Петкана Макавеева: Тук искаха да ми оперират бедрото, немски лекар ме спаси с хапчета!

Легендарната баскетболистка Петкана Макавеева е родена на 4 октомври 1952 г. Играла е за отборите на “Септемврийска слава” Михайловград, ЦСКА, “Академик” и “Левски Спартак”. С националния отбор печели сребърен медал от олимпийските игри в Москва 1980 г., и бронзов - от игрите в Монреал 1976 г. Има още сребро от европейското първенство в Будапеща 1983 г. и бронз от европейското в Клермон Феран 1975 г. Големите й клубни успехи са с отбора на “Левски” - два пъти носител на КНК “Лиляна Ронкети” (1978 и 1979 г.), а през 1984 г. вдига и Купата на европейските шампионки. Как живее сега любимката на феновете с най-точния мерник разказва самата тя в интервю за в. “Доктор”.

- Г-жо Макавеева, имахте ли травми по време на професионалната ви кариера в баскетбола?
- Имах частично разкъсване на ахилеса и възли по него от отскоците и натоварванията. Бяха страшни болки, не можех да си стъпя на краката. Надка Голчева имаше същия проблем. И понеже не трябваше да прекъсваме да играем, д-р Атанасов ни биеше инжекции и така продължихме. Друга голяма травма получих на европейското в Баня Лука 1980 г. На мача с отбора на Полша централната нападателка ме пресрещна, тури коляното и пресече бедрения ми мускул. Стана огромен кръвоизлив, бедрото ми се поду. Журналистът Пешо Хаджийски, Бог да го прости, беше с нас на това европейско и писа, че съм героиня. Играх с подут крак, влачех го, но трябваше да спася отбора - да не изпаднем извън шестицата. Е, спасих положението. Но после не можех да играя за “Левски” до края на годината.

- Как се оправихте?
- От “Левски” ме изпратиха в Германия при техния най-голям специалист травматолог за онова време. Направиха ми снимка. Имаха специален апарат, който снима мускулите. В България го нямаше този апарат. Като видя докторът какво е положението, само с хапове изчисти кръвоизлива за една седмица. Иначе проф. Шойлев искаше да ме реже и да чисти, защото се било калцирало, че не знам какво. Тогава щях да приключа с баскетбола. Но от клуба ме изпратиха при д-р Еленек в Берлин с още двама контузени състезатели. После продължих да играя.

Третата сериозна травма беше на зъбите. Играех за националния отбор. Бях застанала под коша за борба. Тогава Тодорка Николова от Пловдив проби, но я блъснаха и тя ме удари с глава. В резултат предните ми два зъба влязоха навътре. Д-р Попова се хвана за главата.

- Извадиха ли ви зъбите?
- Не, спасиха ги. Бяха счупени вътре в самата кост. После професорът дълги години ме даваше за пример на студентите. Шинираха ми горната челюст и поемах само течни храни. За шест месеца със шини в устата счупените ми зъби зараснаха. Имах късмет, че не съм късала връзки на колената. Че в онези години го нямаше проф. Тони Георгиев, който сега ги оправя за седмици. Тогава,

като скъсаш връзка, приключваш със спорта

А аз играх баскетбол 23 години, от които 15 г. в националния отбор.

- След като приключихте кариерата си на състезател, имахте ли някакви здравословни проблеми?
- Единственото е, че много напълнях. Спрях на 36 г. и десетина години си поддържах килограмите. Но изведнъж напълнях.

Скоро ходих при Иван Гарабитов и със специален режим смъкнах 10 - 12 килограма. Нещата стават с палмов сироп и 10 дни пълен глад. Но този хубав сироп ти дава всички необходими хранителни вещества, енергия и те засища. Същевременно прочиства организма от токсини, от плаките по кръвоносните съдове, чисти на клетъчно ниво. Прави се и гимнастика. Не е много сложна. Като за пенсионери. Това са 5 - 6 изометрични упражнения, нещо като йога. Потиш се, но не тичаш. Най-трудно ми беше упражнението за гърба - лягаш и правиш движения като попивателна. Но го правех горе-долу. Подложих се и на масаж на ставите с някакъв уред. Преди не можех да си свия колената. Бяха ми подути и колената, и глезените. Но сега се чувствам много добре. На процедурата при г-н Гарабитов се подложих заедно с още две мои приятелки - спортистки. Много съм доволна. Сега съм по-енергична. Вече се навеждам спокойно и си завързвам обувките. Преди не можех да се наведа. Бях станала 130 кг.

