Днес насочваме вниманието си към изкуствените оцветители, които не само често, но и системно присъстват в ежедневния избор на консумирани продукти. Не всички са вредни, но повечето със сигурност – но по-важното е дали сме наясно с ефекта от натрупването им в организма си. Дали си даваме сметка, че действително онова, което сами бихме могли да си причиним със съзнателната употреба на вредни продукти или вещества, никой не е в състояние да ни причини.
Оцветителите се смятат за едни от най-опасните хранителни добавки. Първоначално са се използвали само естествени оцветители – екстракти от растения, плодове или животински продукти. През 1856 г. Уилям Перкин открил първия синтетичен оцветител. Най-напред изкуствените оцветители се използвали само в текстилната индустрия, но впоследствие започнали да ги влагат и в храните. Така през 1900 г. в американската хранителна индустрия се използвали вече близо 80 синтетични бои, които по онова време се добивали от въглищен катран. 37 години по-късно са направени изследвания и се оказало, че багрилата, получени на основата на бензидин и неговите производни, причиняват рак. Тогава
част от тях били забранени
Днес оцветителите се използват основно в сладкарството, производството на безалкохолни газирани напитки и сокове, сладолед, чипсове, снаксове, консервирани храни.
Оцветители, добавки и консерванти се влагат в много от храните и въпреки че са одобрени от Европейския съюз, те невинаги са безопасни. Някои могат да предизвикат дори астматични пристъпи, алергични реакции, хиперактивност при децата, други са още по-опасни и водят до рак и други тежки заболявания. За част от оцветителите, добавките и консервантите обаче няма преки доказателства за безопасност, затова с тях трябва да бъдем много, много внимателни.
Преди техните наименования са се изписвали изцяло, но през 1963 г. в Европа решили да ги заменят с една буква и цифров код. Така вместо сода за хляб и лимонена киселина например на етикетите се появили обозначенията Е500 и Е330.
Според Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните обаче съдържанието на оцветители, добавки и консерванти трябва да е отразено на опаковката. Но много често буквите и цифрите не ни говорят нищо.
Синтетичните са най-опасни за организма
Оцветителите биват три вида – естествени, синтетични и изкуствени. Първите се получават от плодовете, листата или цветовете на различни растения или пък са от животински произход и най-важното – са безвредни за човека. Естествените багрила за напитките най-често спадат към флавоноидите и каротеноидите. Антоцианините, обозначавани с Е 163, обагрят цветовете на растенията и техните плодове в най-разнообразни нюанси – розово, червено, синьо, виолетово. Тези съединения се съдържат в касиса, кожицата на черното и червеното грозде, ягодите и така нататък. Разбира се, обикновено оцветителите, които са естествени, са и по-скъпи. А по-евтините, досещате се, са синтетичните оцветители, които нямат еквивалент в природата и съответно са най-вредни за организма.
Установено е, че изкуствените оцветители и добавки могат да допринесат за покачване на риска от рак
(тестовете са проведени в Центъра по наука и публични интереси в Канбера) – поради което и са забранени в различни страни из целия свят. Те са от класа химикали, наречени полициклични хидрокарбони. Например тартразинът влияе върху астматиците, може да причини алергии, тироидни тумори, лимфоми, хромозомни повреди и хиперактивност.
Когато е възможно,избирайте храни с естествени оцветители
Много от елементите в плодовете и зеленчуците, които съдържат антиоксиданти, се използват като натурални цветни екстракти в хранителни продукти. Антоцианини, каротеноиди, куркуминоиди, хлорофил, както и оцветители, извлечени от грозде, червено цвекло, шафран, чили и други, са някои от натуралните алтернативи, които не застрашават човешкото здраве.
Кратка разходка из различните оцветители ни показва ясно кои вредят и кои са безвредни:
► от Е100 до Е199
Смята се, че част от оцветителите предизвикват кожни обриви, астма, алергии, екземи, хиперактивност при децата, а някои дори са канцерогенни. Дори натуралните оцветители не са на 100% безопасни – например яркочервеният Е120, извлечен от стрити насекоми. Счита се, че той предизвиква хиперактивност при децата.
