Безопасен ли е приемът на аспартам? Как се отразява той върху телесното тегло? Тези два въпроса задават много наши читатели, както и почти всички, които пият по-големи количества безалкохолни напитки, съдържащи подсладителя аспартам. Често се натъкваме на информации, че това е вредно. Дали е така? Отговор на тези два въпроса ще откриете в коментарната статия на гастроентеролога д-р Стефан Митев - основател на Фондация “Инициатива за българско рационално общество (ФИБРО).
Обзорна статия в престижното научно списание “Food and chemical tonicity” анализира данните за безопасност на аспартама и регулациите за употребата му. Ето по-важните моменти от публикацията:
Аспартамът е 200 пъти по-сладък от захарта. Използва се в над 6000 различни вида продукти като безалкохолни напитки, десерти, мултивитамини и дори лекарства. Одобрен е за употреба преди повече от 30 години както от Американската администрация за храни и лекарства, така и от Съвместния експертен комитет на СЗО и ФАО по добавките в храните. Регулаторните агенции определят т.нар. допустим дневен прием съответно 40 мг/кг за Европейския съюз и 50 мг/кг на ден за САЩ. Според проучване от 2002 г. употребата на аспартам като подсладител в САЩ е само 10% от допустимия дневен прием. За да се достигне допустимият дневен прием на аспартам, възрастен човек с тегло 60 кг трябва всеки ден да пие около 4 литра безалкохолни напитки. Твърде малко вероятно е човек да изпие толкова много литри само за един ден. Но дори и тогава той ще приеме само един процент от дозата, която не води до никакви ефекти при дългосрочни проучвания върху животни.
Д-р Стефан Митев
Цитираната обзорна статия разглежда риска от възникване на различни заболявания при прием на аспартам. “Няма да се спирам върху данните поотделно, но заключението е следното. Епидемиологичните данни за нискокалорични подсладители и особено аспартам не подкрепят съществуването на съвместима асоциация с хематопоетични неоплазми, рак на мозъка, на храносмилателната система, на простатата и някои други неоплазми. Също така нискокалоричните подсладители не са свързани със сърдечносъдови инциденти и преждевременно раждане. Друга статия, този път от списанието “Critical Reviews in Toxicology”, завършва с думите: “проучванията не показват данни, подкрепящи връзката между аспартам и рак в която и да е тъкан. Тежестта на наличните данни е, че аспартамът като ненутритивен подсладител е безопасен при настоящите нива на консумация”, обяснява д-р Митев.
Аспартамът не съдържа никакви калории и консумацията му не би трябвало да се отрази върху телесното тегло. Нищо в медицината не трябва да се приема за истина, защото “изглежда” логично и очевидно. Човешкият организъм е изключително сложна система и всяко въздействие може да има неочаквани последици. Например напълно е възможно след консумация на нискокалорична безалкохолна напитка човек да се почувства доволен от себе си и да се “възнагради” с допълнителни калории от друг източник. Този феномен се нарича компенсация и съществуването му е подкрепено със солидни научни данни. Не трябва да се пренебрегва и потенциалният ефект на нискокалоричния продукт върху общия апетит на човека. Систематичен обзор в “International Journal of Obesty” от 2015 г. разглежда въпроса дали нискокалорични подсладители като аспартам, сукралоза и други влияят на телесното тегло. Най-точните данни се получават от т.нар. рандомизирани, двойно слепи, плацебо-контролирани проучвания с участието на хора. Заключението, до което стигат авторите на статията, е следното:
При всички случаи употребата на нискокалорични подсладители води до относителна редукция в енергийния прием и до по-голяма загуба (или по-малко наддаване) на телесно тегло. Трябва да се отбележи, че няма пример за дългосрочно проучване, при което употребата на нискокалорични подсладители води до релативно повишение на енергийния прием и телесното тегло.” Или казано по друг начин: данните от най-добрите проучвания, с които лекарите разполагат, са категорични - подсладителят аспартам не води до повишаване на телесното тегло.
Яна БОЯДЖИЕВА
