Качеството на мускулите в областта на гърдите и гърба може да носи повече информация за сърдечното здраве, отколкото се смяташе досега. Ново проучване показва, че хората с по-плътна скелетна мускулатура в областта на торса по-рядко получават инфаркт и имат по-нисък риск от смърт през следващите 10 години.
Изследването е публикувано през 2026 г. в научното списание Radiology и е част от анализа на данни от голямото шотландско проучване SCOT-HEART. Учените са използвали изкуствен интелект, за да извлекат допълнителна информация от компютърни томографии, първоначално направени за оценка на сърцето и коронарните артерии.
Резултатите насочват вниманието не толкова към размера на мускулите, колкото към техния състав.
Качеството се оказва по-важно от количеството
Изследователите са анализирали изображенията на 1722 души, включени в SCOT-HEART между 2010 и 2014 г. Средната възраст на участниците е била 57,5 години, а малко повече от половината са били мъже.
С помощта на системата TotalSegmentator изображенията са обработени автоматично, като са измерени различни структури в организма – скелетни мускули, мастна тъкан, кости, бели дробове, черен дроб и части от сърцето.
Участниците са проследявани в продължение на приблизително десетилетие. За този период 106 души са получили инфаркт, а 133 са починали.
Една от най-ясните зависимости е свързана със скелетните мускули. При увеличение с 10 единици на показателя за мускулна плътност рискът от инфаркт е бил приблизително с 31% по-нисък. Същото увеличение е било свързано и с около 39% по-нисък риск от смърт през периода на наблюдение.
Това не означава, че 39% от хората с по-плътни мускули са били предпазени от смърт. Процентът описва разликата в риска, установена статистически при увеличаване на измерената мускулна плътност.
Любопитното е, че обемът на мускулатурата не показва същата зависимост. По-важен се оказва нейният състав.
Какво всъщност означава „по-качествен мускул“
При компютърната томография различните тъкани поглъщат рентгеновите лъчи по различен начин. Мускулите с по-висока плътност изглеждат по-светли на изображенията и обикновено съдържат по-малък процент мастна тъкан.
С други думи, човек може да има сравнително големи мускули, но това не означава непременно, че те имат благоприятен състав.
Когато в мускулната тъкан се натрупват повече мазнини, измерената плътност намалява. Подобна мастна инфилтрация се наблюдава по-често при обездвижване, напредване на възрастта и някои метаболитни нарушения.
„По-яркото изображение показва по-плътен и по-качествен мускул, който вероятно съдържа по-малък процент мазнини“, обяснява проф. Мишел Уилямс от Университета в Единбург, старши автор на проучването. Според нея натрупването на мазнини в мускулатурата и преди е било свързвано с неблагоприятно сърдечносъдово здраве.
Мастната инфилтрация в мускулите се свързва също с по-лоша физическа функция, метаболитни нарушения и инсулинова резистентност. Затова плътността може да отразява не просто силата на даден мускул, а по-широката картина на физическото и метаболитното състояние на организма.
И след отчитане на калция в артериите връзката остава
Учените са проверили резултатите и спрямо други фактори, които могат да влияят върху вероятността от сърдечносъдови проблеми.
След допълнително отчитане на количеството калций в коронарните артерии – важен показател за наличието на атеросклероза – плътността на скелетните мускули продължава да бъде свързана с риска от инфаркт.
Хората с мускулна плътност под средната за изследваната група са имали по-висока вероятност както да получат инфаркт, така и да починат през периода на проследяване.
Това прави показателя интересен за учените, тъй като информацията може да бъде извлечена от образни изследвания, които пациентът така или иначе вече е направил.
Самият анализ чрез изкуствения интелект може да бъде извършен много бързо, а идеята е в бъдеще подобни технологии да извличат допълнителни показатели от стандартните медицински изображения, без да се налага ново изследване на пациента.
Предпазват ли добрите мускули от инфаркт
Проучването не доказва, че по-плътната мускулатура сама по себе си предотвратява инфаркти.
Резултатите показват статистическа връзка, но не и пряка причинно-следствена зависимост.
Възможно е хората с по-добър мускулен състав да са физически по-активни, да имат по-добра физическа форма, по-благоприятно телесно тегло или други навици, които сами по себе си понижават вероятността от сърдечносъдови заболявания.
Обратното също е възможно. По-ниската мускулна плътност може да бъде отражение на заседнал начин на живот, напредване на възрастта, хронично заболяване, нарушения в обмяната или други процеси, които едновременно влияят и върху сърцето.
Затова резултатите не трябва да се тълкуват като доказателство, че изграждането на големи мускули на гърдите и гърба автоматично предпазва от инфаркт.
Става дума за показател за състава на мускулната тъкан, а не за външния вид или обиколката на мускулите.
Как можем да подобрим състоянието на мускулатурата
Физическата активност остава един от най-важните фактори за запазване на мускулите с напредването на възрастта.
Силовите упражнения са особено подходящи, тъй като натоварването стимулира мускулната тъкан и подпомага запазването на нейната функция. Не е необходимо тренировките да бъдат насочени единствено към гърдите или гърба – по-полезен е балансираният подход, включващ основните мускулни групи на цялото тяло.
Постепенното увеличаване на натоварването и съпротивлението е един от установените начини за подобряване и запазване на мускулната сила.
За повечето здрави възрастни редовните силови упражнения могат да се комбинират с ходене, бягане, плуване, колоездене или друга аеробна активност.
Значение имат и достатъчният прием на белтъчини, възстановяването, качественият сън и ограничаването на продължителните периоди на обездвижване.
При хора със сърдечносъдови заболявания, други хронични състояния или дълъг период без физическа активност подходящата интензивност на тренировките е добре да бъде обсъдена с лекар.
Какво може да последва
Откритието поставя интересен въпрос пред медицината – дали информацията за мускулната плътност може един ден да бъде използвана заедно с традиционните показатели при оценката на сърдечносъдовия риск.
На този етап подобно измерване все още не е стандартна част от клиничната практика. Необходими са допълнителни изследвания, които да покажат дали показателят подобрява достатъчно точно прогнозата и как би могъл да бъде използван при различни групи пациенти.
Изводът засега е по-умерен: не е важно само колко мускулна маса има човек. Съставът и състоянието на мускулната тъкан също могат да бъдат отражение на общото здраве – а според новите данни вероятно носят информация и за дългосрочния риск за сърцето.
