По повод 2 април - Световния ден за информираност за аутизма - разговаряме със специалиста по ранно детско развитие Станислава Чуринскйене за сигналите, които говорят за проблеми и за съвременния алгоритъм, по който те трябва да се терапевтират.
Визитка♦ Станислава Чуринскйене е консултант по ранно детско развитие, сертифициран оценител на детско развитие с тестовете CARS2 и DP3. Председател е на Сдружение „Всяка дума“ и едноименния център за ранна интервенция, радетел на медицинския подход за терапия на детското развитие, базиран на многобройни научни проучвания. Член е на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Съавтор на множество изследвания в областта на биологичните причини за проблемите в развитието. |
- Г-жо Чуринскйене, какви са сигналите за проблеми в детското развитие?
- Още от първите дни на бебето трябва да наблюдаваме дали то има нужния мускулен тонус, за да засуче от гърда. Много родители си казват, че в болницата са го хранили с биберон или че зърната са плоски и затова не засуква. Това не е непременно вярно.
Ако детето има нормален мускулен тонус, то ще засуче от гърда, въпреки че в болницата са го хранили с биберон. Често децата се раждат със стиснати юмручета, но след първите дни ги отпускат. Ако обаче детето си държи с дни и седмици юмручетата все така стиснати, това може да е сигнал за проблем. Също и ако е прекалено възбудимо – не спира да маха с ръце и крака през първите седмици след раждането.
Ако усещаме на допир мускулите му втвърдени или напротив – прекалено отпуснати, това пак е сигнал за проблем. Всяко бебе плаче и може да е неспокойно, но има бебета, които плачат денонощно, дори когато са нахранени, гушнати, обгрижени. Не е нормално бебето да плаче денонощно и да има нужда постоянно да бъде носено.
Притеснителен признак е и ако бебето повръща млякото на фонтан. Обяснението е „рефлукс“, но повръщането може да е свързано с ранна алергия към белтъка на кравето мляко, включително при кърмените деца. Защото майките се хранят с млечни продукти, труднопреработваеми протеини, които преминават през кърмата. Продължителният запек при кърмачета и при бебетата на адаптирано мляко до шести месец също е възможен фактор за проблем в развитието. Върви този мит, че ако бебето се кърми, може и десет дни да не се изхожда, защото усвоява всичко. Не е вярно. Трябва да има изхождане, и то регулярно.
Друг притеснителен сигнал са проблеми с кожата - атопичен дерматит със зачервена, суха кожа, неотзвучаващи обриви. Трудното захранване – ако минават седмици и месеци без успешно заместване на млякото, ако детето изобщо не иска да вкуси пюрета и обща храна, това също е притеснителен сигнал.
Понякога захранването върви нормално и изведнъж между първата и втората годинка детето стиска зъби и започва да яде само две до три храни. Резкият или постепенен отказ от храни също се отразява на развитието. Трябва да внимаваме, ако детето прави чести респираторни инфекции в първите шест до дванадесет месеца, без висока температура, или има чести диарии, или бронхиолити и бронхоспазми.
Около шестия месец на бебето трябва да чуем така наречената лепетна реч – та-та, ма-ма, ба-ба, га-га. Много често дечицата, които ще имат проблем в развитието, не сричкуват. Те започват да сричкуват отложено чак на около годинка и родителите погрешно го възприемат като проговаряне. Това обаче е поява на много закъснял лепет. Бебето трябва да има стабилен седеж на 6-и – 7-и месец, най-много в 8-и месец. След това вече нещата не са нормални. Важно е между сядането и прохождането да има интензивно пълзене с редуване на ръце и крака като паяче, но не да се влачи по лакти на корем.
Трябва да са включени и ръцете, и краката. Родителите да следят и за социалните жестове на детето. На въпроса „На колко годинки си?“ да показва пръстче за една годинка; „Колко голям ще пораснеш?“ – да вдига ръцете нагоре; „Къде е мама?“ – да се обръща и да я посочва; „Къде е лампата?“ – да поглежда нагоре и я посочва; да маха с ръчичка за здравей и за довиждане. Идват родители и казват: „Всичко му беше нормално на детето и изведнъж нещо му стана на около годинка и половина“. Но когато започна да питам дали на около годинка детето сочеше хора и предмети, махаше ли с ръчичка за чао и отговорът е „не“, значи не всичко е било нормално.
