Два милиона души в България са част от осиновяването. Поради наложената “тайна на осиновяването” семействата, осиновили дете, и техните проблеми остават скрити от обществото. На фона на световната практика, в която осиновяването е публично и е пример за подражание, у нас то все още е свързано с тайни, семейна интрига, болка и множество проблеми, с които се сблъскват родители и осиновени. 

За да променят обществените нагласи към осиновяването и да се свали тайната от него, у нас вече работи Българската асоциация осиновени и осиновители (БАОО). Има група за взаимопомощ на БАОО в интернет. По проект “Да не отхвърлим за втори път едно дете” Асоциацията заедно с Фондация “Лале” и Фондация ОУК и с финансовата подкрепа на спомоществователи беше заснет документалният филм “Триъгълник от любов”. Той представя за първи път у нас личните истории на биологични родители, осиновители и осиновени. Ето какво споделиха по темата на премиерата на филма в “Дома на киното” в София психоложката Мадлен Алгафари и телевизионната водеща Биляна Траянова. 

- Г-жо Алгафари, какво лично ви свързва с темата за осиновяването?
- Тази тема ми е много близка, защото едната ми баба (майка на баща ми) е осиновена, а пък с другата ми баба не съм кръвно свързана, защото майката на моята майка е починала при раждането. Но тази, която не ми е биологичната баба, е най-великата светица за мен. Първо, е отгледала майка ми, после - мен и сестра ми. Знам колко трудно беше за нея да ни каже истината. Започна с това: “Много ме е страх да ти кажа нещо - не съм ти истинска баба!”. Реакцията ми на 14-годишно момиче беше: “Глупости! Истинските баби обичат, истинските баби се грижат за децата. Ти ни обичаш и се грижиш за нас. Значи си истинска. Коя е тази баба, която ми е истинска?”.

Това, което по принцип прави психотерапията, е да вади тайни от нашето подсъзнание, които сме скрили от самите себе си. Нашето подсъзнание има свойството да закопава дълбоко всякакви травматични преживявания, защото понякога са помитащи и много тежки за преживяване. А ролята на психотерапевтите е акуширане на истината да излезе в полето на съзнанието. 

- Какво се случва с човек, когато научи истините за себе си?
- Това са истини, които няма как да помним на рационално ниво, защото на емоционално ниво ние помним всичките си преживявания, дори вътре от утробата на майка си.  Емоционалните спомени обаче работят на подсъзнателно ниво, чоплят отдолу и много често се превръщат в симптоми. 

Емоционалните спомени 

намират начин да говорят за себе си чрез симптомите. Всички терапевти виждаме какъв огромен ресурс от сили се освобождава от този човек, когато емоционалните спомени излязат в съзнанието. Ние губим много от енергията си, за да държим заключени тайните си. 

В момента, в който ми  каза истината, на баба ми й спряха проблемите с жлъчката и повече не й се появи нито един камък. От годините, в които е казала на майка ми, до времето, в което е преценила, че аз и сестра ми сме достатъчно големи, баба ми е мълчала. Когато вече всички знаехме, тя оздравя. Докторите се чудеха какво е направила със себе си. Всеизвестен факт е, че психиката влияе върху здравето. 



- Какво става с децата, които не знаят за осиновяването си?
- През тези 20 години, откакто се занимавам с психотерапия, много пъти съм работила с осиновени деца и с хлапета, при чието раждане е имало близнак, но е починал и родителите са скрили този факт. Тези деца имат усещането за огромна празнота, за невероятна бездна и не могат да си я обяснят. Често тези, които са изгубили близнака си, и тези, които са откъснати от биологичната майка и осиновени, говорят за себе си със следните изрази: “половината ме няма”, “все едно съм тук и не съм”, “нещо липсва и не знам какво е”. Всъщност огромна част от тяхната енергия не е тук и сега и това им пречи да живеят пълноценно, напълно здрави и щастливи. Когато тези истини бъдат открити, независимо дали са болезнени, или радостни, като ефект винаги носят намаляване на симптоматиката. Тоест истината винаги има терапевтичен ефект, тя лекува. Понякога е грозна, понякога страдаш, когато я научаваш, но това е временно състояние. Ако вече знаеш, имаш шанс и да преработиш травматичното преживяване, и животът ти да се отпуши, да тръгне в позитивна посока. 

