Ранното откриване на проблемите в развитието на децата в световен мащаб е смесица от напредък, предизвикателства и значителни различия между регионите. Много страни са въвели стандартизирани програми за наблюдение на развитието, а в други не се отдава нужното значение на изоставането в развитието.
Специализирани инструменти под формата на тестове помагат на лекарите и родителите да идентифицират изоставането в моторните, когнитивните или езиковите умения още в първите години. В развитите страни приложения и телемедицина позволяват на родителите да следят развитието на децата си и да се консултират с експерти дистанционно, което ускорява диагностиката.
Затварянето на здравни центрове и училища по време на COVID-19 обаче прекъсва редовните прегледи. Доклад на СЗО от 2023 г. отбелязва, че милиони деца са пропуснали рутинните проверки, което е забавило откриването на проблеми като аутизъм или слухови дефицити. В някои култури родителите избягват да потърсят помощ заради страх от стигма при съмнения за аутизъм или интелектуални затруднения, което отлага интервенцията. В същото време е установено, че деца с активно ангажирани семейства напредват повече.
Семейството е сърцето на ранната интервенция. То е първата линия на защита, основният изпълнител на терапиите и най-силният мотиватор за детето. Без неговото участие дори най-добрите професионални програми губят ефективност. Затова глобалните стратегии, като тези на УНИЦЕФ, все повече се фокусират върху „семейно-центриран“ подход, признавайки, че подкрепата за родителите е толкова важна, колкото и тази за детето.
Проучвания показват, че децата, диагностицирани и лекувани преди 3-годишна възраст, имат по-добри резултати. Ранната терапия при аутизъм може да подобри социалните умения с до 50%. Въпреки това глобално само 1 от 3 деца с проблеми се открива преди училищна възраст според Световната банка. В САЩ например Центровете за контрол и превенция на заболяванията отбелязват, че едва 30% от децата с нужда от специална подкрепа са идентифицирани, преди да навършат 5 години.
В Индия и Бразилия по специални програми се обучават местни здравни работници да разпознават признаците на забавяне в развитието на децата, което увеличава обхвата на скрининга. В Европа и Северна Америка се разработват AI-базирани инструменти за анализ на движенията и говорните умения на децата чрез видеозаписи, предоставени от родителите. В Швеция и Япония проверките на развитието са задължителни на всеки 3, 6, 12 и 24 месеца, което води до почти 90% покритие на ранната диагностика.
Понякога ранните тестове дават фалшиви положителни или отрицателни резултати което може да обърка родителите. Например еднократно забавяне в говора невинаги означава траен проблем, но изисква проследяване. Ранното откриване бележи напредък, но този процес е неравномерен.
Ключът е в повишаването на осведомеността сред родителите и инвестициите в достъпни здравни услуги, за да се хванат проблемите в „златния прозорец“ от 0 до 5 години, когато мозъкът е най-пластичен и формира до 90% от връзките си. Интервенцията в този период може да промени траекторията на развитието на детето в положителна посока.
