„Внезапна промяна в теглото е отличителен симптом за хормонален дисбаланс. Ако имаш проблем с хормоните, тялото ти може да трупа килограми, независимо че не си променил начина си на хранене. Промяната в нивата на някои хормони води до натрупването на мазнини и загубата на мускулна маса. Например високите нива на естроген, кортизол и инсулин, съчетани с ниски нива на тестостерона, водят до натрупването на мазнини в коремната област. Ниските нива на хормоните, отделяни от щитовидната жлеза, водят до по-бавен метаболизъм и покачване на теглото.
Ако познаваме добре тялото си и знаем как работят хормоните, ще бъдем по-здрави. Защото теглото ни се влияе и от физическата ни активност, от хранителните ни навици, от гените и от стреса в ежедневието ни, но хормоните са в основата на всичко”, обяснява холистичният консултант доц. д-р Мария Папазова.
Един от хормоните, виновни за наднорменото ни тегло, е инсулинът. След като се нахраним, нивата на глюкозата в кръвта се покачват и панкреасът ни получава сигнали, че се нуждае от повече инсулин – хормонът, който спомага клетките да получат достатъчно глюкоза.
Инсулинът ни снабдява с енергия, но освен това е виновен и за трупането на мазнини. Ако се храним с прекалено много сладки храни, инсулинът постоянно ще е висок и клетките постепенно развиват инсулинова резистентност, която може да се превърне и в диабет. Затова е важно да се изследва дали инсулинът е в норма.
Функцията на хормоните на щитовидната жлеза е да стартират процеса, познат като липолиза – разграждане на мазнините. Освен това те също играят роля при метаболизма. Ако нивата на тези хормони са ниски, по-лесно ще качваме килограми.
Доц. д-р Мария Папазова
Хормонът лептин се произвежда в мастните клетки и изпраща сигнали до мозъка ни кога сме вече сити. Той също влияе на метаболизма и посочва на клетките ни кога да складират мазнини и кога да ги изгарят. Когато нивата на лептина са ниски, апетитът ни се покачва и тялото ни съхранява излишната храна в мастните депа. Много често нивата на хормона намаляват, когато не получаваме достатъчно сън.
Хормоналният дисбаланс провокира безсъние
Причината за честите главоболия - освен стреса и умората - може да са ниските нива на естроген, който се отделя от яйчниците и контролира метаболитните процеси в мозъка и гръбначния мозък.
Това може да е много коварно, защото бавно, но сигурно влошава здравето ни. За него може да има много причини, но една от тях е и ниското ниво на хормона прогестерон. Този хормон е отговорен за спокойния сън, тъй като действа като естествено успокоително, а промените в неговите нива водят до безсъние.
Всички се уморяваме от време на време, но ако се чувстваме изморени през цялото време, дори когато си почиваме, може да страдаме от хормонален дисбаланс и да имаме по-сериозен проблем с щитовидната жлеза и хормоните, които тя произвежда.
Позабравената киноа и чията са в групата полезни храни
Важна роля играят и антиоксидантите, които мощно активират функциите на организма, в това число и на хормоните. При прием на белтък най-добре е да има баланс между растителните и животинските. При зърнените храни ние, българите, консумираме жито, булгур и просо, южноамериканците залагат на царевицата, а американците на овесените ядки.
През последните години нашумя позабравената киноа, чията, които също влизат в групата полезни храни. Добър източник на протеин са бобовите храни като боб и леща, които в добра комбинация със зърнени храни наподобяват аминокиселинния състав на животинския белтък, който се съдържа в млякото и яйцата. Добър източник на протеини е и чистото месо.
Ядките с растителния си белтък също са полезни
В състава им има освен растителен белтък, така и много ценни мазнини. Есенциалните жизненоважни мастни киселини се съдържат в пълноценни растителни източници. Организмът ни не може сам да си ги произведе затова трябва да си ги набавим отвън – чрез храната. Това може да се случи чрез консумация на маслиновото масло, ядковото масло, лененото масло, авокадо и др. В тях има бетацитостерол, който помага за производството на хормоните, в това число и на хормона на стреса кортизол. Затова и през последните години авокадото нашумя толкова много.
Лененото семе пък е добър източик на фитоестрогени или по-точно на структурите, наречени лигнани, които имат сериозно превантивно действие по отношение на рака.
Не бива да забравяме и мазните риби
Те са богати на омега-3 мастни киселини. Така сьомгата, ципурата, лавракът, скумрията и рибата тон цялостно подобряват хормоналния баланс в тялото на човека, защото имат добро присъствие на омега-3 мастни киселини.
Зеленолистните зеленчуци са подходящи добавка към протеините и въглехидратите. Те предотвратяват възпалителни процеси, намаляват нивата на стреса и оттам нататък косвено подпомагат и подобряват целия хормонален баланс. В това число потискат свръхпроизводството на кортизол – хормона на стреса.
Дефицитът на витамин В12 ни докарва рак
Що се отнася до медицинските изследвания за дефицит на В12, в света е приета долна граница от 200 пикограма. Но новите проучвания показват, че това ниво на В12 в организма означава злокачествен дефицит. Човечеството страда масово от дефицит на В12, който дава завоалирана патология, винаги облечена в погрешна диагноза, защото в медицината не сме научени да мислим за този дефицит. Той е причина за погрешна диагноза множествена склероза, алцхаймер, всякаква детска патология, диабетна полиневропатия. Този витамин е нужен за обмяната на ДНК във всяка клетка и за обмяната на мазнините. Имаше мит, че В12 бил канцерогенен. А истината е, че при дефицит на В12 сме податливи на ракови заболявания.
Heдocтигът нa витaмин B12 вoди нe caмo дo aнeмия, a cъщo e мнoгo вaжeн зa нopмaлнaтa фyнкция нa нepвнaтa cиcтeмa. Пpи дeфицит възниквaт дeгeнepaтивни измeнeния нa мoзъкa и нa нepвитe.
Bитaминът e мнoгo вaжeн зa cинтeзa нa ДHK. Toвa e мaтepиaл, oт кoйтo ce cъcтoят нaшитe гeни, и в нeгo e зaпиcaнa цялaтa нacлeдcтвeнa инфopмaция. Пpи дeлeнe нa вcякa клeткa ДHK ce yдвoявa – cъздaвaт ce дoпълнитeлни кoпия, c кoитo инфopмaциятa ce пpeдaвa нa нoвa клeткa. Toзи пpoцec e бeзкpaeн, дoкaтo opгaнизмът e жив. И зa нeгo витaмин B12 e изключитeлнo вaжeн.
Люба МОМЧИЛОВА