На около една годинка големите постижения на детето са социалните жестове, пълзенето, прохождането. Между 12-и – 14-и месец е много важно дечицата да се опитват да повтарят думички след родителите. Може да не повторят цялата дума, но поне първата или последната сричка. Реагирането на собственото име е задължително. Ако след деветия месец нататък се налага да повикаш детето по име двадесет пъти, за да реагира, има някакъв проблем.
Сериозен сигнал за проблем е липсата на очен контакт ако детето упорито избягва погледа на непознати или на хора, които среща сравнително често, макар да не избягва погледите на родителите си, които са постоянно около него. Най-тревожният сигнал за проблем в развитието е загубата на умения.
Ако към годинка детето е посочвало с пръст предмети, изпълнявало е прости инструкции като „вземи кубчето и ми го дай“, ако е повтаряло срички или части от думички, и само за няколко седмици е загубило повечето от тези умения, директно трябва да се отиде на консултация при опитен специалист по ранно детско развитие. Той трябва да прецени конфигурацията от всички притеснителни сигнали и да направи оценка какво наистина се случва с детското развитие.
Станислава Чуринскйене
- Кои са специалистите по ранно детско развитие? Ориентирайте родителите кого да търсят.
- Обикновено родителите отиват при педиатър. Истината обаче е, че педиатрите са претоварени и че нямат възможност да следят съвременните постижения в диагностиката и лечението на проблемите в развитието, които изпитват все повече деца. Нека това не звучи като критика към педиатрите. Те си имат и без това прекалено много работа. Но по принцип проблемите на детското развитие трудно се осмислят от консервативната медицинска общност.
Когато родителят се притесни, че при детето му нещата не се случват по най-добрия начин, трябва да отиде при консултант по ранно детско развитие – било то логопед, психолог или друг експерт, който с това се занимава. Най-важното в случая е да се направят международно сертифицирани тестове за детско развитие, адаптирани за българските условия. Неприемливо е да заведеш дете на година или година и половина за оценка и тя да се направи на око.
Детското развитие не се мери на око. Не е желателно също да се приложи единствено тест, създаден за целите на екипа на конкретен детски център. Най-добра работа вършат международно признатите тестове ДП-3 (Development profile-3), Денвър-2, а след втората година на детето може да се включи и теста CARS-2, който директно диагностицира разстройство от аутистичния спектър.
При CARS-2 има ос, разделена на три сегмента, и в зависимост от набраните точки показва къде в областта на аутистичния спектър се намира детето – в лекия, в умерения или в дълбокия аутизъм. ДП-3 и Денвър-2 показват обективно изоставане в различните сфери на развитие – двигателна, адаптивно поведение (доколко детето може да се самообслужва), социално-емоционална, когнитивно развитие и комуникация.
Това не са тестове за вундеркинди, а измерват естествените умения, които детето трябва да има в дадения момент на развитие. След като се обработят резултатите от тези тестове, родителят може да види графично кривата на развитие на детето – къде трябва да бъде и къде реално се намира. Когато се обърнат към някой специалист, който заявява, че детето изостава в развитието си, без да приложи обективен инструмент, родителят се хваща за сламка и си казва „Не, това не може да е вярно. Този си търси клиенти“.
За съжаление проблемът е толкова често срещан, направо е епидемия, че работа има за всички в тази област. Когато на родителите се покаже графичен резултат от тест, конструиран от големи научни екипи и адаптиран за българската популация, това много бързо ги мобилизира да предприемат нужната интервенция за преодоляване забавянето в детското развитие.
- Какъв е правилният алгоритъм на действие, когато се установи отклонение в детското развитие?
