Всеки 25-и човек има генотип на кратък живот

Учени от исландската компания deCODE genetics открили, че всеки 25-и човек има генотип на кратък живот. Резултатите от проучването са публикувани в New England Journal of Medicine.

В работата си екипът се фокусирал върху идентифицирането на специфични генотипове, които са свързани с продължителността на живота. За целта е секвениран геномът на почти 58 хиляди човека от Исландия.

Оказало се, че 4%  от тях имат генотип, свързан със сърдечносъдови заболявания, рак и метаболитни нарушения. Носителите на генотипове, които причиняват предразположеност към рак, са имали с три години по-кратка средна преживяемост.

Нов генетичен тест открива изложените на риск от сърдечен арест

Освен това вариантът BRCA2, който се свързва с рак на гърдата, панкреаса и яйчниците, скъсява продължителността на живота със седем години, а вариантът LDLR – с шест години.

Първият също така повишава и риска от рак на простатата и преждевременна смърт от него. Последният вариант провокира високи нива на холестерол и сърдечносъдови заболявания.

През ноември 2023 г. учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис открили важна имунна молекула, свързана със стареенето и продължителността на живота. Резултатите от проучването са публикувани в списание Neuron.

Известно е, че няколко физиологични фактора са свързани с процеса на стареене: имунните реакции на организма, дисбаланс между производството на свободни радикали и антиоксиданти и нарушения на съня.

Любовта се крие в генетичния код

Преди това експерти установили, че генът Slpi се активира в менингите на възрастни животни. Също така било възможно да се определи, че неговият вариант, наречен IM33, присъства в плодовите мухи Drosophila и е способен да модулира съня.

Тези насекоми често се използват в генетични изследвания, защото имат кратък жизнен цикъл и лесен за изследване геном. Също така в друго изследване авторите са успели да открият, че цитокините могат да модулират поведението на животните.

Ето защо в това проучване екипът се фокусирал върху идентифицирането на всички имунни фактори, които могат да повлияят на поведението на експерименталните мушици.