Д-р Алек Топов: В "Токуда" оперираме катаракта с нова апаратура за 10 минути!

Д-р Алек Топов е началник на отделението по офталмология към МБАЛ “Токуда Болница София” в София. То разполага с иновационна апаратура за лечение на катаракта, или т. нар. старческо перде, благодарение на която основните етапи на операцията се извършват напълно автоматизирано. Преимуществата на хирургията с фемтолазер д-р Топов обясни специално за читателите на в. “Доктор”.
 

---

- Д-р Топов, какво представлява катарактата и как се лекува през годините?
- Катарактата представлява потъмняване на биологичната леща на човека и е най-честото очно заболяване. Когато потъмнее лещата, това води до неясно виждане. Единственото лечение е оперативното - отстранява се катарактата и на нейно място се имплантира изкуствена леща. Това е най-често правената операция в света.

Когато започнах да практикувам офталмология през 1996 г., навлезе факоемулсификацията, което означава раздробяване на пердето с ултразвук. Този метод и досега се приема за златен стандарт в лечението на катаракта. Преди него разрезът на окото достигаше около 10 мм. В началото на прилагането на факоемулсификацията като техника разрезите бяха 3,5 мм, а в момента са 1,8 мм.

Но от две години в почти всички водещи клиники в света навлиза фемтосекундната лазерна катарактна хирургия. Тази иновация вече прилагаме и в болница “Токуда”.

- Какви са предимствата на новия метод?
- Идеята е 

да се намалят рисковете 

от извършването на мануални манипулации в окото. Фемтолазерът извършва първо изключително точни разрези на роговицата, абсолютно еднакви по размер и винаги на едно и също място. Ако се прави на ръка, понякога разрезът може да стане по-малък или по-дълъг. Ако мръдне пациентът, може да настъпят и други проблеми.

Второто преимущество на фемтолазера е, че има безопасен капсулорексис. Биологичната леща е разположена в капсула. За да можем да отстраним лещата, трябва да направим, най-просто казано, дупка в предната капсула с оптимален размер между 4,8 и 5,2 мм. Когато се прави на ръка, винаги има отклонения от този размер. Докато с лазер се получава размерът, който сме заложили, и капсулорексисът е винаги идеално кръгъл, точно в центъра.

В много научни статии вече се твърди, че при усложнени катаракти не трябва да се използва дълго ултразвуково време, а разчупването на ядрото трябва също да се извърши с лазер.

Досега разчупвахме и аспирирахме ядрото само мануално, докато фемтолазерът ни дава възможност да използваме съвсем малко енергия върху ендотела на роговицата. Така ще се намали и рискът от усложнения при роговицата. Едно от най-честите усложнения, допускано от по-млад и неопитен хирург, е помътняване на роговицата вследствие на използването на много ултразвукова енергия. След това се налага кератопластика. Така че фемтолазерът намалява и този риск.

- Колко време трае операцията с фемтолазер и пациентът в съзнание ли е?
- Самата манипулация с фемтолазер трае 4-5 минути и още толкова имплантацията на лещата. Общо цялата операция отнема между 10 и 12 минути.

На притеснителни пациенти,

които не желаят да бъдат будни по време на манипулацията, се поставя обща упойка. Иначе се практикува капкова анестезия на окото.

- Преди години офталмолозите чакаха пердето да узрее. Това нужно ли е сега?
- По-възрастните колеги и сега са привърженици на тезата да се изчака пердето да узрее и тогава да бъде оперирано. За съвременната хирургия това е абсолютно погрешен подход. Защото разрезите са максимум 1,8 - 2,2 мм, а биологичната леща е с диаметър 12 мм. Ако изчакаме катарактата да узрее, тя става изключително твърда и все едно разбиваме камък вътре в окото. Това крие огромни рискове, особено ако хирургът е по-неопитен. В такива случаи за предпочитане е да се направи операция по старата методика отпреди 20 години, с която пациентът би имал не прекрасно, но поне достатъчно зрение.

Абсолютна грешка е в днешно време при тази техника, с която усложненията са под 1%, даже под 0,5%, при това дребни, да се чака пердето да зрее.

- Бързо ли се възстановява пациентът след фемтолазерната хирургия?
- Пациентът може да вижда веднага след операцията. Но му слагаме превръзка, защото в зоните на разрезите се получават микроерозии на епитела. Те дразнят и има сълзене. Нужни са около 12 часа тези разрезчета да зараснат и пациентът да не усеща нищо. Шевове не поставяме. Те се правят само ако катарактата е презряла или е имало усложнение по време на операцията.

Мара КАЛЧЕВА