Методи Манченко споделя своя начин да живее здравословно и да работи за популяризирането на спорта сред децата. Журналистът разкри и че най-новият му документален филм е посветен на един алтернативен метод в медицината.
- Г-н Манченко, здравословно ли живеете?
- Опитвам се да живея здравословно, но човек предполага, а Господ разполага.
- Какво правите, за да сте здрав?
- Първо, не ям месо от осем години. Така се чувствам по-добре. Преди прекалявах с месото. А сега, като изобщо не консумирам, няма никаква възможност и да прекалявам с него. Наложих си дисциплина в храненето – ограничавам лакомията, която е голям порок. (Смее се) В Египет в началото на 2000 г. ми разчетоха датата на раждане и нумерологически ме определиха като човек, който обича да си похапва. Това ми тежеше и реших да си наложа ограничения в храненето. Златното правило е да не се прекалява с нищо. Освен това от 2-3 години нашето семейство пазарува само от биощанд. Купили сме специална кана за пречистване на вода. Сипваме от чешмата в каната и пием. Такова нещо трябва да има във всеки дом, където хората мислят за своето здраве. Защото не може да се пие непрекъснато минерална вода. Постепенно човек започва да мисли в тази посока – чиста храна, чиста вода. Цяла цивилизована Европа мина през тези неща. В Мюнхен например на всеки ъгъл има биомагазин, който предлага от храна до козметика.
Второ, спортувам три пъти седмично – играя баскетбол с приятели и съмишленици в залата на стадион „Българска армия”. Благодарение на този начин на хранене и на спорта нямам сериозни проблеми със здравето си.
- Сблъсквали ли сте се с българското здравеопазване?
- Има прекрасни хора, които работят на този фронт. Извън огромните проблеми с финансирането на системата, с контрола на харчене на средствата, смятам, че сме много разточителни в купуването на лекарства и вървенето в коловоза на съвременната доктрина за медицина. Човек трябва да се обръща и към изпитани методи, измислени по времето на Авицена, даже още по-назад – например медицината на древния Египет.
Не трябва да пренебрегваме
опита на Димков и Дънов,
помогнали на хора с различни здравословни проблеми. Съвременните постижения на медицината като техника, като начин на интервенция трябва да се съчетават и с различни от официалната медицина методи. Има съвременни разработки, от които нашата медицина бяга.
- Дайте пример?
- Например квантова физикална терапия по метода на германския хирург д-р Ердт. Смятам, че както преди петнадесетина години хомеопатията се наложи като метод на лечение и почти никой вече не задава въпрос какво е това и не повдига вежди, така ще се наложи и квантовата терапия. Сигурен съм, че студенти 4-5 курс от университетите трябва да намерят начин да разберат за какво става въпрос, да се опитат да го развият и да го приложат в практиката. Този учен-новатор и визионер – д-р Ердт, който е от семейство на потомствени лекари, свързва медицината с физиката, а не с химията.
- Какво представлява квантовата физикална терапия и какви здравословни проблеми решава?
- Направих документален филм за това, но още не съм го показвал на широката публика. Квантовата физикална медицина разглежда човека като система, съставена от енергийни полета. Това е доказано още в началото на миналия век. Схващането за квантовата реалност намира доказателства в много от откритията, за които бяха присъдени Нобелови награди във физиката през последното десетилетие. Ето защо според д-р Ердт по физически път,
с влияние върху енергийните полета
може да се регулира организмът, когато е излязъл от баланс, и така да се излекува.
Организмът по природа е нещо съвършено, в което няма отклонения като високо кръвно налягане, няма диабет, няма рак. Тези заболявания се развиват, когато енергийните полета, нормалните трептения на клетките, на техните ядра и молекули излязат от нормалните си стойности. Но тези процеси са обратими, когато се въздейства върху тях с физически излъчвания, с магнитни полета и т.н. Това е най-общо принципът на физикалната квантова терапия. Тя не въздейства по химичен път, с лекарства, а осъществява физични въздействия върху организма. Но докато физиците не си говорят с медиците и обратно, този германски специалист (д-р Ердт) намира общ език. Той се е учил от опита на много други преди него, за да разработи квантовата физикална терапия. В началото я е използвал, за да лекува настинки и по-леки болестни състояния. В днешно време методът е развит и успешно се преборва с автоимунни заболявания, а в последните години всички усилия са съсредоточени върху лечението на рака.
- Кой от последователите на д-р Ердт представяте във вашия филм?
- Д-р Щефан Щойбер – всъщност българин, роден в село Садина, Разградско, когото неведомите пътища господни са отвели в Германия в края на 60-те години на миналия век. Създал семейство там, имал 20 години зъболекарска практика, но след това се е прехвърлил в квантовата медицина и работи по метода на д-р Ердт. Случайно се запознах с д-р Щойбер, но това са знаци на съдбата, които човек трябва да следи, за да не ги пропуска. Надявам се чрез моя филм българите да се гордеят, че имат сънародник, който е помогнал на много хора. Д-р Щойбер има кабинет в Мюнхен. Но България може да припознае този нетрадиционен метод и да намери начин първа от европейските държави да подтикне своите млади специалисти, които са положили Хипократовата клетва, да развиват уменията, с които да съчетаят класическите си познания в медицината и нетрадиционните методи.
Каква е идеята на турнира „Васил Манченко”?
„Учредихме този турнир в памет на баща ми Васил Манченко заедно с брат ми Павел, сестра ми Даринка и майка ми Венета Георгиева. Баща ми е участвал в националния отбор по баскетбол на Олимпийските игри в Токио – 1952 г., и в Мелбърн – 1956 г., както и на две европейски първенства. Кариерата му продължи като спортен журналист и коментатор на Българската национална телевизия. Искахме с турнира в негова памет да дадем вдъхновяващ пример за децата, защото спортисти като баща ми от онова време са се пръкнали от нищото, след много трудно детство и спортът е бил начин те да се реализират. Това е ставало паралелно с развитието им като добри ученици и студенти. Например баща ми е завършил две висши образования – журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и ВИФ – сега Спортната академия. Нашето семейство организира турнира и осигурява предметни награди. Стимулираме отличници с добри спортни постижения. Всяка година подемаме някакъв социален почин. Първата година поправяхме баскетболните кошове в двора на Първа английска гимназия. А сега, като виждаме какво се случва в България и по света, решихме, че трябва да направим нещо за толерантността към бежанците. От украинската фамилия Манченко е ясно, че моят дядо е бежанец. През 1920 г. България е приела около 100 000 белоемигранти, които са създали тук военни и инженерни училища, катедри в университета, били са преподаватели, хора на изкуството и какво ли още не. А цяла Европа е приела тогава около милион от Русия след гражданската война. Така бежанците са огромна част от населението по цялата планета и цивилизацията върви с помощта на тези хора, които се интегрират към дадените общества”, обясни журналистът.
Мара Калчева
