- Д-р Василев, да започнем с това доколко разпространен е ракът на пикочния мехур и какви са неговите основни характеристики?- Ракът на пикочния мехур се нарежда на четвърто място по честота след рака на простатата, на белия дроб и на дебелото черво. Той заема около 5-10% от общия брой на онкологичните заболявания. По-често се среща сред мъжете и във възрастта между 60-65 години, но през последните години се наблюдава снижаване на възрастовата граница. Двете основни и най-важни характеристики на това заболяване са степента на злокачественост и стадия на рака. От тях в огромна степен зависи както лечението, така и прогнозата за пациента.
Накратко ще поясня: съществуват различни степени на злокачественост на преходно-клетъчния карцином в зависимост от това доколко раковата клетка прилича или се различава от нормалната. В този смисъл, колкото по-близки са туморните клетки до нормалните, толкова размножаването им е по-контролируемо и бавно, което съответно означава, че ракът е по-малко злокачествен и с по-добра прогноза. Както казах по-горе, другата важна характеристика е степента на разпространение, т.е. доколко туморът се е разраснал и дали е засегнал само мехура или и други съседни и далечни органи.
- За нашите читатели е по-важно да научат какви са рисковите фактори и симптомите?
- Както при повечето ракови заболявания, така и при рака на пикочния мехур основните причини за развитие не са известни. Безспорно доказана обаче е вредата от тютюнопушенето и излагането на някои вредни химикали в анилиновата промишленост – алфа-нафталин, бензин, аминофенол, камък в пикочния мехур и др. В началните стадии туморите на пикочния мехур не предизвикват болка и нямат специфична симптоматика. Основният и често единствен симптом е отделянето на кръв в урината – състояние, известно като хематурия.
При тези тумори хематурията е безболкова и епизодична, като се появява за 2-3 дни и после изчезва. Тя може да бъде видима – когато урината е оцветена в различните нюанси на червеното - от розово до тъмночервено и дори черно. Или пък невидима – когато цветът на урината е нормален и кръвта в нея се установява лабораторно. Освен че оцветява урината, кръвта може да бъде и под формата на съсиреци. Когато тези съсиреци са по-големи, те могат да запушат пикочния мехур с невъзможност за спонтанно уриниране. Хематурията е толкова чест симптом, че когато се появи при възрастен мъж, особено пушач, задължително трябва да се изследва за рак на пикочния мехур. Тя
може да предизвика и анемия,
която се проявява с отпадналост, лесна уморяемост, бледа кожа и лигавици. Когато процесът напредне, той може да ангажира отвора на уретера в пикочния мехур, откъдето да се запуши бъбрекът. Състоянието се нарича хидронефроза, което от своя страна може да доведе до болка и тежест в лумбалната област.
- Д-р Василев, съвсем синтезирано: какви диагностични методи се използват за откриване на това заболяване?
- След като се налага синтезирано, ще представя рутинния диагностичен алгоритъм при пациент със съмнение за рак на пикочния мехур:
- Възрастен пациент с данни за кръв в урината.
- Ехография, с която доказваме наличието на туморна формация в мехура. При положителен резултат следват:
- При нужна, но не задължително – скенер на пикочо-отделителната система, който допълва данните от ехографията и дава възможност за откриване на метастази или засягане на съседните на мехура органи.
- Цистоскопия и биопсия. И ако е възможно и стадият го позволява – трансуретрална резекция на тумора. Тук искам да изтъкна, че цистоскопията е основен диагностичен инструмент при съмнение за тумор на мехура, това е златен стандарт за диагностика и според много лекари наличието на кръв в урината предполага цистоскопия.
- Хистологично изследване на изрязания участък, което определя степента на злокачественост и степента на разпространение на процеса в дълбочината на мехурната стена.
- Нека поговорим и за лечението. Ще ви помоля пак за основните моменти в това отношение?
- Най-разпространеният и използван метод за лечението на началните стадии на рак на пикочния мехур е т.нар. трансуретрална резекция. Това е ендоскопски, т.е. „безкръвен“ хирургичен метод, при който през пикочния канал (уретрата) се прониква в пикочния мехур и се изрязва цялата туморна формация, заедно с част от мехурната стена. Трансуретралната резекция е златен стандарт в лечението на туморите на пикочния мехур.
Отстраняването на тумора
се извършва последователно на малки парчета, подобно на подрязване на храст, докато постепенно се стигне до основата му. Грешка е да се изреже целият тумор от основата, тъй като започва да се движи свободно в лумена на мехура и да не може да се евакуира. Основата на тумора в мехурната стена се изрязва и изпраща за изследване отделно от останалия материал, защото е важно да се определи дали туморът е прораснал в дълбочина, или се намира само в лигавицата. Това е важно за по-нататъшното лечение и прогноза. Около основата на тумора се извършва коагулация с ток, което има за цел да намали късното, следоперативното кървене и, от друга страна, да намали шанса за рецидив. След извършването на трансуретрална резекция често следва локална (вътре в мехура) химиотерапия. В пикочния мехур се вкарва специален медикамент – цитостатик, който да унищожи евентуално останали ракови клетки.
Това се извършва по специална схема за няколко седмици. Следват контролни цистоскопии на всеки три месеца, защото въпреки добрата оперативна техника на хирурга туморите имат 50 – 70% вероятност за рецидив в рамките на първата година. След този период цистоскопиите могат да се разредят на всеки шест месеца. В случаите, когато ракът на пикочния мехур е навлязъл в дълбочина в мускулатурата, ендоскопското (трансуретрално) лечение не може да осигури необходимата радикалност и се налага пълното премахване на целия пикочен мехур – т.нар. радикална цистектомия. Според най-актуалните стандарти цистектомията се провежда и при доказване на нискодиференциран карцином, особено в случаите на рецидив на такъв карцином, дори без да е прораснал към мускулатурата.
Цистектомията е една от най-големите и сложни операции в урологията и представлява пълно премахване на пикочния мехур. Тя се извършва чрез разрез в долната част на корема. Образно операцията може да се раздели на две части, които следват една след друга.
Цистектомията е една от най-големите и сложни операции в урологията и представлява пълно премахване на пикочния мехур. Тя се извършва чрез разрез в долната част на корема. Ще отделя внимание само на последния етап – пластично изграждане на „нов” пикочен мехур от чревен сегмент. През годините са предложени десетки методики за това, включително роботизирани и лапароскопски. Новият пикочен мехур се изгражда на мястото на отстранения мехур и се свързва с уретерите от идващи от бъбреците и с уретрата. Това е възможно най–физиологичната операция, позволяваща оптимален жизнен стандарт за пациента, с уговорката, че тя може да се прилага при сравнително ранни случаи и отсъствие на прорастване към уретрата. Решението за вида деривация се взема индивидуално, след съвместно обсъждане и разговор между пациента и уролога, съобразено с конкретната ситуация, и не на последно място от наличните възможности в клиниката. Макар цистектомията да е своего рода осакатяваща операция, тя е понастоящем единствената възможност за пациентите с по-напреднал стадий на рак на пикочния мехур или при такива с доказан, рецидивиращ G3 карцином.
Яна БОЯДЖИЕВА
