Д-р Лафчийски още лекува болни, дори на 85 години!

Роден е в село Врабево, Ловешка област, завършил е медицина в Софийския университет. Започва като млад лекар в Димитровград. Специализира детски инфекциозни болести в бившия ИСУЛ, а по-късно защитава специалностите “Гастроентерология”, “Невроинфекции” и “Тропическа медицина”. През годините работи по актуалните проблеми на медицината, разработва и публикува статии в много вестници и списания, които са свързани с профилактиката. Бил е и съдебен заседател, общински съветник в Комисията по здравеопазване, лектор в дружество “Георги Кирков”, активен член на БЧК и кръводарител. Награждаван е с орден “Кирил и Методий” втора степен.

Неговата истинска любов обаче си остава работата му. Дълги години е бил завеждащ на детското отделение в димитровградската болница, както и на инфекциозното. Днес неуморният медик, въпреки че е на 85 години, продължава да работи в клиниката “Янев клиник”. Пред неговия кабинет винаги има хора, защото той е популярен не само в Димитровград, а и в околните села и градове. “Годините не ми тежат - категоричен е д-р Лафчийски - тежи ми бездействието”...

И разказва как, когато пристигнал в Димитровград като млад лекар, го настанили на тавана на новооткритата болница. Поели го хирургът проф. Райко Райков, тогава главен лекар на болницата, и доц. Марсел Коен, завеждащ детското отделение. С добри думи си спомня и за подкрепата на проф. д-р Георгиев, който сега е прочут лекар в Канада...

Според жителите на Димитровград д-р Лафчийски е уникат и легенда. Не отказва на нито един болен, независимо дали са го потърсили през деня или през нощта. Един ужасен спомен обаче още кара д-р Лафчийски да потръпва от ужас, макар че оттогава е минало много време. В средата на 50-те години на миналия век в Димитровград постоянно възниквали епидемии поради лошите битови условия, при които живеели много семейства. Д-р Лафчийски си спомня, че по онова време изведнъж са легнали болни 124 деца от яслата. Проблемът дошъл от заразени яйца, купени от Ямбол, с които е била застроена супата. Децата са излекувани, а на Третия национален конгрес на българските лекари д-р Лафчийски представя доклада “Воден дизентериен взрив в нов промишлен град”. Този доклад прави такова впечатление, че известно руско списание му иска статия по темата. Така в същото това списание се появява статията “Салмонелоза Бранденбург в детска ясла в Димитровград”, която до 1972 г. е първата разработка по темата в България.

За едно нещо го боли днес д-р Лафчийски - за това, че болните са много повече от преди двайсетина години, а и стават все повече. И той, яхнал вярната си 35-годишна жигула, чака поредния звънец, за да тръгне към следващия болен. Да му пожелаем да го прави още дълго време!


Дора МИЛЧЕВА