава диарията. Боледуват и възрастни, ако не са прекарали инфекцията в детството. Диагностицира се сравнително бързо, за часове чрез доказване на ротавирус във фекална проба чрез специални вирусологични изследвания.
Между дрогото!
Преболедуването създава имунитет към съответния щам ротавирус, но не предпазва от останалите щамове. Детето може повторно да заболее от друг вид ротавирус. Единственият сигурен начин за предпазване от заразяване е ваксинопрофилактиката, която е добре да се направи до шестия месец, тъй като при децата до една годишна възраст, даже до две годишна възраст инфекцията протича извънредно тежко. Ваксината може да се прави и на по-големи деца. За съжаление у нас тя не е задължителна и се заплаща.
По-често срещана бактериална чревна инфекция е салмонелозата
Бактериалните чревни инфекции се причиняват от различни бактерии - Салмонели, Шигели, Кампилобактер, Йерсиния, Ешерихия коли, Стафилококус ауреус и др. При бактериалните инфекции в изхожданията задължително има примеси на кръв, защото механизмът на действие на бактериите е възпалително увреждане на лигавицата на червата, предимно на дебелото черво и причиняване на възпалителен колит. Някои от тях у нас през последните години се срещат много рядко поради подобрените санитарно-хигиенни условия на живот. При шигелозата (дизентерия) източник на инфекцията е само човекът, като са достатъчни 100, дори 10-20 микроорганизма, за да се развие болестта. От нея боледуват предимно деца, които живеят в среда с ниска хигиена. По-често срещана бактериална чревна инфекция е салмонелозата. От нея боледуват и деца, които се отглеждат при много добри хигиенни условия. Характерно за салмонелозните инфекции е, че причиняват заболявания най-често при деца и хора в напреднала възраст. Имайте предвид, че инфектиращата доза при децата е 10 пъти по-малка, поради което при тях се появяват оплаквания, а при възрастните често липсват такива, въпреки че те също са погълнали бактериите. Основен резервоар на инфекцията са домашните животни и птици. Заразяване се получава при консумация на сурови или недостатъчно термично обработени продукти от животински произход, особено в домашни условия. Също така и от зеленчуци и плодове, замърсени със салмонела от екскрементите на болните животни и птици. При недостатъчна лична хигиена - миене на ръцете преди, по време и след обработка на продуктите, неправилно приготвени плодови и зеленчукови ястия, особено моркови, се стига до заболяване, причинено от салмонели или техните токсини.
Впрочем!
Характерно за салмонелозните инфекции е, че продължават по две, три, понякога и повече седмици. След кратко подобрение на общото състояние и дефекациите отново настъпва влошаване. Лечението е продължително, но антибиотици не се дават, ако болният няма други сериозни заболявания. Защото антибактериалните средства не ускоряват оздравителния процес, а напротив, удължават носителството на бактерия. Салмонелозният гастроентерит е самоограничаващо се заболяване. По изключение антибиотично лечение се прилага при новородени, при много възрастни хора и при имунокомпрометирани със злокачествени, тежки хронични заболявания, ХИВ инфекция или генерализирана инфекция…
Яна БОЯДЖИЕВА
