Д-р Надежда Стоева е специалист по вътрешни болести, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт и квалификации в областта на кардиологията, спешната медицина, реанимацията и психологията. От 2008 г. е началник на Диагностично-консултативен блок (ДКБ) в Пета многопрофилна болница - София. В своята практика д-р Стоева е помагала на стотици пациенти в тежка форма на анорексия и булимия нервоза. Колко се подценяват като проблем хранителните разстройства от обществото и от медицинската общност и трудностите при лечението на тези заболявания д-р Стоева разкри в интервю за My Clinic.
Д-р Стоева, в какво състояние идват при вас момичетата, които страдат от хранителни разстройства?
- Нека се знае, че анорексията засяга не само момичета, но и момчета. Най-уязвими са във възрастовия диапазон между 15 и 32 години. Но напоследък възрастовата граница падна. Имаме и 7-годишни деца с анорексия. Заради невъзможността на родителите навреме да разпознаят проблема, при мен момичетата и момчетата обикновено идват в критично състояние, т.е. в най-тежкото. Идват на инвалидни колички или ги носят на ръце и е необходимо веднага да бъдат приети в интензивно отделение. А смъртността както у нас, така и по световната статистика е висока - 20%. Трагедията е, че това са млади хора, на които животът предстои, в работоспособна възраст и бъдещи родители.
Хората не знаят обаче, че хранителните разстройства всъщност са психически и поведенчески разстройства, които довеждат до гладуването, а не обратното. Болните с анорексия се оглеждат в “криво огледало”, в което се виждат дебели, а реално са много слаби. Те не се гледат с очите си, а с мозъка, който ги вижда дебели. При булимията (волски глад) проблемът е в неконтролирано преяждане и след това повръщане, приемане на лаксативи, диуретици. Една майка разказваше, че дъщеря й е изяждала всичко в хладилника и жената не смогвала да я изхранва със заплатата си. Пълнела хладилника и на другата сутрин го намирала празен. Трябва да се знае, че анорексията може да премине в булимия и обратно.
- Какви са симптомите, по които близките на болни с хранителни разстройства ще познаят, че има проблем?
- Сигнал за родителя е, че детето се затваря в себе си и не желае да комуникира - седи си в стаята, гледа в компютъра, в телевизора или в тавана. Тийнейджърите и младежите стават асоциални. Престават да илизат на кафе с приятели, на дискотека. Апатични са, нямат емоции. Някои стават агресивни, включително и към родителите си. Не могат да ги понасят. Имам доста такива случаи. Заболелият от анорексия си контролира теглото по няколко пъти на ден. Той или тя чете много внимателно етикетите на храните - какво съдържат, колко калории имат. Когато го карат да яде със семейството, казва, че ще се храни в стаята си. Там обаче скрива храната под леглото или в гардероба. После родителите откриват с кашони мухлясала храна.
Друг симптом е честото повръщане
Момичето или момчето се затваря в банята и пуска водата, за да не се чува, че повръща. Фалангата на показалеца е с рани от непрекъснатото бъркане в гърлото, от киселината в устата и хранопровода. Близките трябва да следят и за празни опаковки от лаксативи или диуретици. Подозрително е също, ако детето не е имало никакво желание да тренира и изведнъж се запише на фитнес или тича в парка всяка сутрин. При момичетата спира цикълът, а при момчетата настъпва късно полово съзряване или импотентност. Обличат се с широки дрехи, за да не се вижда колко са отслабнали. Винаги са им студени ръцете поради нарушаване на хемодинамиката - кръвното им налягане е около 60/40. Други белези са окапване на косата, падане на зъбите, чупене на ноктите, ацетонов дъх. Когато става дума за 25-30-годишни жени, те спират да ходят на работа, стават унесени, сънливи, защото мозъкът им няма с какво да се храни. По тези симптоми родителите може да се ориентират. Също БМИ (индекс на телесна маса) е показателен за редукцията на теглото. Лесно родителите могат да го изчислят по Формулата на Кетле - килограмите се разделят на височината на квадрат. 17,5 е границата, под която има проблем с телесното тегло.
- Какво могат да направят родителите, ако установят проблема?
- Те имат нужда от психологическа консултация, за да знаят как да се държат с децата си. Много често причината за хранителните разстройства се корени в семейната среда, в самите родители. Последните изследвания отдават значение и на генетичната предразположеност, но обобщено може да се каже, че това е мултифакторно обусловено психично заболяване.
