Ако искате да осигурите на организма повече полезни хранителни вещества, без значително да увеличавате приема на калории, зеленчуците са един от най-добрите избори. Сред тях особено място заема патладжанът – универсална храна, която може да бъде част от разнообразно и балансирано меню.
Сто грама суров патладжан съдържат около 25 калории, близо 1 грам протеини, 0,2 грама мазнини, около 6 грама въглехидрати и приблизително 3 грама фибри.
Съдържа важни витамини и минерали
Патладжанът доставя редица витамини и минерали, сред които витамин C, витамин K, витамин B6, тиамин, ниацин, фолат, магнезий, манган, фосфор, мед и калий.
Количествата на отделните микроелементи не са изключително високи, но зеленчукът има предимството да е нискокалоричен и да съдържа много вода и фибри. Затова лесно може да бъде включен в хранителен режим, в който се търси по-ниска енергийна плътност на храната.
Подпомага нормалното храносмилане
Едно от основните предимства на патладжана е съдържанието на хранителни влакнини. Фибрите са важна част от нормалната работа на храносмилателната система и подпомагат редовното изхождане.
Храните, богати на фибри, допринасят и за по-продължително чувство за ситост. Това е още една причина патладжанът да бъде подходящ избор за хора, които се стремят да контролират общия калориен прием.
Начинът на приготвяне обаче е от голямо значение – пърженето може значително да увеличи количеството мазнини и калории в готовото ястие.
Фибрите имат значение и за сърдечносъдовото здраве
Ползата от хранителните влакнини не се ограничава само до храносмилането. Приемът на достатъчно фибри като част от балансирана диета се свързва и с по-доброто сърдечносъдово здраве.
Разтворимите влакнини могат да ограничат част от усвояването на холестерола в храносмилателния тракт, включително чрез взаимодействие с жлъчните киселини.
Патладжанът съдържа и калий, макар да не е сред най-концентрираните негови източници. В 100 грама суров продукт има около 229 мг калий.
Лилавата кора съдържа антиоксидантни съединения
Характерният тъмнолилав цвят на много сортове патладжан се дължи на растителни пигменти от групата на антоцианините. Те притежават антиоксидантни свойства и участват в защитата на клетките от оксидативен стрес.
Едно от веществата, с които патладжанът е известен, е насунин – антоцианин, откриван най-вече в кората.
Антиоксидантите са част от причината специалистите да препоръчват менюто да включва разнообразни плодове и зеленчуци с различни цветове, вместо да се разчита на един конкретен продукт.
Има място в менюто за поддържане на костите
Патладжанът съдържа малки количества минерали като калций, магнезий, фосфор, манган и желязо, които участват в различни процеси в организма.
Не бива обаче да се разглежда като основен източник на калций или желязо – количествата им в 100 грама са сравнително ниски. По-важното е, че зеленчукът може да бъде част от разнообразен хранителен режим, който осигурява необходимите вещества за поддържане на нормалното състояние на костната система.
Допринася към дневния прием на желязо
Недостатъчният прием на желязо може да доведе до дефицит и в определени случаи до желязодефицитна анемия, чиито прояви могат да включват умора и слабост.
Патладжанът съдържа желязо, но количеството е сравнително скромно – около 0,23 мг в 100 грама суров продукт. Затова той не трябва да се приема като основен хранителен източник на този минерал, а като част от по-разнообразно меню.
Растителните съединения са обект на интерес и за мозъчното здраве
Патладжанът съдържа различни фитонутриенти и антиоксидантни вещества. Те представляват интерес за изследователите заради ролята на растителните антиоксиданти в защитата на клетките от оксидативен стрес.
Това обаче не означава, че консумацията на патладжан сама по себе си може да предотврати нарушения на паметта или други заболявания. За нормалната мозъчна функция са важни цялостният хранителен режим, физическата активност, сънят, сърдечносъдовото здраве и редица други фактори.
Може ли патладжанът да бъде опасен
Патладжанът принадлежи към семейство Картофови, известно още като семейство на нощниците. Към него спадат също картофите, доматите и чушките. Тези растения съдържат естествени алкалоиди, заради които понякога се твърди, че могат да предизвикват възпаление или да влошават ставни заболявания.
Наличните научни данни обаче не доказват, че зеленчуците от тази група причиняват възпаление при повечето хора. За здрав човек обикновено няма причина патладжанът да бъде изключван от храненето само защото принадлежи към семейство Картофови.
Ако забележите, че определени симптоми системно се появяват или се засилват след консумацията му, има смисъл да обсъдите наблюденията си с лекар, вместо самостоятелно да премахвате цели групи храни от менюто.
Алергията към патладжан е рядка
Както при почти всяка храна, възможна е и алергична реакция към патладжан, макар подобни случаи да са сравнително редки.
Симптомите могат да включват сърбеж, кожен обрив, подуване на лицето или устните, промяна в гласа и други признаци на алергична реакция.
При затруднено дишане, силно подуване или други тежки симптоми трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Как правилно да го приготвим
Преди употреба патладжанът трябва да бъде добре измит, а дръжката и горната му част – отстранени. Кората е годна за консумация и именно в нея се намира част от характерните пигменти на зеленчука. Ако обаче е прекалено твърда или жилава, може да бъде обелена.
Някои сортове имат леко горчив вкус. Традиционният начин за намаляването му е нарязаният патладжан да се поръси със сол и да се остави за около 20–30 минути. След това отделилата се течност и излишната сол се отмиват.
Тази стъпка невинаги е необходима при съвременните по-малко горчиви сортове, но може да бъде полезна според рецептата и начина на приготвяне.
Печенето е по-лек вариант от пърженето
Патладжанът може да се пече на фурна, грилова, задушава, сотира или да се добавя към сосове, яхнии и мусака. Меката му текстура го прави подходящ и за разядки, пюрета и различни зеленчукови плънки.
Пърженият патладжан остава една от най-популярните му форми, но при този начин на приготвяне зеленчукът може да поеме значително количество мазнина. Панировката и пърженето допълнително увеличават калорийната стойност на ястието.
За по-лек вариант може да бъде изпечен на фурна или на грил с умерено количество мазнина.
Когато се пече цял, е добре кората да бъде надупчена на няколко места с вилица. В зависимост от размера му обикновено е необходимо около половин час или повече, докато вътрешността стане напълно мека. След това месестата част може да се издълбае и да се използва за плънка, пюре, разядка или сос.
Как да го съхраняваме
Патладжанът е най-добре да бъде нарязван непосредствено преди приготвяне, тъй като след разрязване месестата му част бързо променя цвета си и качеството постепенно се влошава.
Целият зеленчук може да се държи в хладилник в продължение на няколко дни, като е добре да се използва, докато кората е гладка, стегната и без меки участъци.
Заради меката си консистенция, неутралния вкус и способността да поема ароматите на подправките патладжанът е особено популярен във вегетарианската и веганската кухня. Той може да замени месото като текстура в редица рецепти, макар хранителният му състав да е различен и да не съдържа същото количество протеини.
Ниската калорийна стойност, фибрите и разнообразните възможности за приготвяне го превръщат в лесен начин за добавяне на повече зеленчуци към ежедневното меню.
