Стефка Берова: От 15 години съм с диабет

Стефка Берова е от обичаното поколение поп изпълнители, обикаляли години наред градове и паланки из България, радвайки публиката с незабравими концерти. Всъщност обичаната певица завършва първо НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов“ и в продължение на пет години работи в драматичните театри във Велико Търново, Варна и Народния театър “Иван Вазов“. Участва в телевизионния сериал “На всеки километър“, както и в няколко филма, между които “Вилна зона“ и “Време разделно“. След това завършва  Школата за естрадни певци към БНР и първия випуск на Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова.

По-късно става солистка на “Студио 5“ и оркестрите “Метроном“ - 1972 г., и “София“. Много популярна става с дуета си с Йордан Марчинков. Най-известната тяхна песен е “Семеен спомен за Поморие“, която печели през 1975 г. втора награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“. 

След разпадането на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да работи самостоятелно, изпълнявайки мелодични шлагери, а също и македонски народни песни.

Повечето от текстовете на песните й... са дело на Надежда Захариева. Берова има записани дуети с дъщеря си Косара Марчинкова.
Ето какво сподели за здравето, живота и мечтите си именитата певица и актриса.

- Г-жо Берова, какво ново около вас напоследък?
- Тъкмо се върнах в България, че от известно време пребивавам за дълго при дъщеря ми Косара в Италия. Тя е бременна в деветия месец, скоро ще стана баба на момченце. Терминът е на 16 април. Сега като тръгвах насам й заръчах да не ражда, преди да съм се върнала. След това живот и здраве ще остана да й помагам първите няколко месеца и преди есента едва ли ще се върна в София. 

Сега си дойдох, за да посетя един от лекарите, които ме лекуват, да си оправя някои документи, да си взема лекарствата. От 15 години съм с диабет, контролирам го с лекарства. Имам още 3-4 заболявания, но не искам да говоря за тях. Темата за болестите не ми е любима, всеки има някакъв проблем, дори на доста по-млада възраст от моята. 

Работата ми беше свързана с много нерви и напрежение - това нямаше как да не даде отражение върху здравето ми. Много пътувахме, имах 4 пневмонии, а не спирах да пея - нямах избор, концертите трябваше да се състоят. А сега приказните ни песни - и мои, и на колеги, не се пускат по радиата. От време на време може да се чуе някоя стара песен. А това, че продължаваме да работим и с наши пари да издаваме албуми, не се зачита. Затова се отказах и аз, и колегите от златното поколение на певците да правим нови продукции. Отказахме се да се борим. Не те пускат въобще по радиата, все едно, че те няма и не си бил творец. Това е някаква лудост, която започна веднага след 1989 г. Първите 4-5 години нямахме никаква работа, а сме певци - от това си изкарваме хляба. Хората бяха зле финансово. След което започнаха да се толерират фолкпевици. Аз направих 7 продукции с по 12-16 прекрасни песни, които 
изобщо не пуснаха в ефир 

Оказа се, че нашата държава и за мен, и за много от колегите ми е мащеха, а не свидна майка. Никой не мисли за никого. Сега вече ми е все едно. 

- Болно ви е много, разбирам...
- Толкова много пях, получих болести, майка и татко си отидоха без мен, детето ми порасна само - добре, че Господ го е пазил - аз бях все заета, все сама беше дъщеря ми. Въпреки това, получих 210 лв. пенсия. Но си мълча, защото Мустафа Чаушев миналата година го пенсионираха със 136 лв. Има българи с изкривени пръсти от труд, приведени до земята, цял живот копали и орали, а получават 36 лв. пенсия. Какво е това?! 

Затова не се оплаквам, аз не съм сама, дъщеря ми ми помага. В чужбина говорят, че средната заплата у нас е 1000 лв., а пенсията е 500 лв. Какво говорят тези хора? Лъжат, имам чувството, че с управниците живеем в различни реалности.

- Липсва ли ви пеенето?
- Да, много ми липсва. Не може цял живот да сме работили едно, а сега друго, но какво да е то? Няма какво друго да правя, аз това мога. Не харесвам песните на младото поколение, нито държанието им. Ние внимавахме да не обидим някого, как изглеждаме и т.н. Сега напротив - колкото по-глупаво и просташки се държат, толкова е по-интересно, кълчат се, обличат се, събличат се... 

- Как върви бременността на дъщеря ви Косара?
- Много добре върви, спокойна е, нито повръщаше, нито й ставаше лошо. Тя преди това беше отслабнала, все така хубава си е. Е, сега в деветия месец започна да й натежава. Тя по-принцип е спокоен човек, сега чака раждането. Надяваме се да роди нормално, защото така е по-добре и за детето, и за майката. Но ако бебето стане много едро, сигурно ще се наложи операция. Баща й на Косара, моят съпруг Данчо Марчинков, се е родил 5,4 кг - доста голямо бебе. Моето внуче преди 2 седмици беше 4,4 кг, а какво ще стане до края на бременността - не знам. Но всичко ще стане както Господ е отредил.  
Аз в Италия не ползвам никакви здравни услуги, защото не съм техен гражданин. Само пребивавам при дъщеря ми от време на време. 

Разчитам на нашите лекари 

Ето наскоро почина от рак прекрасната ми лекарка д-р Аделина Иванова, тя ми беше джипи. Преди това още един лекар от Първа градска болница почина при катастрофа. Той беше истински доктор, лекуваше със сърцето си, с доброта. И лекарите боледуват като всички хора, но с уважение си спомням за тези двамата.

- Какво е мнението ви за българската здравна система?
- Новият министър на здравето Москов нещо не се държи адекватно. Един лекар трябва да е човек преди всичко, а той не се вслушва в хората. Какви са тези пръстови отпечатъци, все заповеди, все нещо се променя. Какво искат от този измъчен народ? Не може да се разбере какво правят тези хора. Дадат ли власт на някого, може да е бил чудесен човек, после стане като звяр.

Иначе имаме чудесни лекари, те са в пъти по-добри от тези, които по чужбина съм срещала. Имам доверие на хората, които ме лекуват. Знам къде да отида за даден здравословен проблем и не ми отказват помощ.

- Как си обяснявате масовата заболеваемост у нас през последните години от сериозни болести?
- Първо - от нерви. Защото хората с вечните притеснения, които имат, ги удрят в нервите. В основата на всяка болест са нервите. Второ - толкова слаба, изкуствена и отровна храна консумираме, че как няма да сме болни?

Трето - не всеки има достъп до талантливите и добри лекари. Има хора, които даже не ги знаят, нямат представа къде да отидат, ако им се наложи. Има села, в които липсват лекари. Управниците в здравеопазването не чуват народния вопъл, демонстрират високо самочувствие и това е. Лекарствата са много скъпи у нас, а и ги няма, дори за раковоболните. Как няма да умират хората? Нямат хляб, нямат качествена храна, не им стигат парите, медицинската помощ, която ползват, е некачествена...

- Намирате ли разлика между храните тук и в Италия, където живеете при дъщеря ви?
- Да, намирам огромна разлика. Тамошната храна е много по-добра от нашата. Ние тук си казваме - е, ще се прежаля, ще ям каквото и да е. Но всъщност е много важно с какво се храним, за да сме по-здрави.

Аз съм сигурна, че хората от правителството и техните семейства пазаруват от други магазини. Иначе как, ако ядеш храната на народа, ще бъдеш здрав? Но има Бог, той гледа отвисоко, бави някой път нещата, но никога не забравя кой на кого какво е сторил. 


Маргарита Благоева