Оказва се, че възрастовите изменения имат не само реални минуси, но и съществени плюсове. Известно е как се променя външно човек, стареейки. Кожата губи своята еластичност. Носът видимо се увеличава. Но най-важното - променя се и неговият характер.
Как точно? В продължение на няколко десетилетия в Единбургския университет са провеждали изследване, което е показало следното: през живота си човек се променя радикално.
Съществуват два начина за изследване на възрастовите особености на характера. Единият начин е да се съберат голяма група хора на различна възраст и да се види по какво се различават. Другият начин - събира се група млади хора и се изследват в продължение на много години. Заедно с колегите си психологът Рене Мотус издирил стотици хора, които към онзи момент били навършили 66 или 81 години. С прекъсвания от няколко години им било предлагано да отговарят на серия точно подбрани въпроси.
“Доколкото успяхме да проучим двете различни групи хора и го направихме два пъти, нашето изследване съчета двата подхода”, казва д-р Мотус.
Изследването демонстрирало нещо много важно: с възрастта всички участници в проучването ставали по-мъдри, по-меки, с по-осъзнато отношение към живота, обществото и околните. “Може да се твърди, че през годините всеки се променя, в смисъл, не е напълно същият човек”, казва д-р Мотус. - Това особено се забелязва след 70 и 80 години. И тук се крие основната научна сензация.
7 тайни на хималайците срещу остаряване
Оказва се, че наред с възрастовия консерватизъм и загуба на интерес към живота, с отслабналата памет и доста по-слабата концентрация на вниманието, в тази “златна” възраст се откриват и несъмнени достойнства. Хората стават по-премерени в поведението си, по-устойчиви в някаква степен и по-малко нервни. А черти от характера, известни в психологията като “черната триада” - макевиализъм, нарцисизъм, психопатия, постепенно намаляват и дори изчезват. Понижава се рискът от антисоциално поведение. Цялата тази печеливша комбинация изисква преразглеждане на стереотипното отношение към хората в преклонна възраст, т.е., да не се отнасяме с тях като към заядливи мърморковци”.
По-рано се смяташе, че характерът на човека изцяло се формира в детството и съзрява най-късно до 30-годишна възраст. Но вероятно, според авторите на изследването, той съхранява “непостоянство и пластичност”.
“С възрастта хората стават по-приятни в общуването, твърди д-р Рене Мотус. - Те в по-голяма степен съобразяват своите житейски очаквания със заявки към обществото”.
Така че, от какво зависи формирането на характера? Например, нервната възбудимост като цяло, се понижава, но този, който е бил най-невротичен сред връстниците си на 11-годишна възраст, той ще си остане най-невротичен и сред връстниците си на 81 години.
5-те най-популярни митове за остаряването
“Характерът на човека не е издялан от камък и е в състояние да се променя, но има някаква основа, отличаваща един човек от всички останали”, отбелязва социалният психолог от Хюстънския университет Родик Дамиан.
Тъй като съзряването на личността като цяло, носи универсален характер, редица експерти отчитат неговата генетична програмираност, която е възможно да се е сформирала в хода на еволюцията. “Смятам, че е напълно обяснимо, освен това, колкото по-стар е човек, толкова по-бързо той се променя”, казва д-р Мотус.
Още не е изследвано какви тенденции ще се наблюдават у тези, които доживяват до 100 години. Едно изследване, проведено в Япония, където има много дълголетници, уж показва, че 100-годишните старци се отличават с повишено ниво на социална отговорност и общителност. Засега обаче не е ясно дали тези промени настъпват с възрастта или такива черти са били присъщи на тези хора поначало. Възможно е дори тези черти да обуславят тяхното дълголетие.
Трябва много ясно да се осъзнае, че характерът се променя не сам по себе си. Над това също трябва да се работи. От което силно зависи нашето благополучие в преклонна възраст. Например хората, способни към самоконтрол, се отличават с много добро здраве, докато невротичните жени често се сблъскват с неблагоприятните признаци на менопаузата, а хората “нарциси” страдат от самота, което на свой ред е рисков фактор за преждевременна смърт.
