Божил Димитров и Слав Петров: Зависимият трябва да признае, че е безпомощен пред алкохола

Божил Димитров и Слав Петров са били зависими от алкохола, а от 2019 г. помагат на други хора да се борят със своите зависимости в Центъра по лечение на зависимости “Само днес” във Варна. И двамата се дипломират като психолози и вече работят по модела “Минесота” в Държавната болница за лечение на алкохолизъм и наркомании в Суходол. 

Отделно, Димитров и Петров имат кабинет за най-съвременна терапия на зависимости в Медицински център “Хирон“ в София. Същевременно, са доброволци в обществото “Анонимни алкохолици“ и самите те се възстановяват по духовната програма “12 стъпки”. 

- Какво ви провокира да помагате на хора със зависимости?

- С.П. Спрях да пия през 2017 г. в групите на „Анонимни алкохолици“. Там се запознах и с Божил. Съдбата ми е да помагам на хора със зависимости, тъй като съм минал през този проблем и продължавам. Алкохолизмът иска постоянно възстановяване. Продължавам да ходя в групи на „Анонимни алкохолици“ и виждам объркването при хората, които страдат от тази зависимост. Те трудно приемат, че имат проблем. Изпитал съм тези неща и съм приел като кауза идеята да помагам на зависимите. 

- Б.Д. Алкохолизмът изисква ежедневно и доживотно лечение. Затова казвам, че съм алкохолик. И въпреки че съм спрял да пия, посещавам „Анонимни алкохолици“. Там не се искат пари. Всеки, който има желание, може да ги посещава и ще бъде приет безрезервно. Много лекари насочват пациентите си към „Анонимни алкохолици“, след като са ги подложили на детоксикация и медикаментозно лечение. 

Ние със Слав отделяме от времето си и помагаме в групите като доброволци. Не употребявам алкохол от 2012 г., оттогава започнах да посещавам „Анонимни алкохолици“. В един момент осъзнах, че това да съм до други страдащи със сигурност помага и на мен, и е част от моето собствено възстановяване. Така започнах да посещавам всяка седмица болници, затвори, предприятия, където има страдащи. По този начин и аз оставам трезвен и нямам желание да пия. 

- Какви са размерите на алкохолизма в България?

- С.П. Според статистиката става въпрос за поне 250 000 души с алкохолизъм в България

Болестта е коварна, защото кара човека да я отрича. Обикновено такъв човек упорства, че няма проблем с алкохола. Казва: „Комшията е два пъти по-зле от мен“ и си намира постоянно подобни обяснения. Затова алкохолизмът е труден за лечение.

- Б.Д. Когато на мен ми казаха приятели и от семейството, че имам проблем с алкохола, отговорих, че не е така, защото съм с образование, ходя на работа, плащам си сметките и просто пия като другите. Но вътрешно усещах, че имам проблем, защото мислех какво да направя, за да не ми личи, че пия. Понеже очите ми се зачервяваха, започнах да си ги присвивам, да си слагам капки. Обаче продължавах да отричам, че съм алкохолик. 

Групите на „Анонимни алкохолици“ помагат най-много за това да осъзнаеш проблема си. Там никой не ти казва, че си алкохолик. Има един период, в който споделяш и сам достигаш до признанието, че си алкохолик и че имаш нужда от лечение. Наистина в България много хора пият алкохол – и мъже, и жени. Но от всички пиещи 2 до 7% ставаме алкохолици. 

- Какво представлява моделът „Минесота“ за справяне със зависимости?

- Б.Д. „Анонимни алкохолици“ се заражда през 1935 г. и дава отлични резултати. Това е забелязано от известния американски психиатър д-р Уилям Силкуърт – ръководител на клиника за зависимости и решава да основе център за възстановяване от алкохолизъм, в който да съчетае опита на специалистите и този на „Анонимни алкохолици“. Вторият такъв център се създава в щата Минесота и затова моделът се казва „Минесота“. 

Признаци и етапи на алкохолизъм, за които не знаете

На него се базира филма със Сандра Бълок „28 дни“. В САЩ държавата осигурява всичко за 28 дни на всеки алкохолик, желаещ да се въстанови. За 28 дни не може да бъде излекуван един алкохолик или наркоман. Идеята е за това време той да осъзнае проблема си. 

