Химията на любовта – хормони в действие

Хормоните, по-специално допамин, окситоцин, серотонин, са отговорни за биологичния компонент на любовта, емоциите и щастието. Ниското ниво на един от тях може да доведе до това човек да се чувства нещастен, недостатъчно обичан. Нищо чудно, че изразът: любовта е химия, е придобил широка общественост. Човешкият мозък произвежда много активни вещества - биогенни амини. Те са отговорни за “кристализацията” на чувствата, а впоследствие хормоните укрепват тези чувства.

Фенилетиламинът е отговорен за зараждащата се симпатия, той провокира влюбването, като се произвежда в мозъка в отговор на обекта, който е предизвикал интереса. Произвежда се заедно с други вещества - серотонин и допамин.

Освен това допаминът предизвиква чувство на удоволствие от общуването, кара ви да се съсредоточите върху определен човек. Този хормон предизвиква чувство за увереност в себе си.

Серотонинът е отговорен за промените в настроението и емоционалната лабилност. Нарича се още хормон на любовта, предизвиква чувство на удовлетворение и щастие. Но ако не е достатъчно, ще има любов-страдание, любов-депресия.

Окситоцинът помага за “изглаждане” на страданието и намаляване на безпокойството и напрежението. Той се произвежда в хипоталамуса и заедно със серотонина позволява да се образуват чувства на привързаност и нежност.

Удивително е, но е достатъчна само една прегръдка, за да се повишат нивата на окситоцина. Колкото по-самотен е човек, толкова по-малко окситоцин има, толкова повече страхове изпитва без този хормон на нежността.
Адреналинът е отговорен за учестяването на пулса при вида на обекта на любовта, както и желанието да направиш дори и невъзможното за него, а тестостеронът предизвиква привличане както при мъжете, така и при жените.

За много хора щастливият живот е свързан с материалното благосъстояние, но самото преследване на тази цел не ги прави щастливи. Това се дължи на хормона допамин, който бързо спира да се произвежда в отговор на обичайните стимули. Разбирането на хората за щастието се променя с появата на житейски опит.

Милена ВАСИЛЕВА