Въпреки това в повечето случаи в паметта на хората, които са я преживели, остават предимно положителни емоции, дори ако причина за това състояние са били изключително болезнени наранявания. До този извод са достигнали белгийски учени, които са анализирали разказите на хора, преживели това явление и сравнявайки ги с мозъчната активност в състояние на безсъзнание.
Хората, които са имали такова необичайно преживяване, го описват като богато на емоции, с усещания, които не са свързани с телесното и тунели от светлина.
Д-р Стивън Лаурейс, невролог в Университета на Лиеж, който работи с хора в кома и вегетативно състояние, решава да направи такива изследвания, след като пациентите му започват да споделят с него за преживяванията си по време на клиничната си смърт.
„Аз продължавах да слушам тези невероятни истории по време на консултациите, - казва той. - Като се има предвид ненормалната активност в мозъка по време на спиране на сърдечната дейност или травма, спомените им бяха впечатляващо богати. За мен това бе много интригуващо.”
Има няколко хипотези, които обясняват появата на тези спомени: например, ограничаване на притока на кислород към мозъка или увреждане на зоните, които контролират емоциите.
Екипът на Лаурейс анализира над 190 документирани истории за преживяванията на пациенти, изпаднали в клинична смърт, и ги сравнява с истории за „смърт” по време на удавяне, спиране на сърдечната дейност, травма на главата. След това учените прибягват до статистически анализ и използват така наречената „Скала на Грейсън”, която позволява да се оцени интензивността на различните характеристики на клиничната смърт.
Най-често клинична смърт преживяват хората, попаднали в интензивно отделение след сериозна травма на главата. Често такива преживявания имат и хора, спасени от удавяне. При това разказите на пациенти се различават в зависимост от естеството на нараняванията, претърпени от тях.
Най-честата обща характеристика се оказва всепоглъщащото чувство на спокойствие. Следващото най-често срещано усещане е чувството за напускане на тялото. Много от хората са усетили промяна във възприятията си.
Само в редки случаи хората говорят за негативни преживявания. Много рядко пациентите са преживели клиничната смърт така, както я показват във филмите – с преминаващи пред погледа им спомени от минал живот или видения за бъдещето.
Екипът на Лаурейс сега се опитва да намери обективно обяснение на всички тези явления. За тази цел учените ще сканират мозъците на хора, които са във вегетативно състояние или кома, за да разберат от какви процеси в мозъка са предизвикани спомените за преживяванията по време на клинична смърт и по този начин да разширят представите на науката за човешкия ум.
Жертвите на огнестрелни рани ще бъдат замразявани
В екстремни ситуации пациентът не може да даде съгласието си, когато животът му е в опасност, и лекарите трябва да го спасят с всички възможни средства.
В Презвитерианската болница UPMC в Питсбърг, Пенсилвания, лекарите планират да започнат клинични изпитания на нова технология - въвеждането на пациенти с огнестрелни и прободни рани в състояние на анабиоза. Тази техника позволява на лекарите да спечелят време за спасението на организма след сериозни увреждания, които може да доведат до смъртта на пациента.
„Ние наистина спираме жизнените процеси, но не искаме да наричаме това анабиоза (зимен сън), защото прилича твърде много на научна фантастика. Затова решихме да го определим като аварийна консервация и реанимация”, казва д-р Самюъл Тишерман, хирург в болница UPMC и ръководител на клиничното изпитване.
Същността на технологията се състои в замяна на целия обем на човешката кръв със студен физиологичен разтвор, който бързо охлажда тялото и спира почти цялата клетъчна активност.
„Ако такава процедура се извърши на пациент, който е починал преди два часа, със сигурност няма да проработи, но ако той все още е жив и при това сериозно ранен, така можем да го спасим и да излекуваме всичките му увреждания” - обяснява д-р Питър Рий от Университета на Аризона в Тусон, който е участвал в разработването на методиката.
