Много хора купуват бутилка минерална вода и продължават да я използват в продължение на няколко дни. След като съдържанието свърши, я пълнят от чешмата или диспенсера, без да се замислят дали опаковката е предназначена за многократна употреба.
Върху пластмасовите изделия обикновено има код, който показва от какъв полимер са произведени. Той помага за правилното им сортиране, но сам по себе си не е гаранция, че конкретният съд е подходящ за многократно използване, нагряване или съхранение на всякакви храни и напитки.
Как да разпознаваме различните видове пластмаса обяснява проф. Йонко Мермерски, цитиран от "Фокус". Според представените от него насоки някои опаковки трябва да се употребяват само по предназначение, а при други рискът нараства при нагряване, повреждане или неправилно почистване.
PET или PETE – код 1
PET, известен още като PETE, е най-разпространеният материал за производството на бутилки за минерална вода, безалкохолни напитки и сокове. Тези опаковки обикновено са предназначени за еднократна употреба.
Проф. Йонко Мермерски предупреждава, че продължителното им използване не е препоръчително. Особено внимание трябва да се обръща на бутилки, които са надраскани, деформирани, оставяни на висока температура или не могат да бъдат измити добре.
Основният практически риск при многократното пълнене е микробиологичен. Бактерии могат да се натрупат по гърлото, капачката и драскотините по повърхността. Затова канадските здравни власти не препоръчват повторното използване на еднократни бутилки, когато те не могат да бъдат старателно почистени и подсушени.
HDP или HDPE – код 2
Полиетиленът с висока плътност се използва за опаковки на мляко, препарати, козметика, играчки, някои бутилки и пластмасови торбички. Материалът е здрав и сравнително устойчив.
Според проф. Мермерски HDPE е сред предпочитаните видове пластмаса заради ниската миграция на вещества при употреба по предназначение. Той се приема и сравнително добре от системите за рециклиране.
Това обаче не означава, че всеки съд с код 2 автоматично е подходящ за храна или вода. Необходимо е да се следват указанията на производителя и да се провери дали изделието е предназначено за контакт с хранителни продукти.
PVC или V – код 3
Поливинилхлоридът е мек и гъвкав материал с широко приложение. Използва се при кабели, тръби, дограма, маркучи, строителни елементи, детски изделия и определени видове опаковки.
При производството му могат да бъдат влагани различни добавки и пластификатори. Затова PVC не бива да се използва за съхраняване на храна или напитки, освен ако конкретното изделие не е изрично произведено и обозначено за тази цел.
Проф. Йонко Мермерски посочва този вид сред материалите, към които потребителите трябва да подхождат с повишено внимание, особено при контакт с мазни продукти или при нагряване.
LDPE – код 4
Полиетиленът с ниска плътност се използва за торбички, фолиа, меки опаковки и определени видове бутилки. Той е гъвкав и устойчив на влага.
LDPE може да бъде подходящ за контакт с храни и вода, когато продуктът е произведен за такава употреба. Не е правилно обаче безопасността му да се определя единствено по цифрата в триъгълника.
Не трябва да се съхраняват горещи, мазни или киселинни продукти в съд, ако производителят не е посочил, че материалът е подходящ за тях. Това важи и за поставянето в микровълнова печка или съдомиялна машина.
PP – код 5
Полипропиленът обикновено е бял или полупрозрачен. Използва се за кутии за храна, кофички за млечни продукти, капачки, чаши и опаковки за сиропи.
Той издържа на по-високи температури от някои други разпространени полимери и често се използва за съдове за многократна употреба. Според проф. Мермерски PP се смята за относително безопасен материал по отношение на отделянето на вещества.
Термоустойчивостта обаче не означава, че всяка опаковка с код 5 може да бъде нагрявана. За микровълнова фурна трябва да се използват само съдове, които имат съответното обозначение от производителя.
PS – код 6
Полистиролът е евтин, лек и издръжлив материал. От него се произвеждат чаши за кафе, прибори за еднократна употреба, тарелки и кутии за храна.
Проф. Йонко Мермерски предупреждава, че този вид пластмаса не е подходящ за продължително съхранение на горещи храни и напитки. Високата температура и контактът с мазни продукти могат да увеличат преминаването на съставки от опаковката към съдържанието.
Затова в съдове от полистирол не трябва да се налива вряла течност и да се затопля храна, освен ако производителят изрично не е посочил подобна употреба.
PC и други пластмаси – код 7
Числото 7 обхваща различни материали, които не попадат в предходните шест категории. Сред тях може да бъде поликарбонатът, но кодът не означава автоматично, че всяко такова изделие съдържа бисфенол А.
BPA е използван при производството на някои поликарбонатни пластмаси и е свързан с опасения за въздействие върху ендокринната система. Американската Агенция по храните и лекарствата уточнява, че код 7 може да обозначава материал, съдържащ BPA, но не доказва непременно наличието му.
Проф. Мермерски определя тази група като една от най-рисковите и съветва потребителите внимателно да проверяват допълнителните означения, включително надписите „BPA free“ и „подходящо за контакт с храни“.
Кодът не е единственият ориентир
Европейската комисия посочва, че всички материали, предназначени за контакт с храни, трябва да отговарят на изисквания, които ограничават преминаването на вещества в съдържанието до нива, опасни за здравето.
Независимо от вида на пластмасата, потребителите трябва да спазват предназначението на опаковката. Еднократните бутилки не бива да се използват продължително, а повредените, надраскани, деформирани или миришещи съдове трябва да бъдат изхвърлени.
За всекидневна употреба е по-добре да се избере бутилка, създадена за многократно пълнене, която може лесно да се разглобява, измива и подсушава. Стъклото и неръждаемата стомана са практични алтернативи, но и те изискват редовно почистване.
