Живеем в свят, в който изкуственото преобладава. Онова, което консумираме обаче, дори когато спазваме здравословен хранителен режим, не винаги се оказва полезно за нас. Освен че ни бърка в джоба, често ни бърка и в здравето!
В днешно време все по-често сме склонни да се доверим сляпо в качеството на даден продукт, стига на неговия етикет да пише „био” или „еко”. Смисълът е хубав, стига винаги да отговаряше на действителността. Уви, това не е така – по-често биваме подлъгани с редица маркетингови трикове. И накрая става така, че дори когато даден продукт наистина е био, вече не вярваме в това.
Био храните стават все по-търсени и все по-популярни от потребителите, въпреки осезаемо по-високите си цени в сравнение с останалите хранителни продукти на пазара. Днес пазарът на био храни е пренаситен, а знаем, че много търсените продукти са и първите, които имат „честта” да имат своите менте варианти. А те, разбира се, винаги са за сметка на онзи, който ги купува! Затова ви казваме във всеки брой, няма да направим изключение и в този – бъдете бдителни, когато купувате и преди всичко се интересувайте от произхода на избраните продукти.
Заблуждаващи етикети
Често можете да срещнете и истински био продукти, които със сигурност разполагат със сертификат за гарантирано качество. Не са малко обаче и ментетата, които успешно заблуждават потребителите с етикети като „еко”, „органик”, „био” и т.н.
Оказва се, че една от основните причини пазарът да е пълен с продукти от този тип, за които се твърди, че са био, пък всъщност не са, се корени в промяната на три закона. Един от тях е законът за храните. За сравнение преди промените изискването беше етикетите „био”, „еко” и „органик” да могат да се изписват единствено върху стоки, произвеждани от сертифицирани био компании. Тези изисквания обаче останаха единствено за стоките с етикет „био”. Това означава, че всеки производител има възможност да изписва върху своите етикети и наименованията „еко”, „органик” и „био”, окачествявайки ги като натурални продукти. А за потребителя гаранцията за качество отново става съмнителна основно заради липсата на реална информация за пазара на съответните стоки.
До момента се следи единствено за това какво се произвежда, но не и колко, и какво точно се продава! Затова една добра идея би била Националният статистически институт да се заеме със събиране на информация за пазара на така наречените био стоки.
Фалшиви сертификати
Факт е, че био храните менте бавно, но сигурно съсипват пазара на истинските екологични продукти – тези, които действително можем да наричаме био. Тревожна порочна практика, която прилагат редица производители, например е купуването на фалшиви сертификати за стоките си. По този начин те продават своите еко храни менте на доста по-ниски цени от истинските, лансирайки ги ефективно на пазара.
Подправянето на сертификати за екологично чисти продукти у нас е в своя пик. Оказва се, че не липсват и подкупни чиновници в Министерството на земеделието, които осигуряват необходимите документи за отрицателно време. За информация – за издаването на истински сертификат иначе са необходими минимум 2 години, през които да бъдат изпълнени всички изисквания на закона. Честните производители знаят, че чакането си заслужава.
Частни лаборатории също издават фалшиви сертификати на килограм
Така се стига до абсурдни случаи, при които в чужбина хващат опасни български храни, които в родината си притежават всички необходими документи. Например неотдавна във Великобритания откриха партида с радиоактивни гъби от България, които иначе притежават сертификати, че са екологично чист продукт.
Липсата на потребителска култура у повечето българи често не само подпомага, но и стимулира нелоялните производители. Вероятно е ясно за всички, че няма как кисело мляко на цена от 0,80 стотинки, да е био
Често обаче, не само ниската цена, но и надпис от рода на „екологично чисто”, са напълно достатъчни, за да подведат клиента. Много магазини пък не изискват винаги документи за качество. Затова лесно може да се натъкнете на фалшив многозърнест и ръжен хляб, „смилянски” боб от Китай, магданоз „от градините на баба”, който всъщност е произведен в Етиопия, и т.н.
Според д-р Любомир Кулински от Българската агенция по безопасност на храните, в настоящия Закон за храните липсва адекватна наказателна санкция за нарушителите в сферата на измамите с храни. Това е предвидено да се случи в проектозакона за храните, но все още е само на ниво първо четене в Народното събрание.
Повече от ясно е, че на българското законодателство му трябва адекватна нормативна база, чрез която да се приложи цялата тежест на европейското законодателство в сферата на измамите с храни. Нужно е също така потребителите да се научат, както казахме и в началото, да забелязват измамите с храни. Тях можем да разделим условно в три категории:
1. Умишлени пропуски в съдържанието на етикетите /и наличие на заблуждаващо съдържание/.
2. Необосновани претенции за здравословен ефект.
3. Фалшиви етикети „био” и „еко”.
Министърът на земеделието и храните проф. Христо Бозуков признава, че в България все още няма ясна нормативна база за степенуване на деянията като измама, подвеждане, заблуда на потребителите, както и санкции за невярна информация на етикета. Според него правен вакуум има и на ниво Европейски съюз. В изготвения нов проект на Закон за храните обаче за пръв път е разписано какво е измама с храна, като е предвидена и глоба за нарушителите.
“Няма изписан алерген - няма проблем”
Към изброените пропуски определено спада и липсата на достатъчно контрол – а това, на свой ред, със сигурност създава условия за развитие на сивия сектор. Потребителите например изобщо не подозират за съдържанието на нишесте в много от млечните продукти и месните консерви. Затова и е лесно да определим, че за момента българският пазар на храни се развива под мотото: „Няма изписан алерген - няма проблем”.
Ето ви още един пример – съвсем не подозирате и за наличието на глутен в хлебните и тестените изделия. Глутен обаче има не само в пшеницата, но и в много други земеделски култури като овес, ечемик, лимец, включително и в готови храни. И глутенът не е обявен на етикетите!
Напоследък на пазара са се появили и варено-пушени пилешки бутчета от крила. Сред рибните деликатеси пък се предлага оцветен ерзац хайвер, представен като натурален черен или червен хайвер. Различни океански риби се обявяват като черноморски, а рибните филета от акула – като филета от есетрови риби. Примерите могат да продължат с фалшификациите на многозърнест и ръжен хляб, имитации на пчелен мед, шоколад, маслиново масло и винен оцет.
Много от продуктите на рафтовете в магазините са представени като био или „произведени в екологичен район”. Според Регламент 834 био продукти са само тези, които са получени от сертифицирано био производство!
Бум на менте продукти с етикети „био“ и „еко“