► Оцветителите Е100 - безопасни
Куркумин (жълт оцветител №7), Е101 – рибофлавин (витамин В2), Е161b – жълт извлек от растения, Е160а – каротен, Е160с – извлича се от червен пипер, Е140 – хлорофил (зелен оцветител №1), Е160d – ликопен (намира се в доматите и грейпфрутите), Е163 – антоцианин – извлича се от цветя и растения, Е162 – оцветител, който се извлича от цвекло.
► Вредни оцветители са Е102
Тартазин (жълто № 5), Е110 – сънсет жълто (жълто № 6), Е123 – амарант (червено № 2), Е122 и Е124 понсо 4R (червено № 4) и Е127 – еритрозин (червено № 3). Тартазинът води до астматични пристъпи, алергии и тумори на щитовидната жлеза. Използва се за оцветяване на суши, конфитюри, зърнени храни, сладкиши и снаксове. Сънсет жълто се добавя в сладоледи, снаксове, зърнени храни, леки алкохолни и безалкохолни напитки като лимонада. Той предизвиква уртикария, алергии, запушен нос, хиперактивност, тумори на бъбреците, хромозомни увреждания, гадене и повръщане, нарушено храносмилане, загуба на вкуса изпотяване. Британската асоциация на хиперактивните деца HACSG не препоръчва храни, които го съдържат. А амарантът е опасно да се приема при бременност, тъй като води до увреждания в плода. Той се добавя в желирани продукти и различни пълнежи. Забранен е в много страни, сред които Русия, САЩ, Австралия и Норвегия.
► Е122 и Е124 понсо 4R
Това са деривати на въглищен катран, които причиняват алергии и астматични пристъпи. Е122 се влага в желирани продукти, а Е124 може да причини алергични реакции при астматици и хора с алергии към аспирин.
Еритрозинът също е тестван върху животни и се оказало, че причинява рак на щитовидната жлеза. Той има свойството да повишава нивото на хормоните на щитовидната жлеза и да доведе до хипертиреоидизъм. Червеният оцветител, който се добавя в сладкиши и снаксове, води и до чувствителност към светлината.
► Е104 се добавя в червила и одеколони
Жълтият оцветител Е104, който се добавя в червила и одеколони, също е забранен в САЩ и Норвегия. Е107 пък, който също е забранен в някои страни, се използва в безалкохолните напитки. Като него е и Е129 – добавян в подправки, храни и козметика. В някои страни оцветителите Е102, Е104, Е107, Е110, Е120, Е122 – Е133, Е142, Е151, Е153 – Е155, Е173 – Е175 и Е180 са забранени, но в други, сред които и България, са разрешени за употреба. Препоръчва се да се избягва и употребата на следните оцветители – от Е 173 до Е 175, Е 180, Е 160(b), Е 150 (а), Е 150 (b), E 150 (c), E 150 (d), E 120, Е 128, Е 131, E 107.
Абсолютно забранени за производство са Е103, Е121
► Консерванти – от Е200 до Е299
Консервантите се използват в бирата, виното, безалкохолните напитки, сушените плодове, соковете, оцета, продукти от домати и картофи. За канцерогенни сред тях се смятат консервантите от Е 210 до Е217, които намираме основно в сокове, газирани и ободрителни напитки, пастети с лют вкус. Опасни са и консервантите Е240 и Е 249, а също и Е330, Е131, Е240 и Е142.
Консервантите от Е230, Е231, Е232, Е233 и Е238 може да причинят раздразнение на кожата и да причинят дерматологични проблеми. Заедно с Е239 може да доведат до алергични реакции. Е233 причинява и затлъстяване.
За хипертониците са абсолютно непрепоръчителни консервантите Е250, Е252 и Е254. Първият се смята и за канцерогенен. Обикновено се добавя към кренвирши и наденици, но в някои държави употребата му не е разрешена.
Консервантите Е221, Е223, Е222, Е224 и Е226 водят до чревни разстройства, а Е338, Е340, Е339, Е341, Е407, Е461, Е450, Е462, Е463, Е466, Е465 причиняват стомашни разстройства. Обриви предизвикват Е311, Е313 и Е312. До повишаване на нивото на лошия холестерол водят Е230, Е321 и Е322. Като рискови за здравето се приемат и Е250 и Е251.
Опасни оцветители, добавки и консерванти се използват и при домашното консервиране.
Подготви Анелия ПОПОВА