- Трябва ли да се съобщи на детето кои са биологичните му родители?
- Това е доброволен акт. Но по-важното е всеки да има правото да потърси истината, осиновеният да има право да научи 

кои са биологичните му родители 

и когато вече е зрял, да избере сам дали да се запознае с тях. Разбира се, много е хубаво да бъде предварително инструктиран и подпомогнат в този процес. Детето се пита какво да прави, като разбере кои са биологичните му родители - дали да се изтърси изведнъж в живота на тези хора и да го преобърне, ако го направи, как да стане това, дали изобщо да го прави. За всеки конкретен случай има индивидуални стъпки, не е валидна универсална рецепта. 

Универсално важно е правото да зная истината за себе си. Защото това зашива изключително много рани. Много неща могат да бъдат излекувани в живота на едно осиновено дете, когато то разбере, че е било осиновено. Подкрепям казването на истината, но има значение как се казва тя, на каква възраст, с какви думи. Точно в тази насока работи Българската асоциация “Осиновени и осиновители”.  

---

Биляна Траянова: Децата може да се родят и от сърцето на осиновителя си

Биляна Траянова е актриса, тв-водещ, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни предавания. Биляна играе на театралната сцена, снима се в български и чужди продукции, докато през 2002 г. не основава собствена продуцентска компания. Започва да снима документални поредици на горещи теми, като наркотичните зависимости, алкохолизма, менталното здраве, осиновяването, насилието над деца, педофилията и др.

“Осиновяването е много съществена тема в моя живот. Моите прабаба и прадядо бяха заможни хора. Един ден баба ми каза, че те не са нейните родители. По време на Първата световна война, когато тя се е родила, баща й воювал на фронта. Той получил писмо, че жена му е умряла при раждането. Отговорът бил: “Не знам дали ще се върна жив, направете нещо за това дете, дайте го на хора, които ще го обичат”.

Нейните осиновители я приемат в дома си и правят всичко възможно тя да получи чудесно образование. Баба ми завършва училище в Букурещ, говори пет езика, но целия си живот посвещава на това да помага на сираци, на институция, която се казваше “Дом майка и дете”. Тя не прекара с нас нито една Нова година, нито една Коледа. Тя отдаде всеки миг на тези деца - от новородени до 3-годишни. Много време съм прекарвала с нея в дома. Тя помогна на много семейства да намерят своето дете. 

Пътувайки по света, много работя по темата за осиновяването. Виждам интересни ситуации. Само преди два месеца заснех за поредицата “Без багаж” индийка на 42 години, жена слънце, която е осиновила 108 деца. Децата в Индия се изоставят много често, особено момиченцата, защото е почти непосилно да  съберат зестра и не могат да омъжат своите дъщери. Тази жена изоставя своята кариера на дизайнер и започва да рисува картини по улиците и да ги продава, за да може да изпраща на училище осиновените 108 деца. Всеки ден я търсят хора, които я молят да помогне на дете, намерено в тоалетна, на гарата, на боклука. 
В България имаме претенциите, че сме много цивилизовани, напредничави. Но смятам, че българите сме много назадничави по този въпрос. Около мен има десетки приятелски семейства и познати с осиновени деца, но не искат да им кажат истината. Смятам, че лъжата е най-тежкият грях, който един родител има към своето дете. 

Сигурно трудно се казва на детето, че е осиновено. Но научих от баба ми, че освен биологически, децата може да се родят и от сърцето на осиновителя си. Това са божиите деца. 

Приветствам хората от Българската асоциация “Осиновени и осиновители”, че работят за това осиновените никога да не изпитват срам и болка, защото обществото ги сочи с пръст”, обясни актрисата. 

Мара КАЛЧЕВА