Със зависимите работят психолози, психотерапевти, психиатри. Те коментират с групите как се стига до рецидив. В дневник на емоциите всеки споделя през какви чувства минава през деня, защото много често един зависим не може да разпознае емоциите си. Останал е някъде в детството или в пубертета. 

- С.П. В групите се обсъжда какви поражения търпи човек заради своята зависимост в социалния живот – дали загуба на приятели или приятелки, изгонване от работа и невъзможност да се задържи задълго на някоя длъжност... Важно е човек да осъзнае, че зависимостта разрушава живота му. 

Б.Д. В модела „Минесота“ ние със Слав сме консултанти от „Анонимни алкохолици“, които са се възстановили по 12-стъпковата програма. Но за работата в модела „Минесота“ получаваме заплащане. Когато на страдащите им свърши лечението по модела „Минесота“, те се насочват към групите на „Анонимни алкохолици“, където се извършва социализацията.   

- Медикаменти включват ли се в модела „Минесота“?

- Б.Д. В Първо отделение в Суходол отиват новопостъпилите и за да дойдат на себе си, за една седмица правят детокс и приемат лекарства. След това постъпват във Второ отделение, където всъщност, се прилага моделът „Минесота“ в продължение на пет седмици, без да се използват медикаменти. Страдащият вече е на себе си, може да вниква в нещата, взима участие в групите.

Всеки участник в „Минесота“ автоматично се насочва към сбирки на „Анонимни алкохолици“, каквито се правят веднъж седмично в Суходол. А след като излезе от болницата, веднага човекът трябва да се свърже с група на „Анонимни алкохолици“ навън, за да се поддържа трезвен. Защото е илюзия зависимият да мине програмата и да реши, че е излекуван. 

- Моделът „Минесота“ само за алкохолизъм ли се прилага?

- Б.Д. Не, прилага се за абсолютно всички зависимости, като се започне от храна, секс, хазарт, наркомании, алкохолизъм, компютърни игри. Първата стъпка в модела „Минесота“ е зависимият да признае, че е безпомощен пред алкохола, че животът му е станал неуправляем. Вместо думата алкохол, се поставя всяка от другите зависимости. Например: „признавам, че съм безпомощен пред веществото (хазарта или нещо друго)“.

- Има ли възрастово ограниечение за участие в програмата?

- С.П. Пациентите трябва да са навършили 18 години. За съжаление, за зависимите на 15 – 16 години в България положението е много страшно, защото дефакто няма къде да се лекуват. В цялата страна само един център за зависимости – „Трамплин“ в Банкя, приема малолетни. 

- Защо моделът „Минесота“ е толкова ефективен в лечението на зависимости? В Суходол отчитат 50% успеваемост, при положение че в САЩ тя е 20%.

- Б.Д. Защото със зависимите работим в мултидисциплинарен екип. Работим заедно психиатри, психолози, консултанти от „Анонимни алкохолици“, медицински сестри, като нито един от нас не е най-важният. В този екип всички си помагаме, няма съревнование между нас.

Билкови еликсири при алкохолизъм

Всички работим за голямата цел да помогнем на страдащите. Този модел е ефективен и защото предлага доживотно възстановяване чрез посещаването на „Анонимни алкохолици“. Защото зависимостта изисква лечение до края на живота. Точно затова освен нас, които сме консултанти от „Анонимни алкохолици“, всяка събота от 10:30 ч. идват двама или трима човека от някоя от седемте групи на организацията в София и правят сбирка в Суходол. 

Когато страдащите излязат от болницата и продължат да посещават сбирките на АА, те знаят, че там ще намерят подкрепа. То е същото като при диабетика, който не може да си позволи да спре инсулина. Зависимостта е хронично, прогресиращо, смъртоносно заболяване и постоянно трябва да се поддържаме във форма. Ако не се поддържаме, идват рецидивите на зависимостта.   

- С.П. Трябва да се разбере от всички, че зависимостта, включително алкохолизмът, е болест. Затова не може да се упреква един алкохолик, че няма воля да спре употребата. Страдащият не може да се справи сам, той трябва да се лекува при специалисти.  

- Къде в България се работи по модела „Минесота“ и заплаща ли се лечението от Здравната каса? 

- „Минесота“ се прилага, освен в болницата в Суходол, и в един частен терапевтичен център „Само днес“ във Варна. Но само в Суходол лечението е по Здравна каса.  

Мара КАЛЧЕВА