Мисля след новогодишните празници да направя още един курс на лечение при Гарабитов. Поне два месеца трябва да минат след първото отслабване. Искам да сляза под 100 кг. Преди си мислех, че като тичам с внука по градинките, ще отслабна. Ама не стана.

- Може би някакви хормонални лекарства са ви забавили метаболизма?
- Не, просто защото спрях изведнъж да се движа, да спортувам. Казах си: “Стига съм тичала! 23 години са достатъчни!” Взех си един хубав люлеещ се стол, само седях, гледах телевизия, четях вестници, книги. Когато се претеглих, се уплаших. Добре, че направих това отслабване. Сега се чувствам по-добре. Иначе все ми беше замаяно, все ми се спеше, не бях аз. А преди бях толкова жизнена. Казах си: “О, Петканче! Взимай се в ръце!”

- А как ви е кръвното налягане?
- Беше много високо и го вдигах рязко по емоционални причини. Понякога над 200, та тичах в поликлиниката при джипито да ми бие инжекции. На третия ден, откакто пих този сироп и правих останалите процедури, кръвното ми от 150 се смъкна на около 130.

Получи се от отслабването и от прочистването

Скъпичко е, но си заслужава. Плюс това ми оправи кашлицата. С изчистването на клетките спря и кашлицата.

- От какво е тази кашлица? Пушите ли?
- Обяснявам си я с праха, който дишах по залите. Иначе нито съм пушила, нито пуша.

- Продължавате ли с някакъв хранителен режим?
- Ето вчера и днес не ядох нищо друго освен грозде. Утре ще ям само грейпфрути и така ще карам на плодове една седмица. Човек трябва да прочиства организма си от време на време. А аз съм месарка, и на закуска мога да ям месо. Но не е много полезно да се яде месо постоянно. Защото не е и чисто. Нали тъпчат животните с хормони. Правих скъпата диета на Дюкан - с месо и салати - и смъкнах някой килограм. Но после качих рязко двойно повече.

- На коя медицина сте почитател - на официалната или на алтернативната?
- Аз ги комбинирам от време на време. Пия билкови чайове, но повече вярвам на медицината. Спрях кафето, защото Иван Гарабитов ми каза, че е по-добре да мина на чай и сокове. Ходя профилактично в годината на прегледи. Аз си плащам обаче, за да не чакам пред кабинетите. За по-сигурно отивам на частен прием. Джипито ми дава направление за мамография, но там пак си плащам. Може да е по-малко, отколкото без направление, но плащам. Скоро трябва да мина на профилактичен преглед и при гинеколог. Ходя редовно.

- Какъв ви е дневният режим?
- Ставам сутрин в 6 ч. Пия чаша с топла вода, тоалирам се и започвам да приготвям обяда. Откакто се появи внукът, спрях работа. В 8,30 ч. ми довеждат Мартинчо, който сега е на 3 години. Ако е хубаво времето, излизам с него. Сред майки с деца съм. Много е важно човек да поддържа връзка с млади, ентусиазирани хора. А не да се събира с бабички като мен. Целият квартал ме знае - баба Пепа с Мартинчо. Той ходеше на ясла, но един ден в яслата и после три дни беше болен. Затова си го гледам.

- А когато синовете ви Стефан и Златин бяха малки, как ги гледахте?
- Каквото кажеше д-р Кръстев в 14-та поликлиника, това правех. Но израснаха здрави момчета. Златин го отгледах в зала “Сливница”. Аз съм на тренировка и той отстрани в количката. Докато тичам, казвам на масажистката да му даде млякото или да му смени пелените. Доволна съм от д-р Даниела Хартман, която тогава беше доктор на отбора и ме съветваше.



Мара КАЛЧЕВА