В този брой обръщаме специално внимание на така любимите за мнозина луканки и всякакви други местни продукти. Но ви предупреждаваме – че най-вероятно ще ви се догади от следващите редове, тъй като истината тук се оказва особено неприятна.
Купувате си луканка или суджук и ви се иска да вярвате в качеството им. Да, обаче и двете се оказват еднакво вредни, освен в случаите, когато не са ваше домашно производство. За да приличат на продукти, правени от месо, производителите ги тъпчат с оцветители. Но оцветители, направени не от какво да е… а от бръмбари!
Екзотичните бръмбари се внасят у нас в пресушен, готов вид. И се отглеждат специално за целта, след което оцветяват колбасите в розово и червено. За екстракта от бръмбар бе разкрил преди време и експертът от БНАП (Българската национална асоциация на потребителите) Асен Ненов.
Dactylopius coccus
Оказва се, че този вид оцветител е изключително вреден, предизвиква алергии и е един от виновниците за развитие на рак на щитовидната жлеза и бъбреците.
Сушеният бръмбар може да предизвика още и увреждане на плода при бременните жени. Разбира се, не очаквайте да прочетете всичко това никъде на опаковката. Няма да пише, че продуктът съдържа сушени бръмбари – които иначе са обозначени с Е 102, Е 122, Е 142. Може да ги разпознаете също и в този вид – Е 129, Е 123, Е 124 и Е 110.
„Това е още по-ужасно и от пилешките човки и нокти в кренвиршите! За пореден път се убеждавам, че трябва да стана вегетарианка. Отвратена съм от родните колбаси”, възмущават се редица потребители по форумите.
Изключително вредни за здравето
Екстрактите от екзотични бръмбари, които оцветяват луканката, кренвиршите и млеката в розово и червено, всъщност са изключително вредни за здравето на хората. Могат да причинят алергии и хиперактивност при децата. Въпреки това обаче в България те са разрешени за употреба като добавки, афиширани с имената Е 120 и Е 122 – в Наредба № 8 от 2002 г. за разрешените добавки в храните. Онова, което знаем за въпросните насекоми, е – че те почти не се срещат в природата. За целта се отглеждат в специални развъдници. И като стигнат определена възраст, бръмбарите се умъртвяват, стриват и се внасят у нас като оцветители на прах. Всичко това, както и сами можете да предположите, е не само гнусно, но и изключително вредно за здравето ни.
Пилешки кожи в телешките колбаси
В телешките колбаси има всичко друго, но не и месо. След проверка е установено, че производители масово мамят потребителите, като им пробутват ментета за телешки колбаси. На голяма част на етикетите на саламите обикновено е посочен следният състав: свинска мазнина, пилешки кожи, свинско месо, оцветители, консерванти и химикали - дифосфати, мононатриев глутамат, натриев дифосфат и полифосфат. На етикетите са отразени и поредица от опасните Е-та: Е 120, Е 301, Е 250, Е 316, Е 575, Е 252 и др. На друг телешки колбас пък пише, че съдържа свинско и птиче месо, емулсия от свински кожички, картофено нишесте, соев протеин, и няколко Е-та. В тип „Хамбургски” салам пък, е описано птиче и свинско месо, както и задължителните Е-та 450,452, 316, 250. А в кренвиршите – механично отделено пилешко месо, емулсия от свински кожички, вода, стабилизатор, натриев нитрит, картофено нишесте, соев протеин и следи от глутен.
На нито един от етикетите обаче не е посочено съотношението на отделните съставки, което е задължително според изискванията за етикетиране на хранителните продукти. Една от стандартните съставки на тези колбаси пък, включително на кренвиршите, е машинно обезкостеното месо. То се нарича още прат (месокостен хомогенат) и „баадер” (едро изцедено месо на късове. Месокостните хомогенати се добиват от предварително ръчно изчистени от месото кости от птици или топлокръвни кланични животни. Те съдържат основно костен мозък и определено количество разрушена мускулна или съединителна тъкан. В тази фракция попада и значително количество фино раздробена костна тъкан.
Етикетите подвеждат
Технолозите са категорични, че месокостните хомогенати не са подходящи за производство на широка гама месни продукти, тъй като тяхната консистенция няма изискваното качество за влагане в по-качествени месни продукти. Освен това проблем при ползването им се оказва и възможността за развитие на синдрома Кройцфелд-Якобс, по-известен като болестта Луда крава.
В кренвиршите се влага и механично сепарирано месо - MSM. MSM се определя като богато на мазнини, когато е произведено от свинско месо и богато на сухожилия, когато е произведено от птиче и говеждо месо. При неговото производство силно се нарушава целостта на месото (тъкани и клетки) и качеството на продукцията силно се понижава. Добрата практика препоръчва ползването на MSM да не е повече от 20 % в крайния продукт, но това от нито един производител не се отбелязва на опаковките. Липсата на точна информация на етикетите пък, освен че подвежда потребителите, е и наказуема.
Както всяко друго месо, така и пилешкото, свинското и говеждото, което се влага в колбасите и кренвиршите, са обект на гнилостни процеси, ако не са спазени санитарно-хигиенните изисквания за производство и съхранение на продукцията. Ако на някакъв етап от производството има неизпълнение на добрите практики, в нея могат да се установят и патогенни микроорганизми - салмонела, листерия, стафилококи и др.
От Българската агенция по безопасност на храните съобщават, че започват поетапно проверки в производствените бази на няколко месопреработватели, а след това и в търговската мрежа. Отбелязват също, че на етикета на колбасите е задължително да бъде изписано процентното съдържание. Оказва се обаче, че някои производители използват вратичка в Закона за храните, влагайки различни от рецептите суровини в колбасите, описвайки ги като тип от определен вид – който най-често е Е250 или натриев нитрит – консервант, който се влага при всички колбаси. Целта на тази добавка е да потисне евентуално развитие на опасния микроорганизъм Clostridium botulinum. От друга страна, Е250 е потенциален канцероген, забранен за употреба в много страни. Той може да се комбинира с други химични съединения в стомаха на хората и да формира нитрозамин - субстанция, която предизвиква рак при лабораторно изпитвани животни.
„Суха кръв” вместо месо
Субстанцията „кръв на прах” или още „суха кръв”, се внася в България повече от двадесет години, като страната ни дори е най-големият й вносител в Европа. „Сухата кръв” е отпаден продукт от кланиците, който се пакетира и заравя в специални септични ями. Реагира при химични проби на белтъчина т.е. „месо”. Във всяко месо обаче има и мазнина. А в „сухата кръв” такава липсва. Затова родните производители вкарват и „мазнина”. България е най-големият вносител и на свинска мас на „прах”. Тя се вкарва не само в саламите, но и в кашкавалите, сиренето, млякото, шоколадите, сладоледите. И накрая – за да се придаде обем на продукта, се влага и химикал, наречен „карагенан” – ползван често в сапуни и гелове (той ги желира). За сведение, 1% карагенан „заддържа” 50 % вода.
Карагенан се вкарва чрез „шприцоване” в пилета и пържоли – и затова те „набъбват” двойно и тройно. Когато ги готвим обаче, обемите им намаляват, защото водата се изпарява, а за нас остава карагенанът. Той е толкова хранителен, колкото и ако ядете сапун и гел.
Подготви Анелия ПОПОВА
