10% от световното население, или всеки 10-ти човек, е с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Това стана ясно на проведената в Народното събрание кръгла маса на тема: „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“. Организатор на Форума бе Комисията по здравеопазването към 49-то Народно събрание.
Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, представи данни, според които ХБЗ засяга повече от 10% от световното население, или приблизително 850 млн. души, като България не прави изключение. Тя подчерта, че хората, страдащи от ХБЗ, са почти два пъти повече от тези, които имат диабет. Около 70% от хора с ХБЗ обаче, не знаят за състоянието си, тъй като заболяването често протича безсимптомно, докато болестта не прогресира.
С най-висок риск да развият ХБЗ са хората с диабет и/или сърдечносъдови заболявания – един от всеки трима. Поради забавено диагностициране, всяка година повече от 1 милион души умират от ХБЗ, а други 1,5 млн. - от сърдечносъдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция. Очакванията са ХБЗ да бъде пета водеща причина за смърт в света до 2040 г. Данните показват още, че общите годишни разходи за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни болести, като рак и диабет.
Заместник-председателят на Комисията по здравеопазване в НС доц. д-р Лъчезар Иванов, обясни, че целта на кръглата маса е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за подобряване и развитие на политиките в областта на това заболяване в нашата страна.
„В този контекст, предвид че в момента в Народното събрание се обсъжда Националната здравна стратегия-2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим възможността за включването на хроничното бъбречно заболяване сред социално-значимите болести в нейното съдържание“, предложи доц. Иванов.
Проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването, обясни, че ХБЗ е свързано с тиха и прогресивна загуба на бъбречната функция. Заболяването се открива в напредналите стадии, когато прогресията на бъбречната увреда е бърза и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или трансплантация. Всъщност малка част от пациентите достигат до диализа, тъй като умират преждевременно поради сърдечносъдова причина, свързана с бъбречната увреда.
Проф. Богов представи фармако-икономическите характеристики на ХБЗ у нас. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс на година. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например, разходите в България за диализа на около 3700 пациенти по амбулаторна процедура „Хрониохемодиализа“ за 2021 г. са около 87 млн. лв., през 2022 г. сумата нараства на 105 млн. лв., през 2023 г. стига до 123 млн. лв. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система. Именно затова той призова ХБЗ да бъде включено сред социално-значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба №8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ, като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
