Биометричната кинезиология естествено надгражда приложната кинезиология. Тя по никакъв начин не изключва класическата рехабилитация, масажите или лечебната физкултура, но ни дава много повече инструменти за работа, особено с хроничната болка. Това е изключително важно за съвременния човек, тъй като неговите оплаквания много рядко са чисто физически и не засягат само конкретен мускул, сухожилие или периферен нерв. За тази иновативна и много полезна за здравето практика разговаряме с медицинския рехабилитатор Галя Цветанова.
Визитка♦ Галя Цветанова е медицински рехабилитатор-ерготерапевт, магистър от 2011 г. Има 15 години опит, 8 от които посвещава на работата с хронична болка. От 2016 г. е СКЕНАР терапевт. Изучава и работи с приложна кинезиология от 10 години, а с биометрична кинезиология – от 5. През 2026 г се дипломира и като биометричен кинезиолог. Създател е на Центъра за лечебна терапия и масаж „ Виталия“ в Плевен. |
- Г-жо Цветанова, познаваме добре класическия масаж и стандартната лечебна физкултура, но не и биометричната кинезиология. Как бихте обяснили накратко и на достъпен език какво представлява този метод?
- В кинезиологията здравето се разглежда като крехък баланс между три основни компонента: структурен (мускули, стави, сухожилия), метаболитен (биохимията на тялото) и психоемоционален. При хроничната болка и при повечето съвременни оплаквания винаги са въвлечени и трите. Днес ние сме изложени на огромно информационно и емоционално натоварване, а не толкова на тежък физически труд.
Ето защо е грешка да се концентрираме само върху мястото, където боли. Болката е просто крайна реакция и опит на организма да компенсира някакъв по-дълбок дисбаланс.
Мястото с болка се претоварва заради слабост другаде
И тъй като трите компонента са взаимно свързани, трябва да погледнем на организма комплексно. Именно затова при хроничната болка се доверявам на биометричната кинезиология, а не толкова на стандартната рехабилитация.
При нея не атакуваме директно болезнения участък, а търсим първопричината за страданието. Разбира се, в хода на терапията стигаме и до този участък, но никога не започваме с локални процедури. Ако лекуваме само там, където боли, пациентът ще усети временно облекчение, но щом си тръгне от кабинета и мине малко време, проблемът ще се появи отново. Целта, при работа с Биометричната кинезиология, е да се открие коренът на проблема, което прави лечението много по-бързо и трайно.
- При някои традиционни методи за рехабилитация често се налага да изтърпим известна болка, за да има ефект. Как Биометричната кинезиология успява да постигне бързи резултати, оставайки напълно безболезнена?
- В класическата рехабилитация работим основно с периферната нервна система. Там се налага да въздействаме директно върху мускулите, ставите, лигаментите и сухожилията. Това няма как да се случи без механично усилие – избутване, натискане, изтегляне, мобилизации или специфични манипулации. Всичко това е свързано с физическа работа върху тялото на пациента.
При биометричната кинезиология ние въздействаме през т.нар. склеротоми.
Това са специфични структури на нервната система, които ни дават директна връзка с централната нервна система – нашия команден център. По този начин директно показваме на главния мозък: „Виж, тук има нарушение!“. В кинезиологията има няколко начина да стигнем до нервната система. Единият е мануалното мускулно тестуване – при него работим с миотомите. Вторият вариант са локализациите върху тялото – чрез тях в приложната кинезиология работим с дерматомите.
Галя Цветанова
Докато склеротомите вече са нещо специфично и характерно за биометричната кинезиология. Чрез тях директно задаваме въпрос на централната нервна система. Тук се използва един много интересен принцип, внедрен от създателя на метода – руския лекар д-р Сергей Молотков. Това е концепцията за холографския образ. Според нея, всяка частичка, всяка клетка в тялото съдържа информация за целия останал организъм. И чрез въздействие върху конкретна клетка или зона може да се възстанови нормалната работа на абсолютно целия ни организъм.