- Някои ще насочат детето към логопед, психолог, ерготерапевт и ще са прави, но не напълно. Защото това е едва третата стъпка в алгоритъма. Първо трябва да се приложи медицински подход. Ако не говори едно детенце, ако не се движи съответно на възрастта си, ако не може да общува адекватно с връстници, много неща не са се случили в неговия организъм, неговата централна нервна система не е узряла. Тези неща обаче се доказват с отклонения в биологични маркери.
Трябва бързо да се отиде на лекар, но не какъвто и да е лекар, а който дълбоко познава интегративната медицина, наричана и биомедицина. Предпочитам да използвам термина интегративна медицина, защото хората може да се заблудят от биомедицината – тя им звучи като да се пият билки, но това не се прави. Лекарят води родителите през откриването на всички причини, довели до забавяне в развитието на детето – било с аутистичен характер или друг. Забавянето в развитието, дължащо се на причини извън аутистичния спектър, е също толкова неприятно.
- Какви най-често са причините за проблеми в развитието?
- Генетични причини – това са мутации в гените, свързани с невромедиацията, със синтезирането и метаболизирането (усвояването) на базисни за развитието вещества, с извеждането на токсични вещества и с метилирането, което контролира отговора на стрес, преобразуването на храната в енергия и други жизненоважни процеси в организма.
Търсят се също нарушения в метаболизма на триптофан; наличие на токсични метали; дефицит на есенциални елементи, минерален баланс, витамини, аминокиселини; ендокринен статус; какво се случва по чревно-мозъчната ос (обикновено децата, които изостават в развитието си, имат значителни проблеми с червата); хранителни непоносимости. Това е голям набор от изследвания и обикновено резултатите им показват отклонения във всеки от изредените биомаркери.
- Колко лекари в България са обучени да се занимават с този тип интегративна медицина?
- Огромният проблем е, че те се броят на пръстите на едната ръка. От друга страна, добрата новина е, че изобщо ги имаме. Защото Западна Европа изостава драматично в разбирането на проблемите на детското развитие като медицински проблем и в медицинския подход. Най-големите проучвания и практически постижения се правят от специалисти в САЩ, защото там проблемът е огромен от години, обществото го е признало за проблем и се търсят решения.
Така че лекарите, които се занимават с детско развитие, „крадат занаят“ от колегите си в САЩ, като следят всички научни публикации. Намирането на обучен лекар е едното препятствие за решаване на здравословните проблеми, които водят до проблеми в развитието. Друго препятствие е, че сред много помагащи професии и в обществото като цяло върви митът за липсата на доказателства за връзката между определени биологични отклонения и проблемите в детското развитие.
Такова твърдение е фрапиращо несериозно и напълно невярно. Защото Google Scholar и Pub Med се пръскат от проучвания, убедително доказващи тази връзка вече 30 години. В края на миналия век по световни данни се падаше едно дете от аутистичния спектър на 20 000. В днешно време съотношението е едно дете аутист към 36. Това е огромен проблем и расте лавинообразно. Дано всички в съответните държавни структури да обърнат внимание преди да дойде моментът, в който на едно дете с проблем в развитието ще има едно дете без проблем (1:1)
Когато родителят е успял да стигне до така дефицитните специалисти по интегративна медицина, направи необходимата диагностика на детето и започне успешно лечение на биологичните причини, след това в работата с детето е нужно да се включат логопед, психолог, ерготерапевт или, ако се налага, друг поведенчески специалист. Защото освен да се лекува детето трябва да навакса уменията, които не е развило. Специфика на дечицата в аутистичния спектър е, че може да са много силни в едни умения, а да изостават в други базисни сфери.
Ранната и адекватна реакция е огромна гаранция за успех
Нека обобщя алгоритъма – още при първи съмнения за проблеми в развитието се отива при консултант по ранно детско развитие, който извършва оценка на детето със сертифицирани тестове; следващата стъпка е преглед, назначаване на изследвания и лечение при лекар по интегративна медицина; третата стъпка е включването в терапията на поведенческите специалисти – логопеди, психолози, ерготерапевти и др.
Мара КАЛЧЕВА