Предимствата на технологията за охлаждане на организма са известни доста отдавна. При нормална телесна температура - около 37 ° C - клетките се нуждаят от постоянна доставка на кислород за производство на енергия. Но когато сърцето спре, кръвта не носи повече кислород към клетките, а без кислород мозъкът може да живее не повече от 5-7 минути.
Но при по-ниски температури клетките се нуждаят от по-малки количества кислород, тъй като всички химически реакции се забавят в организма. Този ефект се проявява, например, когато човек пада в ледена вода: дори и половин час след като е спрял да диша, има шанс да оцелее.
Към трика с охлаждане на организма лекарите често прибягват преди операция на мозъка или сърцето. Пациентът се охлажда с лед, след което хирурзите разполагат с около 45 минути да оперират, без риск от критична загуба на кръв. Но в този случай охлаждането трябва да се извършва бавно и внимателно.
Когато пациентът е доведен до спешното отделение с огнестрелна или рана от нож, няма време за акуратно замразяване с пакетчета лед. Често се случва така, че сърцето му спира заради голямата загуба на кръв, а лекарите разполагат само с няколко минути да спрат кървенето и да накарат сърцето отново да тупти.
Но дори и ако кървенето е спряно, кръвта в организма все още остава критично ниска. В този случай, ако бързо се влее голямо количество кръв от донор, тялото ще изпита кислороден шок (твърде рязко увеличение), което може да доведе до реперфузни увреждания.
Проучвайки всички тези аспекти, учените разработват нова техника за съхраняване на пациента между живота и смъртта. За първи път този метод е тестван и демонстриран при прасета през 2002 г. Ръководител на изследванията е Хасан Алам от Университета в Мичиган.
По време на експеримента животните са били инжектирани със сънотворни, след което им били нанесени рани по тялото, които да имитират множество огнестрелни рани. Източили кръвта им и я заменили с охладен разтвор на калий или физиологичен разтвор, поради което температурата на тялото им спаднала до 10° С. След обработване на раните започнали постепенно да загряват тялото и заменили разтвора със собствената им кръв.
Резултатите били много благоприятни: всички прасета се събудили здрави - или самостоятелно, или след активиране работата на сърцето им. Не са били наблюдавани нарушаване във физиологичните и когнитивните им функции.
„След като проведохме този експеримент, самата дума „смърт” промени смисъла си. Всеки ден, работейки в болницата, обявявам смъртта на някой пациент: няма никакви признаци на живот, нито сърцето му, нито мозъкът му функционират. И всеки път, когато си слагам подписа на смъртния акт, знам, че всъщност моите пациенти не са мъртви. Странно е да ги изпращам в моргата, знаейки, че има шанс да ги спася”, признава Питър Рий.
Какво ще направят лекарите при постъпването на „подходящия” пострадал?
Първо, ще влеят физиологичен разтвор в сърцето и мозъка, тъй като тези органи са по-чувствителни към ниските нива на кислород. Понижаването на телесната температура до 10°С отнема около 15 минути. През това време пациентът е почти мъртъв: няма мозъчна и сърдечна дейност, нито капка кръв в тялото. В това състояние метаболитните реакции вече не протичат, а клетките придобиват способността да оцеляват без кислород. В същото време хирурзите ще разполагат с два часа да се справят с нараняванията, след което физиологичният разтвор отново ще бъде заменен с кръв. Ако пациентът не се събуди сам, ще бъде реанимиран изкуствено. Новата кръв бавно ще започне да загрява тялото, което ще елиминира риска от странични ефекти и други наранявания.
„Методът ще бъде тестван върху 10 пациенти. Резултатите ще бъдат сравнени с други десет пациенти, при които ще бъдат прилагани стандартните методи. След това ще се коригират грешките и отново технологията ще се тества при други десет пациенти. И така до тогава, докато не разполагаме с достатъчно данни за анализ ...”, казва Тишерман.
Милена ВАСИЛЕВА
Клиничната смърт е безболезнена
Клиничната смърт е рядко срещано явление