Информацията, която нервната система получава през склеротома, се подава чрез специфични почуквания върху надкостницата. Те действат като вибрация и всеки един сигнал се възприема веднага от мозъка. Това е като кодиран език – зависи колко пъти ще почукам и какви сигнали ще подам към системата, за да получа нужната информация. Тези сигнали са напълно безболезнени.
Почукването ни показва нивото, на което трябва да работим – дали проблемът е на мускулно-сухожилно ниво, дали е свързан с гръбначния стълб и неговите сегменти, или има връзка с вътрешен орган, биохимията и енергията в тялото.
- Как помага това?
- Благодарение на метода на д-р Молотков и тези специфични склеротомни провокации, ние се насочваме директно към конкретното ниво на дисфункция. Така пропускаме дългата работа „на сляпо“, при която се чудим откъде да започнем. Разбираме на кое ниво нервната система е готова да реагира, при конкретния проблем на човека. Въздействаме там, където е важно за организма. Няма го силното натискане и изтегляне, чистата силова работа, позната от другата рехабилитация, и точно затова методът е безболезнен.
С конкретни стимули ние задаваме правилната команда, като винаги проверяваме отговора чрез индикаторен мускул
Това е мускул с нормален тонус (нормотоничен), който чрез нашите провокации ни показва какво се случва в организма. Ако при провокация тонусът му не се промени, значи на това място няма какво да правим. Ако обаче промени тонуса си, това е знак, че на даденото ниво има проблем, който е важен за организма в момента, и трябва да се работи с него.
Чрез промяната в тонуса на този индикаторен мускул мога да определя точното ниво и зоната, която трябва да бъде обработена.
- Как патологичните импулси, които улавяте и коригирате чрез биометричния метод, променят двигателния стереотип в ежедневието ни?
- Един от най-сигурните начини да разберем, че даден човек има нужда от терапия, е, когато открием нарушение в правилния модел на ходене. Нека го обясня просто: когато правим крачка напред с десния крак, се задейства неговата флексорна група мускули (сгъвачите). В същия момент мозъкът трябва едновременно да изпрати команда към противоположната (лявата) ръка, която също влиза във флексия и се изнася напред.
В същото време едноименната ръка (дясната) прави автоматично движение назад чрез своята екстензорна група мускули (разгъвачите). Това е нормалният двигателен модел, който е основата на нашата физическа активност. Когато имаме нарушение в този биомеханичен модел – проверяваме, докато човекът е легнал или е заел поза в крачка, веднага виждаме къде е сривът
Нарушението може да се прояви само при едната крачка или и при двете. Това ни дава ценна информация. Ако проблемът е едностранен (само при едната крачка), той по-скоро е структурен. Тогава търсим увреда в конкретни мускулни вериги, сухожилия или периферни нерви.
Когато обаче нарушението е двустранно, преминаваме към вегетативната нервна система. Наблюдаваме дали и двете ръце показват еднаква реакция. Дали мускулите са в нормотонус (нормално състояние), или са изпаднали в хипертонус (повишена активност) или хипотонус (понижена активност). Според това как точно е променен тонусът и как е нарушена крачката, аз се насочвам към съответната зона на нервната система.
Тялото само ни води: реакциите при тестването ми показват в каква посока да продължа работата си. През чистата класическа рехабилитация аз няма как да стигна до тези нива – няма как да отработя баланса на вътрешен орган или да вляза толкова дълбоко във вегетативната нервна система. Именно това е огромната стойност на биометричната кинезиология: тя не ни ограничава само в рамките на мускула и периферния нерв.
Методът ни позволява да влезем директно в онзи отдел на нервната система, който е готов да реагира най-добре на нашето въздействие, и да го синхронизираме, според специфичните симптоми на човека.
Милена ВАСИЛЕВА