- Какви са етапите на развитие на болестта?
- Първият етап от анорексията е, когато вследствие гладуването започва разграждането на въглехидратите и мастите, намалява количеството на белтъците. На този етап организмът може компенсаторно да възстановява баланса на жизненоважните елементи.
Във втория етап на болестта в организма вече преобладават разградните процеси и той не смогва да се справи чрез компенсаторните си механизми. Органите страдат.
В крайния етап
се получава полиорганна недостатъчност
За съжаление повечето пациенти идват в тежко състояние. Когато започне лечението и резултатите са видими, те отказват да продължат терапията си. Дори да им сложим само глюкоза, те веднага искат да я спрем. Това са неосъзналите проблема и немотивирани пациенти. За тях е ужас да наддадат и с няколко грама и започва отново старата история. Ако пациентът не е подготвен психологически, няма как да помогнем на тялото му.
Най-добрият случай е, когато пациентът е осъзнал своя проблем и търси помощ, защото сам не може да се справи. Проблемът е по-силен от него, защото хранителните разстройства са вид зависимост, като от алкохола и наркотиците. Вътрешната им борба е толкова силна, а те са толкова безпомощни, че някои от тях мислят за самоубийство.
- Как тогава изобщо се справят?
- Това заболяване се лекува от мултидисциплинарен екип. Затова сме създали Фондацията “Природа и здраве”, която работи с екип от ендокринолози, гастроентеролози, гинеколози, диетолози, психотерапевти, клинични психолози и психиатри. Психиатърът назначава антидепресанти, антипсихотици и др. медикаменти, клиничният психолог провежда терапевтични сеанси. Не се ли промени мисленето на пациента, той е изгубен.
- Колко време продължава лечението?
- Много дълго. Не можем да кажем, че след два месеца, когато качи някой килограм, той е излекуван. Целта не е да си върне първоначалното тегло, а да промени мисленето си и да преодолее психическото и поведенческото разстройство. Ако пациентът не ходи на сеанси при клиничен психолог и при психиатър, при най-малкия стрес отново ще изпадне в това състояние. Това е коварното на тези заболявания. Например ако на шестата година претърпи развод, това е стресова ситуация, която може да върне анорексията.
Повечето от лекарите подценяват хранителните разстройства, защото не са се сблъсквали с проблема. Ако джипито назначи кръвна картина, тя изглежда нормална. Всъщност не е така.
При анорексичките кръвта се сгъстява,
сгъстени са и всички формени елементи, затова техните стойности изглеждат нормални. Но когато започнем лечение с вливания, кръвта се разрежда и тогава се вижда, че тези болни имат анемия, нарушен електролитен баланс, намален е броят на левкоцитите и т.н. Това води до чести инфекции, до ритъмни нарушения и дори до ритъмна смърт.
Много е важно, когато спре цикълът на момичето, да не се приемат хормони. Върне ли си теглото, цикълът ще се възобнови по естествен начин.
- Лекуват ли се по Здравна каса хранителните разстройства?
- Лечението е задължение на МЗ, защото тези пациенти са обект на психиатричната помощ. Лечението за болен в психиатрия, в зависимост от състоянието му, се заплаща между 450 и 650 лв.
Всяка година даваме предложения на здравния министър да се направи стандарт за лечение на хранителни разстройства. Единствената пътека, по която би могло да се приеме в многопрофилна болница такъв пациент, е №112 - метаболитни нарушения. Тя е остойностена на 415 лв. за 3 дни. Невъзможно е обаче за три дни и с толкова малко пари да се получи резултат. Спешни състояния се лекуват в реанимациите, но след стабилизиране на състоянието лечението трябва да се поеме или от болницата, или от самите пациенти. За 6-7 дни лечението струва около 2000-3000 лв., според тежестта на състоянието. След изписването трябва да продължат срещите с психиатър и клиничен психолог, за което също трябва да се плаща.
Не е подходящо тези пациенти да се настаняват в психиатрии, защото са изключително емоционални и лабилни. Там те не могат да се адаптират. За тях трябва да има отделни лечебни заведения или специализирани дневни центрове. Но това в момента не съществува.
Мара Калчева
