Намаляването на обонянието предхожда определени неврологични състояния и е доказано, че замърсяването увеличава риска от тях. Ново проучване се опитва да свърже тези открития.
През годините изследователите започнаха да виждат връзки между замърсяването на въздуха и неврологичните заболявания, като Паркинсон и Алцхаймер. Въпреки че доказателствата се увеличават, учените все още не са разбрали как въздушните частици могат да повлияят на мозъка. Наскоро изследователи от Държавния университет при Пен изследваха възможните връзки между замърсяването, нашето обоняние и неврологичното заболяване. Те публикуваха констатациите си в списание “Е-Живот”, пише на сайта medicalnewstoday.com.
За хода на проучването изследователите са били особено заинтересовани от потока на гръбначно-мозъчната течност (CSF). CSF е течност, която обгражда централната нервна система (CNS), която включва мозъка и гръбначния мозък. Смяташе се, че действа като буфер, който защитава CNS, но с течение на времето учените са открили повече нейни роли.
Проф. Патрик Дрю, един от авторите на изследването, обяснява: “Все повече се осъзнава, че тази течност не само овлажнява мозъка, но може и да пренася “неща” от мозъка и областта на гръбначния стълб”.
Изследователите все повече се интересуват от ролята на CSF в изхвърлянето на отпадъци и как те се движат около CNS. Към днешна дата изследователите не са наясно какво управлява производството и изтичането на CSF.
Неврологичните състояния, като например Паркинсон и Алцхаймер, се характеризират с натрупване на дефектни или деформирани протеини. Учените искаха да разберат как замърсяването на въздуха влияе върху CSF. Но как съединенията във въздуха ще достигнат CSF?
Друг съавтор на изследването, студент от Университета “Йордания” - Н. Норвуд обяснява първата си идея: “Опитвах се да маркирам цереброспиналната течност с багрило за друг експеримент. Започнахме да виждаме тази боядисана цереброспинална течност да изтича през носа”.
Норвуд не е първият човек, който е предположил, че CSF може да излезе от мозъка през носа. Погледът към стари научни статии показва няколко препратки към тази възможност. Учените също отбелязват, че изследователите вече са показали, че намаленото обоняние понякога е ранен признак на неврологични състояния. Например изследване, публикувано в “Неврология”, заключава, че лошото представяне на теста за идентифициране на миризма може един ден да бъде полезен начин за предсказване на Алцхаймер, преди появата на класическите симптоми.
За да проучат това, изследователите унищожили обонятелните сензорни нерви при лабораторни мишки с цинков сулфат. Интересното е, че тези нерви са единствената част от CNS на бозайниците, която влиза в пряк контакт с външната среда. Както се очаквало, унищожаването на тези сетивни нерви премахнала възможността мишките да улавят миризми. Също така, “значително намалял” потокът на CSF през носа.
След това изследователите изследвали дали това е имало някакво въздействие върху мишките. Според проф. Дрю “животните и хората постоянно произвеждат CSF, така че ако тя не излезе, натискът ще се повиши. Но открихме, че налягането не се е увеличило, след като потокът от носа спря”. Авторите смятат, че системата компенсира това по други начини. Глимфатната система на мозъка, която е версията на лимфната система, може би играе роля тук.
Като се вземат предвид всички тези открития, изследователите предполагат, че с течение на времето замърсяването вреди на обонятелните сензорни неврони. Това води до промяна в потока или производството на CSF. Тъй като CSF е от жизненоважно значение за изчистване на метаболитен боклук от CNS, това играе роля в развитието на неврологични заболявания.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
