Износването на зъбния емайл е проблем, който невинаги е свързан с лоша устна хигиена. Човек може да мие редовно зъбите си и въпреки това постепенно да уврежда твърдия защитен слой върху тях заради храните и напитките, които консумира всеки ден.
Особено значение имат продуктите с висока киселинност – цитрусови плодове, плодови сокове, газирани и енергийни напитки, вино, домати, оцет и различни дресинги. При чест контакт със зъбите киселините могат постепенно да доведат до ерозия на емайла, чувствителност и видими промени по повърхността на зъбите.
Американската дентална асоциация определя зъбната ерозия като химическа загуба на минерализирана зъбна тъкан вследствие на действието на киселини. Процесът е различен от кариеса, при който важна роля играят бактериите и захарите, макар двата проблема да могат да съществуват едновременно.
Добрата новина е, че ежедневните навици имат значение. Изплакването на устата с вода след кисела напитка, ограничаването на продължителния контакт със зъбите и избягването на незабавното четкане могат да намалят натоварването върху емайла.
Как киселините увреждат зъбния емайл
Емайлът е най-твърдата тъкан в човешкото тяло, но не е неуязвим. Основната му минерална съставка е хидроксиапатитът, който може да започне да губи минерали при достатъчно кисела среда.
Често като ориентир се посочва pH около 5,5, под което рискът от деминерализация на емайла нараства. Това обаче не означава, че само стойността на pH определя колко опасен е даден продукт. Значение имат още продължителността на контакта със зъбите, честотата на консумация, буферният капацитет на напитката, както и съдържанието на калций и фосфати. Например някои млечни продукти могат да бъдат сравнително кисели, но да не проявяват същия ерозивен ефект заради минералния си състав.
При многократно излагане на киселини повърхността на емайла временно омеква. Ако това се случва отново и отново през целия ден, естествените възстановителни механизми в устата не винаги разполагат с достатъчно време да действат.
Затова има значение не само какво пием, а и как го правим. Една кисела напитка, приета по време на хранене, обикновено представлява различно натоварване от същото количество, отпивано на малки глътки в продължение на няколко часа.
Слюнката е естествената защита на зъбите
Слюнката има ключова роля за поддържането на равновесието в устната кухина. Тя помага за неутрализирането и отмиването на киселините и доставя минерали, участващи във възстановяването на повърхността на емайла.
Това обяснява защо сухотата в устата може да увеличи риска от проблеми. При понижено слюноотделяне защитата срещу киселинното въздействие е по-слаба.
Честото отпиване на кисели напитки също затруднява този механизъм. Всеки нов контакт отново понижава pH и удължава времето, през което зъбите са изложени на неблагоприятна среда.
Кои храни и напитки изискват повече внимание
Сред обичайните източници на хранителни киселини са лимоните, портокалите и останалите цитрусови плодове, плодовите сокове, доматите, оцетът, газираните напитки, спортните и енергийните напитки.
При готовите продукти в състава често могат да се видят лимонена, фосфорна или аскорбинова киселина.
Важно е да се знае, че надписът „без захар“ не означава автоматично, че напитката е щадяща за емайла. Захарта има голямо значение за развитието на кариес, но киселините могат да предизвикват ерозия независимо дали напитката съдържа захар. Американската дентална асоциация посочва, че и някои беззахарни газирани напитки могат да оказват ерозивно въздействие.
Това не означава, че цитрусовите плодове или доматите трябва да бъдат изключени от менюто. По-важни са честотата, начинът на консумация и общата грижа за устната кухина.
Не мийте зъбите веднага след кисело
Една от най-разпространените грешки е човек да посегне към четката веднага след консумация на кисела храна или напитка с идеята бързо да почисти зъбите.
По-добрият избор е първо устата да се изплакне с обикновена вода. След киселинна атака повърхността на емайла временно е по-уязвима и незабавното механично четкане не е желателно.
Някои препоръки посочват изчакване поне 30 минути, а Американската дентална асоциация съветва след кисели напитки да се изчака около час, за да има време слюнката да неутрализира средата и повърхността да се стабилизира.
След това зъбите могат да бъдат почистени внимателно с мека четка и паста с флуор.
Водата след хранене е една от най-лесните мерки
След цитрусов плод, сок, газирана напитка или ястие с повече оцет изплакването на устата с вода е прост начин да се намали количеството киселина, останало около зъбите.
Не е необходимо водата да бъде задържана продължително. Целта е остатъците да бъдат отмити, а слюнката постепенно да възстанови нормалната среда в устата.
При кисели напитки използването на сламка също може да ограничи директния контакт, ако тя е поставена така, че течността да преминава зад предните зъби. Не е добра идея напитката да се задържа или разлива продължително из устата.
Дъвката без захар подпомага слюноотделянето
Дъвченето на дъвка без захар след хранене може да увеличи отделянето на слюнка. Това подпомага естественото неутрализиране на киселините.
Дъвките с ксилитол са широко използван вариант, но ключовото при защитата от киселинно натоварване е стимулирането на слюнчения поток и липсата на добавена захар.
Това не заменя миенето на зъбите, почистването между тях и редовните профилактични прегледи.
Млечните продукти могат да бъдат по-щадящ избор
Млякото, натуралното кисело мляко и сиренето съдържат калций и фосфати. Има данни, че тези продукти могат да имат защитен ефект срещу ерозивното износване, макар резултатът да зависи от конкретната храна и начина на хранене.
Като междинно хранене по-щадящ вариант могат да бъдат и продукти, които не подлагат зъбите на продължителна киселинна атака.
При плодовете е по-добре киселите разновидности да се приемат като част от хранене, вместо да се похапват на малки количества през целия ден. Така броят на отделните киселинни атаки намалява.
Флуорът остава важна част от ежедневната грижа
Редовното миене с паста, съдържаща флуор, подпомага устойчивостта на зъбните тъкани и реминерализацията.
Флуорът обаче не означава, че човек може без последствия постоянно да излага зъбите си на кисели напитки. При ерозията най-важно остава намаляването на честотата и продължителността на киселинното въздействие.
Зъбите трябва да се мият два пъти дневно с мека четка и флуорна паста, без прекомерен натиск.
Кога промените по зъбите са сигнал за преглед
Ерозията може да се развива постепенно и в началото човек да не забелязва очевидна промяна. С напредването ѝ могат да се появят чувствителност към студено, топло или сладко, изглаждане на повърхността, промяна във формата на зъбите и по-видим жълтеникав оттенък, когато емайлът се изтъни и дентинът под него започне да прозира.
При подобни симптоми е добре да се направи преглед при стоматолог. Загубеният емайл не израства отново, затова ранното откриване има значение за ограничаване на по-нататъшното увреждане.
Особено внимание е необходимо при хора със сухота в устата, както и при гастроезофагеален рефлукс или състояния с често повръщане. В тези случаи киселините не идват само от храната – стомашното съдържимо също може многократно да достига до устната кухина и да причини ерозивно износване.
Най-важният подход е да се намали честотата на киселинните атаки, а не непременно да се премахнат всички кисели продукти от менюто. Вода след хранене, достатъчно време преди четкане, добра хидратация, паста с флуор и редовни стоматологични прегледи могат значително да ограничат риска и да помогнат зъбният емайл да бъде запазен възможно най-дълго.
