Усещането, че нещо, което се случва в момента, сте го преживявали преди, въпреки че със сигурност знаете, че е невъзможно, е познато на повечето хора. Дежа вю се появява внезапно и обикновено трае само няколко секунди.
Често обаче оставя след себе си тревожно чувство. Някога обяснявали тези моменти с минали животи, пророчески сънища и „матрични проблеми“, но съвременната наука предлага по-убедителни и рационални интерпретации. Терминът „дежа вю“ произлиза от френското déjà vu, което означава „вече видяно“. В научен контекст това се отнася до субективно чувство за познатост в нова ситуация, което противоречи на рационалното знание на човека, че никога преди не се е сблъсквал с нея.
Именно това противоречие прави дежавюто толкова обезпокоително – изпитващият го е абсолютно сигурен, че е бил на определеното място за първи път, че е чул определени думи или е видял определен човек за първи път, но в същото време изпитва постоянно усещане, че всичко това му се е случвало и преди.
Психолозите подчертават, че дежавюто не е спомен в тесния смисъл на думата, а по-скоро усещане, я самото явление не се счита за разстройство и не показва психични заболявания или проблеми с паметта. Човек не вярва сериозно, че е пътувал в миналото или действително е преживял този момент. Това е, което отличава дежавюто от налудни състояния или нарушения във възприятието на реалността.
Проучванията сочат, че 96% от хората са запознати с феномена. Първите опити за разбиране на това състояние датират от 19-и век. Френски философи и лекари го описват като странно състояние на съзнанието, при което човек изпитва „илюзия на паметта“. Самият термин е въведен от философа Емил Боарак през 1876 г. и бързо се утвърждава в научната и популярната литература.
В ранните етапи на тези изследвания дежавюто се разглежда предимно в рамките на философията и психоанализата. То се свързва с работата на несъзнаваното, потиснатите преживявания и символичните повторения. В началото на 20-и век постепенно става ясно, че феноменът не се вписва в прости модели на погрешна памет и изисква по-сложно обяснение.
От средата на 20-и век наблюденията на пациенти с темпорална епилепсия играят важна роля в изучаването на явлението. При някои от тях усещането за вече видяно нещо се е появявало като част от аурата преди припадък
Това позволява дежавюто да се свърже със специфични области на мозъка, отговорни за паметта и разпознаването на познати стимули. Съвременните изследвания го разглеждат като интердисциплинарен феномен на пресечната точка на психологията, невронауката и когнитивната наука. Изучава се с помощта на невроизобразяване, експерименти с паметта и анализ на възприятието на информацията в условия на несигурност. Изследователите го обсъждат и в културен контекст.
Съвременният човек живее в свят на повтарящи се сюжети, визуални образи и поведенчески сценарии. Филмите, телевизионните сериали и социалните медии създават огромен брой модели, които мозъкът лесно разпознава в нови ситуации. Една нова ситуация може да изглежда като нещо, което вече е преживявана, въпреки че в действителност човек просто се сблъсква с комбинация от познати елементи. В същото липсата на реален и ясно разпознаваем спомен прави феномена толкова парадоксален.
|
♦ Докато в ежедневната реч думата „дежа вю“ се отнася до всяко чувство на познатост, учените разграничават няколко вида на това явление, вариращи по интензивност и структура на преживяването. ♦ Просто дежа вю. Проявява се като кратко усещане, „това се е случвало и преди“, без допълнителни емоции или сигурност, че знаете какво ще стане след това. Най-често се среща в ежедневието – по време на разговор, разходка, гледане на филм. ♦ Сложно дежа вю. Тук сякаш човек знае предварително какво ще кажат или направят другите. Може дори да се развие фалшиво чувство за способност да се предсказва бъдещето. Понякога това е съпроводено с чувство за нереалност. |
Магдалена ГИГОВА
